През последните няколко седмици се засилиха дискусиите относно възможността китайският юан да измести щатския долар като основна резервна валута. Франция и Китай осъществиха първата си сделка за втечнен природен газ в юани, а Китай и Саудитска Арабия се договориха да построят петролна рафинерия на стойност 83,7 млрд. юана без никакви плащания в щатски долари.

Въпреки това, освен ако не настъпи рязка геополитическа и финансова нестабилност, пълна дедоларизация е малко вероятна в обозримо бъдеще според анализаторите на iBanFirst.

По-голямата част от световния дълг е деноминиран в щатски долари, военната хегемония и паричната мощ са тясно свързани помежду си и няколко структурни фактора подкрепят международна парична система базирана на долара. Ползи при плащания в китайски юани към Китай обаче има, включително и възможност за договаряне на по-добри цени.

Какво се случва с Китай?

През м. март ръстът на износа на Китай изненада с положителна промяна, като нарасна с 14,8% на годишна база до 315,6 млрд. долара, спрямо очакваните минус 7%. Вносът се сви с 1,4% на годишна база, което е по-добре от очакваното. Китай отчете и търговски излишък от 88,2 млрд. долара.

  • Силното увеличение се дължи най-вече на регионализацията на търговията, а не на положителната динамика на световно равнище. Търговията със страните от АСЕАН набира скорост, предимно с Виетнам, Сингапур, Малайзия и Тайланд. Китайско-руската търговия се засилва с впечатляващи темпове, особено след началото на войната в Украйна. Въпреки това, износът за САЩ остава слаб поради продължителното търговско напрежение.
  • Ръстът на износа е резултат от агресивната подкрепа на местните власти, но местното потребление остава слабо. Това подсказва, че ръстът на китайския износ е стимулиран предимно от субсидии и имплицитни трансфери. В краткосрочен план местните власти могат да продължат да подкрепят конкурентоспособността на износителите, но рано или късно те ще достигнат предела на възможностите си, тъй като разполагат с ограничени финансови ресурси. Много от анализаторите, включително и тези на iBanFirst, очакват през 2023 г. потреблението рязко да се покачи, което би довело до устойчиво увеличение на общия БВП, но към момента няма такива изгледи.
  • Добрите резултати на Китай ще повлияят на световната икономика в рамките на шест до девет месеца. Данните за износа на Китай вероятно ще позволят на страната да постигне целта си за икономически ръст от 5% през 2023 г., но ще отнеме време, докато окажат влияние в световен мащаб. Обикновено са необходими поне шест до девет месеца, което означава, че следващите месеци може да се окажат предизвикателни.

Слабата валутна политика вероятно ще продължи да стимулира износа. През последните пет търговски сесии миналата седмица валутната двойка EUR/CNH отчете ръст с 0,73%, като най-високата ѝ седмична стойност достигна до 7,5990. Очакванията на анализаторите от iBanFirst са курсът да се покачи до 7,80 през тази година. Що се отнася до паричната политика, Народната банка на Китай вероятно ще инжектира нови средства чрез средносрочни заеми, може би още този месец.

Защо пълна "дедоларизация" е малко вероятна?

  • Първата причина е очевидна. По-голямата част от световния дълг е деноминиран в щатски долари и за да го изплатят държавите, трябва да имат достъп до тях. Това важи за всички големи икономически сили, дори и за Китай, чиито първи заеми като част от инициативата за Новия път на коприната са емитирани в щатски долари.
  • На второ място, военната хегемония и паричната мощ са тясно свързани помежду си. Колкото по-силни военни връзки има една държава със САЩ, толкова по-зависима е тя и от щатския долар. Проучване на Фед показва, че ¾ от световните доларови резерви се държат от държави със силни военни връзки със САЩ. Дори ако доларът започне да се използва по-рядко в световната търговия, което разбира се е малко вероятно, това не означава непременно, че той ще загуби статута си на основно международно средство за съхранение на стойност, именно благодарение на военната хегемония на САЩ.
  • На трето място, съществуват няколко структурни фактора, които подкрепят международна парична система, ориентирана към долара, а не към юана: доларът е изключително ликвиден за разлика от юана, юанът е обвързан с долара, САЩ все още е най-мощната държава в света от военна и икономическа гледна точка и най-големият производител на петрол.

При търговията с лихвени деривати, всеки ден се сключват сделки на стойност 30 млрд. щатски долара в китайския юани, колкото в Южна Африка. При щатския долар, това се случва на всеки двадесет минути. Ще са необходими 77 години на китайския юан, за да бъде търгуван толкова, колкото щатският долар в рамките на една година. От друга страна, през 2022 г. Китай е изтъргувал толкова валута, колкото САЩ през 1992 г. - т.е. изостава с 30 години, а вероятно и с повече, тъй като изчисленията са в номинални долари. Дори ако добавим Хонконг, ще минат десетилетия преди щатският долар да загуби своята доминираща позиция като основна валута.

Какви са изгледите за китайския юан в търговията?

Малко вероятно е китайският юан да замести долара като основна валута скоро, но китайските компании започват да предпочитат получаването на китайски юани при продажбата на стока на своите европейски контрагенти. Европа е на второ място след Хонконг по осъществяване на трансгранични трансакции в юани - около 10% от всички световни плащания деноминирани в юани. В Лондон, Франкфурт и Париж са създадени офшорни центрове за търговия с китайски юани, а други европейски финансови центрове очакват да получат своя дял от нарастващата търговия, особено Варшава в региона на ЦИЕ. Германия застава начело на всички държави с около 10% от търговията си с Китай осъществявана директно в юани, в сравнение с под 2,5% през 2012 г.

По-впечатляващото е, че приемането на юана е широко разпространено както сред големи мултинационални организации, така и сред МСП, споделят анализаторите от iBanFirst. По-широкото му използване се насърчава от Китай чрез създаването на двустранни валутни суап линии с други централни банки и определянето на офшорни клирингови банки за китайски юани. В Европа такива има в Обединеното кралство, в Швейцария и в Унгария. И двете мерки спомагат преодоляването на недостига на ликвидност на офшорните юани предвид общите капиталови ограничения на Китай, като офшорните клирингови банки оказват количествено по-силно въздействие. Към 2021 г. по последните налични данни, няма суап линии на Китайската народна банка с нито една държава от ЦИЕ, но има една с еврозоната за 350 млрд. юана и друга с Обединеното кралство за подобна сума. В Европа, Швейцария е на трето място със суап линия за около 150 млрд. юана.

Не е особено изненадващо, че през последното десетилетие юанът набра популярност и в азиатските страни, например в Монголия, Лаос, както и в други нововъзникващи пазари и развиващи се страни като Чили, Турция и Аржентина. Линията за валутен суап с Аржентина възлиза на 130 млрд. юана. Страни, които са били обект на доларови санкции, като Иран, също все по-често започват да използват юани за трансакции с Китай. По-слабият контрол върху капиталовите сметки на Китай е следващата важна стъпка за по-нататъшната интернационализация на юана. Но е малко вероятно това да се случи в близко бъдеще, особено при сегашната макроикономическа уредба, при която Китай трябва да поддържа строг валутен контрол, за да предотврати изтичането на капитали - с основна цел избягването на кошмарния сценарий от 2015 г., когато страната се сблъска с безпрецедентно ниво на изтичане на капитали.

В дългосрочен план анализаторите на iBanFirst имат по-оптимистични очаквания и вярват, че трансакциите в юани в Европа ще продължат да нарастват и достигнат може би 20% след пет години. Ако Китай ускори още повече отварянето на икономиката, това може да стане още по-бързо. В даден момент със сигурност няма да има смисъл от използването на USD, EUR или GBP за бизнес с Китай.

Какви са ползите за българските дружества, ако се разплащат в китайски юани с Китай?

Европейските компании, включително и българските, особено вносителите, работят с Китай по-тясно от всякога, въпреки периода на Ковид пандемията, и имат силни стимули да заобиколят плащания в долари, евро, паунди или други основни валути и да се разплащат директно в юани. Основните предимства за приемане на трансакции в китайски юан са следните четири:

  • Котировките в юани обикновено са с 2-3% по-евтини от тези в останалите валути, като EUR/GBP/USD/RON и др. Дружеството в Китай може да добави "буфер" към ценообразуването си в евро, за да намали собствения си валутен риск, като по този начин непряко излага европейското дружество на валутен риск в юани и на по-високи транзакционни разходи. Този "буфер" е забележимо по-висок от текущия обменен курс и обикновено покрива както административните разходи за трансакции в евро, така и вложените премии. Като плащат на доставчиците си в юани, българските дружества могат да се предпазят от по-големия риск при колебанията на валутния курс, а също така се създават повече възможности за договаряне на цените. В крайна сметка това подобрява бизнес отношенията между партньорите, като поддържа цените по-стабилни и по-предвидими.
  • Валутен експерт като iBanFirst може да преговаря от името на своите клиенти и да обясни на китайския партньор защо има смисъл да се премине към разплащане в юани, ако не е поискано от тяхна страна все още. Въпреки че това се случва все по-рядко, много китайски компании все още предпочитат осъществяване на плащанията в щатски долари, за да си набавят някои суровини от чужбина най-често. Валутен експерт може да договори и по-добър курс на превалутиране на китайския юан в сравнение с текущия пазарен спот курс, както и да предостави услуги за управление на риска, които са необходими при работа с китайския пазар.
  • Дъщерните дружества на европейски дружества в Китай обикновено използват юана като функционална валута. В резултат на това, извършването на вътрешнофирмено кредитиране/заемане, репатриране на печалба и вливане на регистриран капитал между европейските дружества и техните дъщерни дружества в юани позволява валутният им риск да бъде управляван централно от дружеството майка чрез валутни хеджирания или многовалутни сметки.
  • Европейските предприятия вече могат много лесно да инвестират потенциалните си приходи в юани във финансови инструменти, деноминирани в юани, управлявани от европейски банки (т.е. China Europe International Exchange във Франкфурт, която е основното европейско място за търговия с инвестиционни продукти, свързани с юани, извън Китай). Това включва ETF (обединени инвестиционни ценни книжа, които следват определен индекс, като основния индекс на акциите в Обединеното кралство FTSE-100), облигации, ETF деривати (това е категория ETF, които използват деривативни инструменти като фючърсни и форуърдни договори, суапове, опции и дори използването на дълг за залагане на движението на цените на конкретни базови активи) и D-акции (акции, емитирани в офшорни зони от китайски компании).

"Преминаването към плащания в китайски юан е лесно за българските компании. Плащанията могат да се извършват чрез сметки в евро и многовалутни сметки. Не е необходимо да се включва код за цел на плащането. Напоследък наблюдаваме все по-голям интерес от страна на местните компании към проучването на възможността за плащане в китайски юани, тъй като те усещат натиска от страна на китайските си партньори, а и няма причина да не се разплащат в местна валута. Имат правото на избор, но предимствата при плащането в китайски юани понякога надделяват и компаниите започват да се ориентират към по-екзотичните разплащания." споделя Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst.

Как ще изглежда международната парична система след 10 години? Вероятно навлизаме в една по-децентрализирана глобална парична система, в която щатският долар ще остане основната резервна валута наред с много други конкуренти, като например юана. Това е здравословно и нормално развитие за световната икономика, но най-вече и за икономиката на САЩ. Невинаги е добре всички държави да разчитат на валутата на една единствена държава, тъй като по този начин възникват дисбаланси. Както е известно, хегемонията на долара увеличава вносната мощ на САЩ, но намалява износната ѝ конкурентоспособност и влошава вътрешния ѝ промишлен капацитет. Така, глобалната диверсификация на резервите на централните банки и платежните релси може да се окаже лоша за САЩ в ролята си на "империя", но не и за самата държава.