Фед печата с исторически рекорден темп, но какво се случва с търсенето на долара

Въпреки че Федералният резерв на САЩ започна възобнови програмата си за количествени улеснения още през есента на миналата година, а в зората на пандемията от коронавирус Конгресът одобри безпрецедентни мерки на стойност 2 трлн. долара, които са най-мащабните в историята на страната, а и на света. Въпреки това обаче инфлацията може да не нарасне драстично първоначално.

Има много причини статистическата средна величина "индекс на потребителските цени", чрез който се измерва "инфлацията", да не нарасне веднага. От една страна, новонапечатаните долари се насочват към финансовите пазари, а инструментите, които се търгуват на тях, не влизат в измерването на индекса. От друга, не всички новонапечатани долари се канализират към крайно потребление от домакинствата. Много от тях се използват за капиталови стоки - т.е. машини, с които се произвеждат потребителски стоки или крайни потребителски стоки.

От трета страна обаче, всъщност много от новонапечатаните пари изобщо не остават в САЩ. Тук въпросните 2 трлн. долара вероятно ще направят изключение, поне първоначално, защото те са целеви средства. Това означава, че те ще бъдат канализирани към конкретни групи, независимо дали става въпрос за домакинствата, бизнесите или различни държавни структури.

Фед създаде перфектната буря за следващата тежка криза

Понижаването на основния лихвен процент може да е лебедовата песен на и без това крехкия растеж

А причината, поради която голяма част от доларите напускат страната е, че, освен използването си като резервна валута, валутата на САЩ се използва като "сигурен актив" от много институции, правителства и индивиди, особено в Азия. Това е така, защото инвеститорите там не са склонни да приемат риска и волатилността на местните валути, спрямо които доларът все пак изглежда стабилен.

Така се създава грандиозно търсене на долари извън страната. Нещо повече, според някои икономисти, необходимостта от валутата е толкова голяма, че на глобално равнище дефицитът на долари възлиза на 13 трлн. към настоящия момент, ако от уравнението се извадят базираните на тази валута задължения от паричното предлагане (включително и резервите).

Двигател на това търсене са задълженията на правителствата по света, деноминирани в долари. Всъщност към края на миналата година деноминираните в долари държавни ценни книжа глобално се удвоиха спрямо 2008 г., като те вече възлизат на над 60 млрд. долара. През следващите две години падежите на дълг ще са на стойност над 2 трлн. долара.

Китай, Русия и други държави купуват американски дълг

Япония продължава да е лидер сред страните в света по размер на притежаваните US Treasuries

Лидер тук е Китай, чиито деноминиран в долари дълг се повиши с 50% само между 2013 и 2018 г., когато беше над 3 трлн. долара. За да се видят темповете на растеж, само в рамките на една емисия на облигации, в края на ноември 2019 г., той беше увеличен с допълнителни 6 млрд. долара.

Същевременно страната е и сред най-големите притежатели на долари на глобално равнище (извън САЩ), като резервите ѝ възлизат на 3 трлн. долара. Отново за сравнение - резервите в чуждестранна валута на Саудитска Арабия възлизат на малко над 500 млрд. долара или шест пъти по-малко. Но дори и тези доларови запаси на Китай не са достатъчни да покрият всички ѝ задължения във валутата; всъщност, те ще стигнат само за около половината от тях.

Тук обаче има и други съображения. С навлизането на света в рецесия, правителствата на глобално равнище ще имат нужда от още по-голяма ликвидност, при това на момента. Това означава, че те ще увеличат задълженията си в доларово озбепечени активи неимоверно много, като може да се очаква те да нараснат с почти 50% преди края на годината. На практика така дефицитът на долари на глобално равнище ще се увеличи до над 20 трлн. долара през 2020 г.

Питър Шиф: Цунами от инфлация ще удари САЩ

Джером Пауъл ще съживи бързото обезценяване на долара, което Пол Волкър погреба

В сравнение с тази сума, увеличаването на паричното предлагане от Федералния резерв изглежда твърде оскъдно - 2 трлн. долара възлизат само на 10% от дефицита на валутата. Но на практика балансът а Фед ще нарасне значително над тези 2 трлн. долара до края на 2020 г. Като вземат предвид всички инструменти централната банка и обещаната ликвидност, той ще се покачи с почти 6 трлн. долара общо за годината.

На практика това означава поне две неща. Първо, САЩ печатат необезпечени пари с никаква реална стойност, с които обаче могат да си купуват евтино висок стандарт на живот, тъй като в целия останал свят са склонни да ги приемат, мислейки ги за "стабилни". Разбира се, няма как валута, на която междинните пари (т.е. M2) възлизат на 15,5 трлн. долара, да е стабилна, като само в рамките на година се добавят още няколко трилиона долара с щракване на пръсти.

Графика 1: M2 в САЩ

Източник: Tradingeconomics

Второ, доларът не просто е силно ифнлирана валута. От създаването на Федералния резерв през 1913 г. той е изгубил над 98% от покупателната си способност. Това не е някаква "конспиративна теория", а реалност, която дори самият Фед признава:

Графика 2: Средна покупателна способност на долара в САЩ

Източник: Федерален резерв на Сейнт Луис

Това означава, че с действията си централната банка постоянно подрива стандарта на живот на американците, а причината той да не се е сринал е в по-горната точка - защото на много места по света са склонни да приемат валутата като обезпечение. По този начин Фед понижава и реалния стандарт на живот на жителите на планетата изобщо, но за това са виновни самите те. Докато американците няма как да не приемат долари, чуждестранните инвеститори винаги могат да изберат друга валута, макар че някои от тях са даже още по-инфлирани от долара.

Даниел Лакайе: Защо трябва да се страхуваме от стагфлацията

Сред причините е възможността тя да стане реалност съвсем скоро

Стигаме обаче до най-важният въпрос: ще се срине ли доларът. Някои икономисти предвиждат в САЩ да се наблюдава хиперинфлация и да се готвим за стагфлация - състояние на икономиката, при което няма растеж, а цените нарастват скоростно. По отношение на това има няколко съображения:

• Реалният темп на поскъпване на стандарта на живот няма много общо с индекса на потребителските цени - американците обедняват много по-бързо, отколкото "инфлацията" ни показва;
• Търсенето на долари, противно на логиката, ще се увеличи, поне до края на годината;
• Въпреки него покупателната способност на валутата ще се срине.

Казано иначе, дали в САЩ ще има хиперинфлация, зависи от много фактори. Реална такава е относително малко вероятно да се случи. Това, което ще стане обаче, е, че с действията си централната банка ще съсипе жителите на страната. Да, те ще имат новонапечатани пари, но ще могат да си купуват прогресивно все по-малко неща с тях, а не бива да забравяме ваймарска Германия. Нещо повече, политиките на Федералния резерв подготвят рухването на долара, което неминуемо ще се случи, когато инвеститорите по света спрат да го разглеждат като сигурен актив и той загуби статуса си на "резервна" валута - нещо, което според мен ще се случи много по-рано от очакваното.