Ако светът изпълни изцяло обещанията си да обяви война на изкопаемите горива, това ще струва на Норвегия повече от 800 милиарда долара, почти същата сума, която е събрала в огромния си суверенен фонд, пише Bloomberg.

Това изчисление е от един дълго очакван доклад на Норвежката комисия за климатични рискове, публикуван в сряда в Осло. Според него стойността на оставащите нефтени и газови ресурси на Норвегия може да падне до 2 трилиона крони (233 млрд. долара) - вместо 9 трилиона крони, ако глобалната политика за климата бъде запазена такава каквато е сега .

"Амбициозните международни политики в областта на климата, с по-малко търсене на изкопаеми горива, ще намалят стойността на останалите петролни ресурси", се казва в доклада на панела.

Норвегия, разбира се, ще има други ползи от успешната борба с промените на климата, според групата, ръководена от икономиста Мартин Сканке. Освен избягването на заплахи като ефектите от конфликти и хуманитарни кризи и по-екстремни климатични условия, страната ще се радва и на повишаване на цената на своята чиста и възобновяема водноелектрическа енергия.

Дебатът в Норвегия за това как най-големият производител на нефт и газ в Западна Европа трябва да се приспособи към изменението на климата се засилва през последните години, тъй като политиците, организациите и гражданите поставят под въпрос както моралните, така и финансовите последици от проучванията за намиране на още петрол. Норвегия оценява, че около 55% от ресурсите й все още са под земята след като открива петрол в края на 60-те години.

Комисията заяви, че рискът от климатични промени сам по себе си не означава, че Норвегия трябва да промени условията, които ръководят инвестиционните решения на петролната индустрия, като например данъчна система, която предоставя стимули за проучване и високи данъчни намаления за инвестиции като противотежест на голямата данъчна тежест.

Въпреки това правителството трябва да направи повече усилия за анализиране на климатичния риск, включително чрез създаване на сценарии за цените на петролните, газовите и въглеродните емисии, които могат да бъдат използвани за стрес-тест както за нефтеното богатство на държавата, така и за бъдещи проекти.

Норвежкият суверенен фонд, в размер на 1 трлн. долара, миналата година поиска от правителството разрешение да продава запасите си от нефт и газ, въпреки че описа предложението като мярка за намаляване на експозицията към финансов риск и заяви, че няма отношение към климатичните рискове.

И докато панелът на Сканке отбеляза, че фондът е изложен на риск от климатични промени на системно равнище, препоръките за стратегията на инвеститора остават извън неговия мандат.