Европейският съюз има планове за сериозно реформиране на сектора винарство, който изпитва затруднения в Евроблока, пише днес EUOBSERVER.

В Брюксел се поставят цели и се мислят стратегии как да се върнат обратно клиентите и да се спечели обратно пазарният дял, загубен за сметка на вината от „новия свят".

Обаче някои дипломати предвиждат, че се задава също и страховита битка между европейския север и юг с оглед на противоречивата реформа.

В по-късните часове на днешния ден (4ти юли) комисарят на ЕС по селското стопанство Мариан Фишер Бойл ще представи пакета с реформи, вещаещ нерадостни перспективи на винарството в ЕС, „освен ако бързо не се въведат промени". Бойл говори за „множество звънящи аларми". Ако те не се вземат под внимание, никога няма да има възстановяване от кризата на европейското винарство.

ЕС остава производител, износител и потребител номер едно на вино в света. Но конкуренцията от „новия свят" - вносът на вина от САЩ, Аржентина, Китай, Австралия, ЮАР и Чили, се засилва с плашещ темп. От друга страна, конкурентната способност на европейските вина пада чувствително.

Ако текущите тенденции се запазят, излишъкът в производството на вино ще достигне до 15% до края на 2010. Това вещае неприемливи тежести за европейския бюджет. Съюзът вече отделя половин милиард евро само затова, да може да се освобождава без ущърб за винарите от излишъците вино, за което пазар няма.

„В настоящия момент пилеем твърде много пари ... освобождавайки се от излишъците вино, вместо да подобрим нашата конкурентна способност и да направим промоция на нашите вина", критикува Фишер Бойл в доклада си.

Сред реформите, предложени от Европейската комисия, е идеята да се изкоренят 200,000 хектара лозови насаждения. Всяка страна ще трябва да извади от производство поне 10% от заетите с лози площи, а тези, които доброволно искат да излязат от сектора, ще получат „премия доброволно изкореняване".

В началото Брюксел имаше даже идеята да изкорени 400,000 хектара лозови насаждения, но страните - големи производители на вино, чисто и просто са дали да се разбере, че няма да стане точно така.

В добавка, всичките пари, насочени към някакво субсидиране на излишното производство, ще се зачеркнат. Тук се включват и субсидиите за дестилиране на непродадено вино в промишлен алкохол, помощите за съхраняване на продукцията, експортно рефинансиране. Освен това ЕС вече няма да купува излишното вино.

Решението да се увеличи производството ще зависи единствено от способността на потребителя да си намери пазари, обяснили са от комисията.

Едновременно с това Брюксел вдига сегашното ограничение за правата на засаждане след 2014 и ще позволи на конкурентните производители на вино да увеличат производството си.

Друга ключова точка  на пакета реформи на Комисията е забраната за използването на захар за стабилизиране на виното. Тук европейските страни ще се разделят вероятно на два лагера. Южните страни с топъл климат през по-голямата част на годината постигат достатъчна захарност на напитката. Обаче северните производители Люксембург, Германия, Австрия и Словакия са против забраната.

Политическото решение ще се търси до края на 2007, така че реформата да влезе в сила през август следващата година.

Ясно е обаче, че ще има голяма битка: в цяла Европа се прави вино. Но заради разликите в климата и почвите, производството на вино в Европа е национално специфично и опитът да се постави равенство чрез една всеобща регулация може и да се препъне.

В сектора в ЕС са заети почти два и половина милиона души. Той може да изживее тежък период и вероятно някои от производителите ще трябва да затворят.

Най-големите производители на вино в ЕС са Франция, Италия и Испания. Следват ги Германия, Португалия, Унгария, Гърция и Австрия.