Централните банки водят икономиката към стагнация

"Страната ни продължава да е изправена пред трудни времена... Хората изгубиха любимите си. Милиони изгубиха работата си. Наблюдава се огромна несигурност за бъдещето. Във Федералния резерв сме отдадени на използването на инструментите си, за да направим каквото можем за колкото време е необходимо, за да гарантираме, че възстановяването ще е толкова силно, колкото може да бъде", каза председателят на Фед Джеръм Пауъл на 10 юни 2020 г.

САЩ наистина е тежко положение. От пандемията до рецесията и от масовата безработица до социалните вълнения - бъдещето на страната е много несигурно. Джеръм Пауъл адресира това в цитата по-горе, а той ръководи Федералния резерв, респективно играе активна роля в процеса на тази несигурност, пише икономистът Сам Питърман.

Може би основният начин, по който Федералният резерв се опитва да понижи този риск, е политиката на нулев основен лихвен процент. В речта си от миналата седмица, Пауъл посочи, че няма времеви хоризонт, в който централната банка ще я повиши отново, а прогнозата е това да се случи най-рано през 2022 г.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Но ако Фед продължава да следва тази политика в обозримо бъдеще, американската икономика ще е изправена пред стагнация - както икономиките в Европа и тази на Япония преди нея, - тъй като капиталът изтича от продуктивните инвестиции към все по-големите плащания по дълга.

Защо централната банка следва този път? Накратко, това са упътванията в антикризисния ѝ наръчник. Ръководството на банката, изглежда, вярва, че нулевите или отрицателни лихви ще стимулират икономиката и ще подтикнат потребителите вместо да спестяват, да харчат на момента. Според тях, точно това повишено харчене ще доведе до възстановяване.

Дълги периоди на нулеви или отрицателни равнища на основния лихвен процент вече са изпробвани - най-вече в Европа и Япония - и резултатите от тях са не просто разочароващи, а унищожителни. Вместо да подпомагат стабилното възстановяване и да ограничават икономическите щети, нулевите или отрицателни лихвени проценти водят до бавен растеж и нанасят дългосрочни щети за икономиката.

Но Япония няма силна икономика, която мерки като тези могат да съживят. Традиционно тя расте бавно и дори стагнира, като едва достига темп на растеж от по-рано нормалните 2% годишно - откакто лихвите са на 0%, за 30 години тя го е постигала само два пъти.

Фед печата с исторически рекорден темп, но какво се случва с търсенето на долара

Защо въпреки инжектирането на ликвидност не се наблюдава ръст на „инфлацията“ и кога тя ще нарасне

Японският фондов пазар също не расте. Откакто лихвите удариха в пода, той клони около равнището си от преди тяхното понижаване.

Хроничното задържане на основния лихвен процент на нулата никога и никъде не довеждало до висок или устойчив растеж - нито на реалната икономика, нито на финансовите активи. Но ако приемем, че Япония е аномалия, да видим какво се случва в Европа.

На Стария континент историята е абсолютно същата. Нулевите и след това отрицателните лихвени проценти бяха въведени по-късно, отколкото в Япония. Европейската централна банка не ги понижи драматично до разгара на финансовата криза от 2008 г.

От тогава не е имало планове лихвените проценти да бъдат увеличени и много страни, включително икономически силната Германия, емитират дълг при отрицателна доходност от няколко години. Това оказва същите ефекти върху растежа, каквито наблюдаваме в Япония.

Растежът в еврозоната е традиционно низходящ, но през последното десетилетие на нисък основен лихвен процент той е особено затруднен. Европейските фондови пазари, които поне в известна степен отразяват пазарния фундамент, се представят по сходен начин - през последните петнадесет години поскъпването на активите е в най-добрия случай умерено в много части на еврозоната.

Общото между Европа и Япония е именно трайната традиция на нулеви основни лихвени проценти, която на практика блокира икономиките и осакатява банковия сектор. Можем да видим това от доходността на банките, измерена чрез стойността на техните акции в съответния времеви период, а картината е мрачна.

Графика: Цени на акциите на някои от най-големите европейски банки

Източник: mises.org

Както се вижда на графиката, европейските банки всъщност никога не се възстановиха от финансовата криза и са по-малко доходоносни днес, отколкото през последните две десетилетия. Нулевият и отрицателният основен лихвен процент подриват тяхната печалба, тъй като финансовите институции обикновено я генерират от разликата между лихвата, по която получават ресурс, и лихвата, по която отпускат кредит.

Тази разлика, наричана "спред", отразява риска, който банките поемат. Но при ниски лихвени равнища, спредът обикновено също е по-нисък, тъй като парите са по-евтини и по-достъпни за кредитополучателите. Тъй като парите са по-евтини (заради по-ниската лихва), печалбите са по-ниски, защото, както с всяка евтина стока, конкуренцията се покачва и маржовете на печалбата спадат.

Способността на банките да генерират печалба не е само техен проблем. Това е проблем за цялата икономиката, тъй като банките са в основата на икономическия растеж. Колкото по-малко доходоносни са те, толкова по-малко кредит ще могат да ви отпуснат, за да започнете бизнеса си или да си купите къща.

Тази способност да се кредитира подпомага икономическия растеж като насочва ресурсите инвестициите към смислените дейности и увеличава потреблението. В последствие, икономическата експанзия понижава безработицата и увеличава доходите и стандарта на живот. Накратко, слабите банки са способни да отпускат по-малко кредити и оставят икономиката в по-слабо състояние, отколкото иначе би била.

По-зле от 2008 г.: Размерът на фалиралите корпоративни кредити в САЩ ще достигне $80 милиарда

Само през април тяхната сума е 12,6 млрд. долара, посочват от Fitch

Няма друга институция, която да замести банките като такива. Икономиката не се движи на батерии. Ако банковият сектор не работи правилно, цялата икономика спира. Това се случи през 2008 г. - заради изкуствените стимули от централните банки, банковият сектор се срина и повлече всичко със себе си.

Само че през последните десет години същите интервенции на централните банки направиха така, че търговските банки просто да не могат да се възстановят. Затова еврозоната и Япония плащат цената.

Ако Федералният резерв задържи основния лихвен процент на нулата в обозримо бъдеще, това ще осигури на вече сериозно задлъжнелите компании достъп до повече капитал и те ще оцелеят на кредит тази рецесия. Само че това може да работи само краткосрочно - зомби компаниите ще задлъжняват прогресивно и няма да могат да платят никаква част от дълговете си със слабите си парични потоци.

Така в крайна сметка ефектът ще е същият като в Европа и Япония. Вместо нулевият лихвен процент да доведе до увеличаване на разходите и по-висок темп на растеж, той ще подрине доходността на банките; ще гарантира, че зомби корпорациите използват паричните си потоци, за да погасяват старите си задължения, вместо да инвестират, да наемат нови служители и да увеличават заплатите; и в крайна сметка ще обрече САЩ на счупване на икономиката, без възможност за естествен растеж.