Изследването на инфлационните политики на централните банки и правителствата е от основно значение за разбирането на това как текущата истерия с коронавируса се разви, пише икономистът Кристофър Хансен. Да се нарече "истерия" може да звучи сурово. Когато болестта започна да се разпространява през февруари, а правителствата взеха мерки през март, изглеждаше, че сме изправени срещу непозната и опасна болест.

Това не означава, че мерките по някакъв начин бяха ефективни или че наложените жертви са морално оправдани. Но поне можеше да използва някакъв аргумент.

Към днешна дата обаче Центърът за контролиране и предотвратяване на болестите многократно понижи смъртността от коронавируса и сега той се разглежда просто като тежък сезонен грип (вижте полезната колекция от изследвания от Swiss Propaganda Research). Затова очевидният въпрос е: защо правителствата на Запад все още действат сякаш са изправени срещу безпрецедентна заплаха?

Питър Шиф: Истинският срив е тук

Питър Шиф: Истинският срив е тук

Действията на централните банки влошават състоянието на икономиката, смята експертът

Не е достатъчно просто да се каже, че политиците копнеят за пълната власт и че използват коронавируса като оправдание за държавния контрол. Това може да е достоверно твърдение, но не обяснява защо хората в повечето страни масово подкрепят мерките, които властите налагат. Предвид екстремното ограничаване на социалния и икономически живот и постоянно сменящите се твърдения, с които ограниченията се оправдаваха, бихме останали с впечатлението, че би трябвало да има широка опозиция. Но защо на практика няма такава?

Инфлацията в епохата на коронавируса

Можем да разберем този странен феномен по-добре, ако помислим за инфлационните политики на централните банкери по целия свят. Тук използвам класическата дефиниция за инфлация: увеличаване на количеството пари в обращение. Покачването на цените, което често бива наричано "инфлация" е просто следствие от увеличаването на парите.

И докато сложността на съвременното централно банкиране понякога може да прикрие действителните процеси, не може да има съмнение, че през последните няколко месеца наблюдаваме изключително високи нива на инфлация.

Съвременните централни банки вече не са склонни да се ограничават до класическата роля на централната банка - кредитор от последна инстанция. С еволюцията на финансовата система, централните банки постигнаха статута на регулатор от последна инстанция и вече явно или прикрито се стремят да гарантират, че винаги ще има купувачи на финансовите активи, най-вече на държавните ценни книжа.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Затова балансът на Федералния резерв се изстреля от над 4 трлн. долара към края на март до точно под 7 трлн. долара днес; в случая на Bank of England той нарасна от 580 млрд. паунда до 780 млрд. паунда; Европейската централна банка разшири притежаваните активи от 4,6 до 6,3 трлн. евро. Така балансите на водещите централни банки нараснаха с между 35 и 75% само за по-малко от пет месеца.

Раздутите им баланси показват, че инфлацията наближава, но реалната инфлация на паричното предлагане все още изостава, тъй като закупуването на облигации и акции от централните банки не води моментално до увеличаване на паричното предлагане. В САЩ паричният агрегат М2 нарасна от 15,5 до 18,4 трлн. долара между март и средата на юли, във Великобритания - от 2,45 до 2,67 трлн. паунда (между януари и май), а в еврозоната - от 12,4 до 13,2 трлн. евро (от януари до юни).

Инфлацията на годишна основа във водещите икономически региони по света по време на коронавируса е между 13% (в еврозоната) и около 50% (в САЩ) - значително над средното за по-ранните периоди. Ако погледнем към индикатора реално парично предлагане (TMS), в САЩ той достигна 34,5% през юни на годишна база - също много над средното.

Ефектите от днешната инфлация

Инфлацията е целенасочена политика на правителствата и централните банки. Тя има и краткосрочни, и дългосрочни ефекти, което ни отвежда към първия начин, по който инфлацията захрани истерията покрай коронавируса: след като централните банки започнаха да печатат пари, с тях правителствата можеха първо да затворят икономиките, а в последствие и да се представят като спасители на работещите и бизнеса.

Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Икономист: Правителството и централните банки подпомагат стагфлацията

Ценовият механизъм в икономиката трябва да бъде оставен да работи, смята Майкъл Хофман

Държавите започнаха да компенсират разходите по освобождаване на заетите или пряко, или чрез (понякога опрощавани) кредити за бизнесите и стартираха щедри програми за обезщетения за безработица. Това, а не икономическият срив, е реалната причина за безпрецедентното изстрелване на безработицата в САЩ.

Централната банка също създаде инструменти за кредитиране на местните власти и малките и средни предприятия. Ефектът от тези програми и политики е омекотяването на удара от наложеното от правителството затваряне на икономиката - чрез тях бизнесите може и да нямаха приходи, но правителствената помощ им позволи да посрещат плащанията си; работниците нямаха работа, но щедрите дотации им позволиха да поддържат висок стандарт на живот и така правителствените програми прикриха действителния размер на безработицата, породена от затварянето на икономиката. И привидно това се случи безплатно, тъй като никой не забелязва неизбежното обезценяване на паричните единици.

Без тези инфлационни политики, последиците от затварянето на икономиките щяха да са очевидни много по-бързо. Работниците щяха да са принудени да разходват спестяванията си, а бизнесите, останали без приходи, щяха да фалират по задълженията си.

Това би довело до драстично понижаване на реалните цени и на стойността на финансовите активи. Тогава натискът за вдигане на мерките щеше да е значително по-силен. Но вместо това повечето хора останаха с впечатление, че могат да поддържат стария си стандарт на живот завинаги - или поне докато продължават да получават чекове от правителството. Икономическите ефекти от затварянето на стопанствата обаче не се променят заради тази илюзия - изкривяването на структурата на производството и изразходването на капитала все пак се случиха, въпреки че бяха прикрити, благодарение на инфлацията.

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Централната банка ще понижи лихвите до 0%, прогнозира експертът

За обикновения бизнесмен и работник икономическата реалност остана скрита. Инфлацията доведе до фундаментално развързване от реалността. Пол Кантор в миналото говореше за "мрежата от илюзии, присъща на епохата на хартиените пари" и за това как инфлацията унищожава усещането за действителността у хората.

В нашия случай, инфлационните парични политики скриха цената на истерията по коронавируса и хората не искат - а и не могат - да разберат реалните щети, причинени от затварянето на икономиката. Властите на всички равнища могат да продължат да се правят на герои и спасители и да измислят нови ограничения, с които да се борят с несъществуваща заплаха. Джермофобите могат да продължат да са обсебени от идеята за блокирането на нормалния живот, тъй като цената за тях конкретно и за обществото като цяло е напълно скрита.

Заключение

Има много причини за сегашната коронакриза и за почти пълния държавен контрол над икономиката и обществото. Но ако искаме да разберем защо държавите в Западния свят се изправиха срещу почти никаква съпротива срещу политиките си, трябва да разберем ролята на инфлацията, която позволява на правителствата директно да прикриват действителните цени и силата на удара на затварянето на икономиките, но и да изкривяват културата и личностния характер на хората.