България чака 18 години за Шенген, а Сърбия иска в него преди да влезе в ЕС

Сърбия си поставя неочаквано смела цел да влезе в Шенгенското пространство за свободно пътуване до края на 2027 г. Това става ясно от Велко Одалович, ръководител на Координационния орган за влизане на Сърбия в Шенген, който говори пред сръбското радио "Свободна Европа".

Министърът на европейската интеграция в страната Неманя Старович повдигна темата преди около две седмици.

Белград иска премахне граничния контрол със съседите си от ЕС, но без да изпълнява ключовото изискване на Брюксел - въвеждането на визов режим за гражданите на Русия и Китай.

Защо шофьорите на камиони от Босна и Херцеговина нарушиха веригите за доставки

Около 4000 тона със стоки днес няма да отидат по предназначение

"Това не е приоритет в този момент, нито е нещо, което представлява дейност, която поставяме на преден план", подчерта Одалович. Според него страната няма да следва примера на Черна гора.

Подгорица следва традиционния път за ЕС и Шенген с пълна хармонизация на законодателството и изпълнение на всички поставени изисквания. Така бившата югорепублика е една от най-подготвените за еврочленство в региона, но все още не е получила "зелена светлина". В Белград вярват, че ще постигнат по-добри резултати, като действат на етапи.

Да си припомним

Шенгенското пространство е зона без вътрешен паспортен и граничен контрол, обхващаща близо 450 млн. души на Стария континент. И макар да има много общо членството в Европейския съюз, двете неща не съвпадат напълно... както видяхме добре в България в рамките на 18-годишен период.

В същото време Сърбия далеч не би била първата държава извън ЕС, която става част от това пространство. Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн от години са пълноправни членове на Шенген, без да са част от съюза.

Механизмът най-общо казано изисква дадената държава напълно да изпълнява шенгенските правила по линия на граничен контрол, визова политика, трансгранично сътрудничество и обмен на информация. Когато това е налице, Съветът на ЕС (т.е. всички страни членки) трябва да вземе единодушно решение за специално споразумение.

Балкански абсурд: Мост за €130 милиона ще свърже части на Сърбия, разделени от Дунав и... хърватската граница

За бизнеса и земеделските производители проблемът е още по-фрапантен

Даже и след това Белград ще може да участва само в обсъждането, но не и във вземането на решенията, касаещи шенгенското пространство.

Защо ще е трудно?

Четирите шенгенски страни извън ЕС са заобиколени от стабилни европейски партньори и имат пълно доверие в сигурността на границите си. 

Сърбия обаче е друг случай. На първо място - тя не е в относително спокойния европейски Север, а е в динамичния и геополитически оспорван югозападен край на континента.

Страната се опитва да води политика на баланс между ЕС, Русия и Китай, като използва своите залежи на природни богатства и развита индустрия като инструмент за целта. Най-голям коз на западната ни съседка е местоположението.

Източник: iStock

Разположена в сърцето на Западните Балкани, Сърбия служи за важен кръстопът за паневропейските транспортни коридори, свързващи Централна Европа с Гърция, Турция и Близкия изток. Такъв е Паневропейският коридор №10.

В същото време основен препъникамък остава външната политика на Белград. Най-малкото защото тя не признава независимостта на Косово, а ЕС иска нормализация на отношенията между двете страни. Сериозни политически търкания и белези от конфликти в миналото има и с Хърватия.

Ще влязат ли руснаците в Шенген?

След началото на войната в Украйна Сърбия се превърна в една от основните дестинации на руски граждани, напускащи Русия. Те могат да влизат в страната за престой до 30 дни безвизово.

"Остров на спасението": Китайските коли превземат Европа, а заводът на Stellantis на 200 км от България печели

Според експерти, основният двигател е правилният баланс цена-качество

Според различни данни над 300 000 руски граждани са влетели или са пресекли сръбската граница от февруари 2022 г. насам. Над 60 000 са руските граждани с одобрено пребиваване.

За да влезе една държава в Шенген, то тя трябва да реорганизира визовата си политика, което за Сърбия значи да ограничи безвизовото влизане на руснаци. В противен случай за Брюксел това значи, че страната може да се окаже "задна вратичка" за неконтролирано влизане в Европа. 

САЩ сложиха "черен печат" на една от най-големите сръбски компании

Вашингтон има данни за принудителен труд в Serbia Zijin Copper

Европеизацията ще почака

Идеята на Белград не е напълно лишена от лобита в самия ЕС.

Чешкият премиер консерватор Андрей Бабиш заяви преди дни, че Сърбия, както и други страни от Западните Балкани е трябвало отдавна да бъдат част от Шенгенското пространство, пише белградският вестник "Политика".

България е №1 в ЕС по ръст на търговията с Германия след влизането в еврозоната

Страната ни изпревари по стокообмен далеч по-голямата Украйна

Бабиш разкритикува ЕС, че говори за членство, а не решава това по-просто включване. Според него граничният контрол трябва да остане предимно по морските граници, а не по суша.

Припомняме, че Сърбия продължава да води преговори за присъединяване в блока от близо 15 години, но от 2021 г. насам напредъкът е по-скоро скромен.

За момента извън съюзниците на Белград в ЕС не се вижда особен ентусиазъм от останалите членки за "шенгенско" изключение.