Кабинетът готви нов огромен дефицит догодина

Прогнозираният дефицит за догодина ще е в размер на почти 5,5 млрд. лв., ако няма изменения в Закона за държавния бюджет, става ясно от законопроекта, разпространен от Министерството на финансите. Като цяло консолидираната фискална програма в периода 2021-2023 г. ще бъде на дефицит от между 1,5 и 2%, но само ако от сметката се изключат мерките срещу коронавирус.

Очаквано, от ведомството очакват понижаване на данъчните и неданъчни приходи в сравнение с миналата година. Те ще са с прогнозна стойност от 27,1 млрд. лв. спрямо 32,8 млрд. лв. за тази година, като много сериозен е спадът на неданъчните приходи, които се очаква да достигнат 2,8 млрд. лв. при 6,7 млрд. лв. тази година.

Като цяло постъпленията в хазната, включително тези от европейски проекти, през 2021 г. се очаква да са 47,5 млрд. лв. или 38,3% от БВП, което надхвърля общия им размер от 46,8 млрд. лв. през 2020 г., което се дължи на по-големи трансфери от Европа. Прогнозата е до 2023 г. те да са в размер на 54,9 млрд. лв.

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Защото рецесията, породена от затварянето на стопанствата, не е достатъчна

Разходите обаче ще са драматично по-високи и ще са в размер на 52,5 млрд. лв. Изразени като процент от БВП, през следващата година те ще възлизат на 42,2%. Това е в нарушение на самия Закон за публичните финанси, но ако текстът бъде приет в сегашния си вид, мярката ще бъде оправдана с това, че част от разходите са извънредни, тъй като са по мерките срещу коронавируса. Ако те се извадят от уравнението, 40%-овата бариера не се надвишава.

Въпреки това, според консолидираната фискална програма те ще растат, като към 2023 г. общият размер на разходите ще е в размер на почти 55 млрд. лв.

Очакванията на финансовото министерство са през тази година бюджетният дефицит да е в размер на 5,2% от БВП, а догодина да се понижи само до 5%, което все пак е почти два пъти по-висока стойност от маастрихските критерии, изисквани от Европейската централна банка. Според ведомството през 2022 г. ще продължим да трупаме дефицит, като той ще е на стойност 1,9% от БВП, а през следващата година дори ще нарасне и ще достигне 2,3% от БВП.

Увеличаването на осигурителния праг – поредният пирон в ковчега на българската икономика

За щастие идеята беше отхвърлена, но ето до какво щеше да доведе тя

Причината за това покачване ще са програмите за превъоръжаване, в резултат на които ще бъдат придобити нова механизация и самолети за армията. Въпреки това, дори и без тях през 2022 и 2023 г. ще сме свидетели на дефицити, съответно от 1,8 и 1,3% от БВП.

Въпреки недоволството на работодателските организации и противно на всяка икономическа логика, от 1 януари догодина минималната работна заплата ще се увеличи до 650 лв. месечно. Засега прогнозата е, че нейният размер ще остане без промяна през следващите две години, но това едва ли може да се гарантира - първоначално трябваше и през 2020 г. тя да не търпи повишение.

Но тя не е единственото перо, което е коригирано в посока нагоре в законопроекта на Министерството на финансите. В резултат на напълно неаргументираното увеличение на заплатите в администрацията, макар че нейните служители по никакъв начин не бяха засегнати от мерките против пандемията, техните заплати също ще се покачат.

"Бюджет 2021 предвижда и увеличение с 10 % на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, за всички структури, които не попадат в обхвата на пакета от социално-икономически мерки на правителството", пише в законопроекта. "За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията."

В капана на популизма: Защо увеличаването на обхвата на детските надбавки ще доведе до по-малко деца

До изборите няма да има спирачки пред издънването на този и следващите бюджети

Други популистки мерки, взети през последните няколко седмици, също ще продължават да тежат върху бюджета. Сред тях е увеличаването на пенсиите, като само покачването на минималната пенсия от 250 до 300 лв. ще струва 470 млн. лв. през следващата фискална година. Още почти 1 млрд. лв. ще отидат за увеличаването на максималните пенсии, 884 млн. лв. повече ще са за "мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите", а с 310,8 млн. лв. повече ще са насочени към добавки към пенсиите.

Очакването е съотношението дълг към БВП все пак да не се влоши твърде тежко, като към 2023 г. трябва да възлиза на малко под 30%. Все пак, в сравнение с настоящата му стойност, това е увеличение от впечатляващите 50%.