Темата за това колко данъци и такси плащат гражданите у нас е често обсъждана, но не по-малко важна е тази за начинът, по който тези приходи се разпределят и използват от тях. Въпросът дали те се използват ефективно стои на дневен ред.

От Института по пазарна икономика (И.П.И) се опитват да внесат малко повече яснота в тази посока с последния си доклад "Оценка на ефикасността на публичните разходи в България в периода 2011-2015 г.".

Според данните от него повишение на ефикасността или иначе казано на цената за постигането на даден резултат има само в две направления - при разходите за "изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни дейности", както и при социалните разходи, в това число и при пенсиите.

Снимка 304742

Източник: ИПИ

В първата категория влизат централните държавни органи, политическият кабинет, областните и общински администрации, посолства и консулства, контролни държавни и общински органи и други.

Оценката на И.П.И показва, че през разглеждания период средствата, насочени към тези ведомства, намаляват осезаемо между 2014 и 2015 година и това е причина за подобряването на ефикасността в тази.

Експертите от института обаче допълват, че въпреки това качеството на предоставяните услуги в тази сфера се подобрява съвсем слабо - с едва 3 на сто в сравнение с 2011 година.

От друга страна подобрението в ефикасността при социалните разходи идва от обратната тенденция - тяхното увеличаване, което, според доклада, води до малко по-високо подобрение на качеството.

Снимка 304741

Източник: ИПИ

"При останалите разгледани държавни разходи по функции - полицейски услуги, съдебна система, здравеопазване и пенсии, ефикасността намалява през разглеждания период", посочват от И.П.И.

"Публичните разходи в България претърпяват леко понижение в годините след икономическата криза от 2009 година и достигат най-ниската си ниво като отношение към БВП през 2011 година - 33,8%. Увеличението им в следващите две години бързо компенсира този спад и през 2014 година достигат най-високата си стойност от 1997 година насам - 42,1%", се казва още в доклада.

Снимка 304740

Източник: ИПИ

Като причина за ръста през 2013 и 2014 година се посочва политическата криза през този период, която доведе до три на брой актуализации на бюджета. В резултат на тях разходите се увеличиха, както и дефицитът.

В тази сметка влиза и фалитът на "Корпоративна търговска банка" (КТБ), която беше четвъртата по големина в страната, както и последвалото изплащане на гарантираните влогове.

"Докато на консолидирано ниво тенденцията при разходите е недвусмислена, то разбивката им по функции показва малко по-различна картина. Така например разходите за изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни дейности се свиват в периода 2012- 2015 г., докато при останалите разглеждани функции се наблюдава увеличение с между 7% и 31%", обясняват още експертите.