Ястребовата позиция на Федералния резерв събуди пазарите по света и ги накара да осъзнаят възможността централните банкери скоро да започнат да отдръпват монетарната и фискална подкрепа — а рискът от твърде рязкото "издърпване на килимчето" може да задуши икономическия растеж, коментира Reuters.

Федералният резерв вече смята, че ще започне да повишава лихвите през 2023 г., а не през 2024 г., както се очакваше по-рано. И започна да говори за край на програмата за купуване на облигации.

В същото време Норвегия се готви да повиши лихвите още през септември, а по-ранното им увеличение се очаква и в Нова Зеландия след по-добри от очакваните данни. Тази седмица Йенс Вайдман от Германия и Роберт Холцман от Австрия се превърнаха в първите членове на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, които започнаха да говорят отворено за намаление на програмата за количествени улеснения на стойност €1,85 трлн.

Инвеститорите започват да стават по-предпазливи — твърде ранното затягане на улесненията след 2008 г. нанесе удар по растежа и в крайна сметка накара централните банки да се завърнат към тях. "Важно е да отбележим, че е по-добре да държим стимулите твърде дълго, отколкото да ги премахнем твърде рано", заяви главният пазарен стратегн на Zurich Insurance Group Гай Милер. "Ако инфлацията се повиши и икономиката се нагорещи твърде много, Европейската централна банка ще бъде в добра позиция да се справи. Но ако премахнем стимулите твърде рано, ситуацията ще стане по-трудна", допълва той.

През април и юли 2011 г. ЕЦБ повиши лихвите, насред дълговата криза, само за да ги намали отново четири месеца по-късно. Фед започна да повишава лихвите през 2015 г. — ход, който множество анализатори сега смятат за грешка, която е забавила възстановяването след кризата.

Изследване на Russell Investments сред мениджъри на фондове показа, че 50% от общо 72 респондента очакват Фед да постигне инфлационните си обещания — спад от 10 пр. п. спрямо първото тримесечие на 2021 г. Сега те очакват по-висока инфлация и доходност по държавните облигации.

"Има паралели с миналото и за пазарите това е много полезно в момента", смята Джералд Фицпатрик, директор в Russell Investments. "Вече виждаме притеснения, че Фед ще вдигне лихвите твърде рано".

Едно от тези притеснения е, че ако Фед го направи, други централни банки по света ще направят същото.Може би обаче по-значимият урок, който трябва да си припомнят, е този за последствията от твърде скорошното намаление на фискалните стимули.

След кризата от преди десетилетие правителствените стимули бяха малки в сравнение с тези днес. В някои места, например Европа, стимулите бяха и бързо спрени, а на тяхно място застана политиката за затягане на коланите.

За сравнение, миналата година правителствата по света заделиха $10 трлн. само в рамките на два месеца. В някои държави фискалният отговор срещу Covid-19 бе 10 пъти по-голям от този по време на кризата от 2008 г., според McKinsey & Company.

Дейвид Райли, главен инвестиционен стратег в BlueBay Asset Management, смята, че грешката след миналата криза е отдръпването на фискалната подкрепа, което остави централните банки да се справят сами с тежестта. По думите му, тогава банките са били прави да започнат да мислят за намаление на монетарната подкрепа.

Какво се случва сега? Инфраструктурната сделката в САЩ на стойност $559 млрд. бе по-малка от очакваната, а републиканците вероятно ще ограничат плановете за бъдещи стимули. В Германия се очакват изборите през септември, които ще дадат насока за бъдещата фискална политика на най-голямата европейска икономика. Консервативната партия на Ангела Меркел води в социологическите проучвания и обещава затягане на коланите. Но това ще бъде грешка.

Джейкъб Нел, директор в Morgan Stanley с ресор европейската икономика, казва, че премахването на фискалната подкрепа за икономиката, за което управителят на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди, се съдържа в програмата на партията на Меркел. "Смятаме, че това ще отпадне при преговорите за коалиция след изборите, но винаги има риск от бързо завръщане към фискална консолидация", казва той.

Като цяло, засега държавите изглеждат решени да запазят подкрепата: фискалните правила в ЕС бяха замразени и тази година, а BofA изчислява, че Вашингтон ще харчи по $879 млн. всеки час през 2021 г.