На пазарите има мечи настроени анализатори, още по-мечи и след това има и анализатори като тези от лондонската компания Ruffer & Co, станали известни с това, че успешно заобиколиха сривовете на пазарите от 2000-2003 г. и 2007-2009 г.
И макар целта не е да се плашат индивидуалните инвеститори, които управляват собственото си богатство, добре е последните да имат предвид, че сега базираният в Лондон паричен мениджър държи почти 60% от своя водещ фонд Total Return в пари в брой и краткосрочни облигации. Плюс още около 20% в дългосрочни облигации и злато, свързани с инфлацията. И притежания в сигурни японски йени. И пут опции на пазара, които ще се изплатят, ако нещата се разпаднат.
Пълна експозиция на фондовия пазар... 15%
Сега фондът се крие още по-дълбоко в бункера си, отколкото беше през 2007 г., преди световната финансова криза, казва съуправителят Стив Ръсел.
Неговата експозиция през "2007 г. беше подобна по отношение на ниска експозиция на капитал", каза той в специално интервю за финансовото издание Barron"s. "Тогава беше повече от 20% до 25% в сравнение с 15% сега."
Ръсел изложи случая по-подробно в скорошна бележка до клиентите.
"Пазарите все още вярват в "меко приземяване" - инфлацията се разсейва без рецесия. И все пак ние се придържаме към нашето все по-немодно убеждение, че пълното въздействие на рекордното парично затягане все още не се усеща", пишат той и неговите съмениджъри. "Заключените ниски лихвени проценти и по-бързият номинален растеж на БВП вероятно са отложили - но не са обезвредили - точката на ухапване."
И започват да се показват пукнатини в икономиката на САЩ, както и в икономиките на други места, пишат те. "Излишните спестявания от ерата на COVID бяха изразходвани; доверието на потребителите се забавя; Ръстът на БВП през второто тримесечие и последните данни за заетостта бяха ревизирани по-ниски; Американските универсални магазини съобщават за нарастващи просрочия по кредитни карти.
Трябва да се отбележи, че
това беше написано преди седмици,
преди последното разбиване на пазара. Какво вероятно ще се случи след това?
"Централните банки скоро биха могли да се окажат в много по-сложна ситуация, тъй като "базовите ефекти" на инфлацията и (сега нарастващите) цени на енергията се променят от дезинфлационни попътни ветрове към инфлационни", пишат той и неговите съуправители. "Ако икономиките продължат да се забавят, това може да повиши риска от рецесия, като принуди централните банки да останат неподходящо стегнати. Но ако икономиките се ускорят отново - особено в САЩ - това повишава призрака на втора инфлационна вълна с по-нататъшни повишения на лихвените проценти.
Може да се каже, че пазарите на облигации сега наваксват мисленето на Ruffer. Със сигурност драматичният скок на доходността на държавните облигации през последните седмици предполага, че пазарите сега започват да очакват не просто "по-високи за по-дълго", но много по-високи за много по-дълго време.
В противен случай, как нарастващите очаквания, че Федералният резерв може да отложи намаляването на лихвените проценти с още няколко тримесечия, биха могли да доведат до драматично покачване дори на 30-годишните лихвени проценти?
От началото на август доходността на референтните 10-годишни съкровищни облигации се е повишила с една пета, от 3,96% на 4,74%. Това е зашеметяващ ход в такъв кратък период. S&P 500 досега е спаднал само с 8% за същия период. По-волатилният индекс на акциите на по-малките компании, Russell 2000 RUT, падна с 14%.
Мечата позиция в Ruffer Total Return отразява перспективите на едноименния основател на фирмата, Джонатан Руфър. В ново писмо той прогнозира предстоящо голямо разплащане, при което постоянната инфлация, огромните държавни дългове и по-високата доходност на облигациите най-накрая
ще сеят хаос върху оценките на фондовия пазар
Ruffer досега се е представил зле тази година, както признава председателят. Той твърди, че мечите залози на фирмата са ранни, а не грешни. "Смятаме, че събитието по ликвидация е само отложено, а не отменено", написа той преди няколко месеца.
Основната претенция на Ръфър към славата е, че успешно е заобиколил сривовете на пазара през 2000-2003 г. и 2007-2009 г., а председателят припомня, че и в двата случая той е бил подранил: Неговите фондове са се представяли по-слабо през 1998-1999 г. и през 2006-2007 г. , преди колелото да се завърти.
"Нашият утвърден стремеж е да избягваме пазарните пукнатини и в това постигнахме успех във всеки случай от 1987 г.", написа той през юли. "Моят опит показва, че има почти неизбежност на слабото представяне в навечерието на пазарен неуспех." Той си припомни, че за съжаление е пропуснал дотком манията през 1999 г. и е наблюдавал как големите му дялове в швейцарски франкове и японски йени потъват през 2006-2007 г., през последните месеци на бичия пазар.
Подобно беше и този път: японската йена, обикновено валута-убежище, се срива през цялата година, тъй като хедж фондовете и други заемат при ниски лихвени проценти в йени и дават заеми при по-високи лихвени проценти в долари и други валути.
"Това валутно несъответствие им печели пари (в допълнение към малката лихва, която плащат) - тяхното задоволство се е превърнало в щастие", пише Ръфър. "Не е нужно да си гений, за да видиш, че в криза всеки ще намали риска; това ще включва неутрализиране на валутните несъответствия и ще сложи край на щастието. При криза очакваме да видим силно възходящо движение на йената." През 2008 г., добави той, йената се повиши с една трета спрямо долара.
Ръфър очаква "събитие на ликвидност" - "натиск за пари". Точно това се случи през есента на 2008 г., след като Lehman Brothers се срина и Конгресът, първоначално гласува против законопроект за укрепване на финансовата система. Това се случи и по време на срива на COVID през март 2020 г.
В такива моменти
единствената инвестиция, която наистина издържа, са парите
обикновено това означава неща като съкровищни бонове, защото това е, от което всеки има нужда. Акциите със сини чипове, дългосрочните съкровищни облигации и златото се разпродават първоначално, защото всички ги преследват, за да се сдобият с пари, които могат да използват за плащане на сметки.
Ще се повтори ли това? Никой наистина не знае. Джон Уесли, основателят на методизма, се оплакваше, че дяволът има най-добрите мелодии. На фондовия пазар мечките изглежда винаги имат най-добрите аргументи. Въпреки това акциите се повишиха с течение на времето.
Седенето предимно в брой в очакване на колапс от 1929 г. е рискована стратегия, която е най-добре оставена на такива като Ruffer & Co. Финансовият консултант Андрю Смитърс - като Ръфър, англичанин - веднъж проведе дългосрочен анализ от името на дарението в неговия Кеймбридж Университет. Той заключи, че
дългосрочният инвеститор никога не трябва да инвестира по-малко от 60% в акции
Разходите за това да седите отстрани в очакване на имплозия от 1929 г., или 1987 г., или 2008 г., надвишават случайните печалби, които бихте направили, когато се случат. (Той също, предвидливо, твърди, че съкровищните бонове, а не дългосрочните облигации, са по-добра противотежест в останалата част от портфейла.)
Този път сътресенията в облигациите и акциите плашат много обикновени инвеститори. Те не трябва да ликвидират портфолиото си, но трябва да се уверят, че могат да се справят с по-голяма волатилност в бъдеще. Това не е случай да сте 60% в брой, но е случай да не сте 100% в акции. Ако фондовият пазар внезапно попадне във въздушен джоб, особено дълбок, е добре да можете да купувате повече акции.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на акции на фондовите пазари