Икономиката на Европейския съюз няма да се върне на нивата преди пандемията преди 2022 г., гласи последният доклад на Европейската комисия.

Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8% през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4% през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1% през 2021 г. и 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.

По отношение на България, прогнозата е за намаление на реалния БВП с 5.1% през 2020 г., като се очаква по-слабо възстановяване през 2021 г. - 2.6% растеж спрямо прогнозираните 5.3% през лятото.

Според европейския комисар по икономика Паоло Джентилони, "след най-дълбоката рецесия в историята на ЕС, възстановяването на Европа е прекъснато поради новата вълна на COVID-19. за възстановяване на предпандемичното си ниво."

Загубата на работни места и увеличаването на безработицата се отразиха тежко на поминъка на много европейци. Мерките на политиката, предприети от държавите членки, заедно с инициативите на равнището на ЕС допринесоха за смекчаване на последиците от пандемията за пазарите на труда. Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи повишаването на равнището на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност. Очаква се безработицата да продължи да се увеличава през 2021 г. с постепенното премахване от държавите членки на мерките за спешна подкрепа и с навлизането на нови хора на пазара на труда, но положението следва да се подобри през 2022 г., тъй като икономиката продължава да се възстановява.

Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да намалее до 8,9% през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7% през 2019 г. на 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да намалее до 8% през 2022 г.

Очаква се бюджетните дефицити да нараснат много в целия ЕС тази година, тъй като социалните разходи се увеличават, а данъчните приходи намаляват, както в резултат на извънредните действия от гледна точка на политиката, имащи за цел да се подпомогне икономиката, така и в резултат на автоматичните стабилизатори.

Според прогнозата съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6% от БВП през 2019 г. на около 8,8% през 2020 г., преди да намалее до 6,4% през 2021 г. и 4,7% през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.

Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9% от БВП през 2019 г. на 101,7% през 2020 г., 102,3% през 2021 г. и 102,6% през 2022 г.

Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската инфлация, която включва всички стоки освен енергията и непреработените храни, също намаля значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено услугите, свързани с туризма, и промишлените стоки. Слабото търсене, застоят на пазара на труда и високият обменен курс на еврото ще окажат натиск за понижаване на цените.

Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3% през 2020 г., преди да нарасне на 1,1% през 2021 г. и 1,3% през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7%, през 2021 г. — 1,3%, а през 2022 г. — 1,5%.

Новата вълна на вируса принуди повечето държави-членки да наложат нови ограничения върху дейностите през последните седмици, пише "Файненшъл таймс".

"Растежът ще се върне през 2021 г., но ще минат две години, докато европейската икономика се доближи до възвръщането на предпандемичното си ниво", каза Джентилони. "Растежът ще спре през четвъртото тримесечие и ще се засили през първата част на 2021 г."

Прогнозите дойдоха, тъй като отделни данни показаха, че продажбите на дребно в еврозоната са спаднали с 2% през септември в сравнение с предходния месец, най-големият спад, тъй като голяма част от региона бе блокиран през април.

По-стръмният от очакваното спад настъпи преди налагането на новите блокади, което предполага, че икономиката на блока вече губи сила преди новия икономически удар.

Най-големият спад е в текстила, облеклото и обувките, продажбите по пощата и продажбите по интернет, като и двете са намалели с повече от 5%. Страните с най-голям спад са Белгия, Франция и Германия.

Междувременно германските индустриални поръчки са нараснали с 0,5% през септември, което е по-малко увеличение от очакваното от повечето икономисти, но знак за устойчивостта на европейския производствен сектор в сравнение с по-големия сектор на услугите, който е по-силно засегнат от последиците от пандемията.

Комисията очаква Испания да претърпи най-големия спад от всички държави-членки тази година, като продукцията ще се срине с 12,4%. Италия ще претърпи спад от 9,9%, а Хърватия също ще бъде силно засегната от 9,6%. Очаква се Франция да претърпи 9,4% спад в производството, като Германия е с 5,6%, а Ирландия е с най-малък спад в ЕС с 2,3%.

Прогнозата на Брюксел се основава на предположението, че някои мерки за ограничаване ще останат в сила до 2022 г., каза Джентилони.

Комисията предупреди, че нейната прогноза е подложена на "изключително големи" рискове поради развитието на глобалната здравна криза. Влошаването на пандемията може да доведе "до по-силно и по-дълготрайно въздействие върху икономиката".

"Съществува и риск белезите, оставени от пандемията върху икономиката - като фалити, дългосрочна безработица и смущения в доставките - да бъдат по-дълбоки и по-далечни", се казва в прогнозата.

Джентилони призова страните от ЕС да поддържат изключителни нива на фискална подкрепа, въпреки че това значително ще увеличи нивата на държавния дълг. Италия ще достигне съотношение на дълг към БВП от 159% през следващите две години, прогнозира комисията; средно еврозоната ще достигне 100% поне до 2022 г.

ЕС все още договаря окончателна сделка за своя фонд за възстановяване от 750 млрд. евро, който не се очаква да започне да изплаща пари на засегнатите икономики до края на тази година. Джентилони каза, че прогнозата не включва фискалното въздействие на фонда, който се състои от безвъзмездни средства и заеми.

Комисията очаква, че след като се за действа, стимулиращият ефект на фонда може да увеличи БВП на ЕС с до 2% през годините, когато е активен.