Икономист: Унищожаването на икономиката не е „социална политика“

Икономиката е сърцето на социалното тяло. Ако го спрем, за да съхраним ръцете или мозъка, цялото умира. Данните от пандемията с коронавирус са притеснителни. Нека помним починалите, заразените и семействата им и аплодираме усилията на гражданите и бизнеса написа икономистът Даниел Лакайе.

Една пандемия се преодолява като се издадат здравни предписания и се осигури предпазно оборудване на бизнесите, за да могат да продължат работата си и назначаването на хора, не чрез спирането на всичко. Подобна мярка ще окаже огромен социален и здравен проблем в дългосрочен план, независимо от ликвидността и фисклната политика. Защо?

Защото политиките, насочени към търсенето, няма как да работят, когато половината сектори са затворени. Не може да се "мотивира" закупуването на стоки, когато правителството нарежда да се спре всяка дейност. Респективно, невъзможно е харченето на пари да бъде последвано от увеличаване на предлагането и заетостта, именно тъй като всичко е спряно.

Италия може да се превърне в подводен камък за Европейската централна банка

Страната трябва да предприеме структурни реформи, преди изобщо да иска европейско финансиране

Според мнозина спирането на икономиката е жизненоважна мярка, за да се спечели време и да се контролира вирусът. Тези анализатори обаче не разбират значителните вълнообразни ефекти и тежките последици от едно пълно замразяване на стопанството. Те си мислят, че това е малка жертва и всичко ще се възстанови само след месец. Но последиците са значителни, масови и експоненциални.

Това ще създаде дългосрочен удар върху създаването на заетост, които бизнесът просто не може да преодолее само за няколко месеца. Да, важно е да се спре вируса, но не трябва да забравяме, че всеки месец означава милиони безработни и хиляди затворили компании.

Здравната криза трябва да се адресира от няколко ъгъла: превенция, тестване и гарантиране на терапия и ваксини, когато такива съществуват. Ако правителствата се поддадат на паниката и унищожат икономиката, те ще прибавят към жертвите от епидемията бедност, нищета и фалити, което значително ще удължи социалните проблеми и ще създаде депресия в здравеопазването.

Търговията с Италия допринася за 8% от икономиката ни. Но тя може да бъде тежко засегната

Разпространението на вируса застрашава и ключов сектор за страната ни

Дебатите в медиите се фокусират върху остеритета и правителствените разходи, сякаш подобни неща някога са се разрешавали чрез колосални правителствени бюджети. Това е криза, дължаща се на липсата на планиране, мениджмънт и превенция в страните, а не криза на недостатъчното пари за здравеопазване.

Южна Корея (51 млн. жители) е сред най-свободните икономики в света, публичните разходи към БВП са значително по-ниски от повечето водещи икономики, а разходите за здравеопазване - по-малки от тези в САЩ или Европейския съюз. Страната обаче е пример за справянето с пандемията - от 9332 случая, броят на починалите е 139 души. Същото може да се каже и за Сингапур, които пак са лидер по икономическа свобода, а държавните разходи са само 18% от БВП.

На обратния полюс са Испания и Италия. Правителствата там харчат над 40% от БВП за огромни публични здравни системи, но заемат челни места по смъртност. Може да има и други фактори за това, но едно нещо е ясно - по-големите разходи не са магическо решение за една криза, породена от слабата превенция и неадекватното здравно управление.

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Централната банка ще понижи лихвите до 0%, прогнозира експертът

Как добрите примери постигат успех? Чрез малка бюрокрация, бързи и ефективни мерки, превенция, анализ и овладяване на ситуацията.

Дори и разходите в Испания и Италия да бяха още по-високи, натрупването на неефективност щеше да доведе до същите резултати. Повтарям, кризата е породена от управленски проблем, не от липса на средства.

Това ни довежда до другата заблуда за "публичното здраве", което често се разглежда от властите като "политическо здраве". Една ефективна система не означава, че трябва да има само един играч, нито пък един мениджър. Частният сектор предоставя повече блага и по-ефективно, особено по време на криза.

Експерти: Всички страни в Източна Европа ще влязат в рецесия през 2020-а

Кои ще бъдат най-сериозно засегнати?

Здравните служители не са част от правителството. Те са свободни индивиди, много от които работят в публичния и частния сектор едновременно, но са и част от гражданското общество, която осигурява услуга с невероятната си работа, за която ние плащаме.

А тази криза показа отново, че капитализмът е най-ефективната и социална система. Компаниите и частният сектор реагираха по образцов начин. Броят фирми, предприемачи и организации, които действаха бързо и ефективно, за да подкрепят страни като Испания и Италия беше огромен. За жалост, подобни примери за солидарност и помощ днес са заглушавани от антикапиталистическите агитатори по целия свят.