Спирането на дейностите доведе до срив на глобалната икономика, а резултатът от това ще се усеща години наред. Погрешността на дихотомията "животи или икономиката" вече се вижда в страни като Тайван, Южна Корея, Австрия, Швеция или Нидерландия, които успяха да съхранят бизнес средата и стопанствата си, докато управляваха пандемията значително по-добре от държавите, наложили тежки локдауни, пише икономистът Даниел Лакайе.

Един от най-тревожните факти в настоящата криза е, че темпът на банкрутите расте. Въпреки стимулите на стойност общо 11 трлн. долара в САЩ и рекордно високите стойности на борсовите индекси, фирмите демонстрират рекордно ниска доходност и фалират с най-високата скорост от Голямата депресия насам. Защо? Защото проблемите с платежоспособността не могат да се разрешат с печатане на пари.

Трилионите нови долари създадоха у инвеститорите и властите фалшивото чувство за сигурност, защото доходността е ниска, а пазарните оценки - високи, но това е просто мираж, породен от действията на централните банки. Те не могат да скрият реалността, че компаниите скоростно стават неплатежоспособни. А това е важно, тъй като фалитите и зомби бизнесите означават по-ниска заетост, по-слаби инвестиции и по-бавен растеж в бъдеще.

Даниел Лакайе: „Спасяването на всички“ е изключително рисково

Даниел Лакайе: „Спасяването на всички“ е изключително рисково

Това ще забави растежа, ще унищожи малките компании и стартъпите, ще срине инвестициите и ще доведе до нуждата от по-високи данъци, смята икономистът

Печатането на пари може единствено да прикрие риска, без да разрешава проблемите с платежоспособността, породени от сриващите се парични потоци в условията на растящи корпоративни разходи.

Според FT, големите корпорации в САЩ подават заявления за фалити с най-бързия темп от Голямата рецесия насам. От 17 август насам рекордните 45 публични компании, всяка от които с активи над 1 млрд. долара, са подали молби за банкрут по глава 11. В Германия 500 хил. компании се считат за неплатежоспособни и са заомбифицирани от безсмисления "закон за неплатежоспобността", който просто удължава мъките на технически фалиралите бизнеси.

Централната банка на Испания предупреди, че 25% от компаниите са на ръба на затварянето заради неплатежоспособност. Според Moody"s над 10% от бизнесите в развитите икономики са изложени на значителен финансов стрес и много от тях са в технически фалит.

Как се случи това? От 2008 г. насам всички правителства по света се опитват да поддържат лихвите по държавните ценни книжа ниски и увеличават и без това раздутите си разходи в полза на големите борсово търгувани компании, които използваха парите, за да защитят оценката си чрез обратно изкупуване на акции и изтеглянето на евтини задължения.

Зомби компании: Вълна от закъснели фалити може да залее Германия

Зомби компании: Вълна от закъснели фалити може да залее Германия

Берлин даде възможност на закъсалите компании да не фалират до септември. Но какво ще се случи след това?

Но евтините пари водят и до погрешни инвестиции, лошо разпределение на капитала и по-високи от обикновеното равнища на дълг. Малките бизнеси не усетиха предполагаемите ползи от гигантските ликвидни програми, докато големите международни компании се чувстваха комфортно в условията на нарастващите си задължения, ниската капиталова възвращаемост и норма доходност, които останаха твърде понижени за една растяща икономика.

Евтините пари и огромните бейлаути посяха семето на тази криза на платежоспособността, която е резултат от безотговорните действия на политиците, затворили цели икономика. Ако стопанството ви е силно задлъжняло и нископродуктивно, затварянето му за период от два месеца е последният пирон в ковчега. А ефектите от това ще се усещат години наред.