Платеният отпуск е утвърден елемент от социалната политика и работодателската отговорност. Или поне така си мислим... Нов анализ на платформата Voronoi за 2025 година разкрива, че десетки страни по света продължават да предлагат минимално или дори никакво законово гарантирано платено време извън работа.
Най-крайният пример в това отношение е... САЩ, където служителите нямат федерално гарантирани дни нито за годишен отпуск, нито за официални празници. Това прави страната единствена сред развитите икономики с 0 дни платен отпуск по закон - положение, което оставя милиони работещи в зависимост изцяло от политиките на своя работодател.
Следват държави като:
- Япония - 10 дни годишен платен отпуск и 0 официални празника по закон;
- Китай - 5 дни отпуск и 13 официални празника, общо едва 18 дни платено време извън работа.
В приблизително същия диапазон, между 18 и 19 платени дни общо, се намират и страни като Сингапур, Тайланд и Мексико.
Тези ограничени политики, оказва се, далеч не се наблюдават само в развиващи се или авторитарно управлявани страни, а и в някои силно развити икономики, давани за пример на демократичния ред.
Факт, който подчертава недвусмислено липсата на универсален стандарт за защита на правото на почивка.

Източник: iStock
Къде е България?
На този фон България се позиционира далеч по-благоприятно, предоставяйки 20 дни платен годишен отпуск и 14 официални празника, или общо 34 дни платено време извън работа. Това е сравнимо с някои други европейски държави и значително над глобалния минимум.
В "положителния" край на класацията се нареждат страни със силно изразени социални политики. Йемен например предлага най-много платени дни почивка годишно - общо 46, следван от Либия (45 дни), Бахрейн (44 дни) и Австрия (43 дни).
Доста от тези страни са "щедри" и по двата основни показателя, комбинирайки в полза на своите данъкоплатци дълъг годишен отпуск с голям брой официални празници.
Сред водещите европейски държави изпъкват също и някои от водещите икономики като Франция, Швеция и Финландия. При тях платеното време извън работа достига до 41 дни, предоставяйки на служителите отличната възможност за постигането на добър баланс между служебни ангажименти и личен живот.
Проблеми за бизнеса
На пръв поглед разноцветната класация не буди притеснение - всяка страна определя сама своите правила. За международните компании, които оперират при различно законодателство обаче тези разлики създават реални предизвикателства.
Налага се съобразяване както със законовите изисквания, така и с очакванията на служителите в различни пазари. Именно това е причина все повече работодатели да избират да надграждат местните стандарти чрез въвеждането на единни вътрешни политики за отпуск като част от стратегията си за привличане и задържане на таланти.