Космическият телескоп James Webb ("Джеймс Уеб") на НАСА извърши изключително наблюдение на звезда Wolf-Rayet*. WR 124 е една от най-ярките, масивни и краткотрайни звезди, познати на човека, която в момента е на ръба на свръхнова**.

Телескопът направи първите пробиви през юни 2022 г. Сега обаче за първи път мощните инфрачервени инструменти на телескопа му позволиха да улови несравними детайли от звездата, разположена в съзвездието Сагита, на 15 000 светлинни години от Земята.

Продължителността на живота на масивните звезди е кратка

и малко от тях преминават през рядката фаза, видяна от телескопа на НАСА преди да експлодират в свръхнови. Това прави последните подробни наблюдения на тази неуловима фаза, особено ценни за астрономите.

По време на тази фаза, звездите отхвърлят външните си слоеве, произвеждайки отличителен ореол от газ и прах. Звездата WR 124, например, е загубила десет пъти масата на Слънцето и продължава да го прави. Изхвърленият газ се охлажда и образува космически прах, който излъчва инфрачервена светлина, открита от мощните инструменти на "Джеймс Уеб".

Астрономите се интересуват от произхода на космическия прах, който може да оцелее при интензивното въздействие на свръхнова и да допринесе за общия "бюджет на прах" на Вселената. Прахът е ключов елемент в работата на Вселената, играещ съществена роля при формирането на звезди, планети и дори градивните елементи на живота на Земята.

Във Вселената обаче има повече прах, отколкото могат да обяснят настоящите теории за образуването на прах, което води до т.нар. "излишък в бюджета на прах". Това явление представлява интригуваща тема за астрономите, която да изследват, докато се стремят да придобият по-задълбочена представа за функционирането на Вселената.

По-хладният космически прах свети в по-дългите средни инфрачервени дължини на вълната, показвайки структурата на мъглявината на WR 124.

Източник: NASA

По-хладният космически прах свети в по-дългите средни инфрачервени дължини на вълната, показвайки структурата на мъглявината на WR 124.

Телескопът на НАСА разкрива мистерии

и нови възможности за изучаване на космическия прах в безпрецедентни детайли, особено в инфрачервените дължини на вълните на светлината.

Близката инфрачервена камера на телескопа (NIRCam) успя да балансира яркостта на звездното ядро на WR 124, една от най-масивните и ярки звезди във Вселената, с по-слабия заобикалящ газ.

Инструментът за средна инфрачервена светлина (MIRI) на телескопа разкри тромавата структура на газовата и праховата мъглявина на изхвърления материал около звездата.

За първи път изследователите на звездния прах имат достатъчно подробна информация, за да изследват въпросите за производството му в среди като WR 124, като например дали праховите частици са големи и достатъчно изобилни, за да оцелеят при Свръхновата и да се превърнат в значителен принос към общия космически прах.

Подробното изображение на WR 124 улавя кратък, но бурен период на трансформация, предлагайки уникална възможност за бъдещи открития, които ще хвърлят светлина върху мистериите около космическия прах, които досега убягват на астрономите.

Способността на телескопа да наблюдава тези редки небесни събития в безпрецедентни детайли обещава да бъде голям пробив в изследването на функционирането на Вселената.

*Звездите на Wolf-Rayet, често съкращавани като WR звезди, са рядък хетерогенен набор от звезди с необичаен спектър, показващ видни широки емисионни линии на йонизиран хелий и силно йонизиран азот или въглерод.

**В астрономията свръхнова се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.