На фона на продължаващата пропагандна вълна за влизане на България в Еврозоната още през 2025-а се появяват факти, които правят тези медийни напъни на повечето политици все по-безсмислени. За никой не е тайна, че до момента всеобщо признавано препятствие за допускането ни в Еврозоната бе високата инфлация.
Радетелите за въвеждането на еврото у нас посочват, че това е единственият маастрихтски критерии по който страната ни не се справя, засега. Затова от време на време се прокарват идеи още тази година в края на лятото да се иска допълнителен доклад за конвергенцията на България, защото към този период Хармонизирания индекс на потребителските цени ще се смята от Евростат на по-благоприятна за България база, която позволи да добутаме инфлацията до нужните ниски нива.
Но докато разни политици и близки до тях икономисти се занимават различни технологии за нагаждане на инфлационния индекс, на хоризонта се появи нова заплаха. И тя е България да се окаже в ситуация, в която не изпълнява още един маастрихтски критерий за влизане в Еврозоната - размерът на бюджетния дефицит за 2023-а да не е над 3% от Брутния вътрешен продукт.
Опасност има както по линия на размера на дефицита в Консолидираната фискална програма, така и по отношение на размера на самият БВП. Ясна индикация за риска по отношение на БВП дойде в началото на март с официалното съобщение на Националния статистически институт за отчетения БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023-а спрямо четвъртото тримесечие на 2022-а. В него освен всичко друго пише: "БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. по текущи цени. БВП за 2023 г. се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни".
Отчетеният от НСИ БВП е със 667 млн. лева по-нисък от планирания - за 184 476 млн. лева, в средносрочната бюджетна прогноза на базата на която бе съставен консолидирания бюджет за 2023-а. При тази намалена база от 183 743.4 млн. лева и отчетения от Министерството на финансите дефицит по КФП в размер на 5 619.4 млн. лева, съгласно публикуваната на сайта на министерството таблица за изпълнението на КФП за декември 2023-а, въпросния дефицит е 3.0583% от отчетения за момента от НСИ, Брутен вътрешен продукт за 2023-а. По всички математически правила на закръгленията, това е на 3 процентната граница поставена от маастрихтските критерий.
В интерес на коректността ще споменем, че данните на НСИ за БВП е подлежат на допълнително изглаждане преди да се получат окончателният годишен размер на БВП за 2023-а. И няма никакво съмнение, че върху тях у нас ще се работи сериозно с политическата ютия. И нищо чудно крайният резултат от тези усилия да бъде благоприятен за управляващото в момента мнозинство. Проблемът тук е какви резултати за БВП и размера на дефицита ни спрямо него ще покаже Евростат. Защото само неговите данни са валидни за конвергентните доклади и за това дали покриваме маастрихтиските критерии. А тези данни трудно могат да се гладят с българска политическа ютия.
Ако се окаже, че според Евростат сме нарушили критерия за дефицита и това се прибави към неизпълнението на критерия за инфлацията това ще направи въпроса за компромис по отношение на желанието на управляващото мнозинство България да бъде приета в Еврозоната през 2025-а, още по-сложен за решаване. Но това е, както се казва, малкият дявол.
По-неприятното е, че едно такова надвишаване на 3 процентния критерий за дефицита, е директно нарушение на Закона за публичните финанси. Не че за това се носи някаква административна и още по-малко наказателна отговорност. Но самият факт, че управляващите си позволяват да погазват основополагаш финансов закон гарантиращ, фискалната и икономическа стабилност на страната, трябва сам по себе си да поставя въпроса за допустимостта такива хора да бъдат допускани до държавните финанси.
Наистина болезнено обаче ще бъде ако заради евентуално нарушение на критерия за 3% дефицит срещу страната ни бъде открита процедура за свръхдефицит. Подобен акт вече ще има директни негативни финансови измерения за икономиката на страната ни.
USD
CHF
EUR
GBP
