"Партиите срещу гражданите - 3:0” е водещo заглавиe на в. “Сега”
Депутатите разсеяха всякакви илюзии, че мнението на гражданите е важно. При окончателното приемане на поправките в Изборния кодекс отпаднаха и малкото смислени промени, гласувани от правната комисия. За сметка на това парламентът прибави нови безумни изменения. Решенията взривиха социалните мрежи, които преляха от убийствени коментари за случващото се.
Българите ще гласуват задължително. Национален референдум и национални избори не могат да се провеждат заедно. Сънародниците ни зад граница остават без избирателен район. Това гласуваха депутатите вчера. От думите на политиците стана ясно, че промяната в позициите на отделни партии е станала на извънредна сбирка на управляващата коалиция при шефа на НС Цецка Цачева в сряда вечер.
Прочети още от статията на в. “Сега”
“20 хил. се отказаха от Великден в Гърция” четем във в. “Монитор”
20 хил. по-малко българи ще почиват в Гърция по великденските празници. Това съобщи Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Предварителните анализи сочеха, че към южната ни съседка ще се отправят около 110 хил. нашенци, но прогнозите към момента за са 90 хил. Причината за намаляване на броя на туристите е обявената блокада по всички гранични пунктове навръх Разпети петък от български превозвачи. „Независимо дали ще има или няма да има блокада говоренето в медиите тези дни води до разколебаване на пътуващи”, заяви още Драганов. Той е категоричен, четуризмът ще претърпи щета
Очакванията бяха българите да изхарчат 47 млн. лв. в Гърция, а сега плановете са за 39 млн. лв. Освен това близо 80 хил. гърци са планирали да посетят България за един от най-големите християнски празници. Очакваше се те да похарчат около 43 млн. лв.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
“Вотът задължителен, референдумът отделно от избори" четем на първа страница на в. “Труд”
Още на президентските избори наесен ще гласуваме задължително. Това реши парламентът с окончателното приемане на поправка в Изборния кодекс. "За" гласуваха 109 депутати (72 от ГЕРБ, 2 от Реформаторския блок, 18 от ПФ, 7 от БДЦ, 2 от "Атака", 10 от АБВ), "против" - 74 (1 от ГЕРБ, 25 от БСП, 27 от ДПС, 13 от РБ, 3 от БДЦ и петима от независимите депутати). Десет се въздържаха. Дебатите продължиха близо три часа.
Мнозинството отхвърли предложението на ДПС след текста "гласуването е задължително, извършва се лично и представлява изпълнение на гражданския дълг" да се добави: "като се гарантира правото на всеки български гражданин да гласува". Четин Казак коментира пред „Труд“, че веднага след обнародване на поправките в Изборния кодекс движението ще започне да събира подписи за сезиране на Конституционния съд.
“Предлагат еднодневни винетки за леки кои”, четем във в. “Стандарт”
Да се въведат еднодневни винетки за леките коли, каквито в момента има за камионите, предлагат депутати от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Те вече са внесли в парламента предложенията си за промени в Закона за пътищата.
Освен еднодневна винетка, депутатите искат да се въведе и 3-месечна. Тя ще е полезна за тези, които ползват леките си автомобили извън населеното място само през лятото, гласят мотивите на депутатите. Другото им предложение е винетките да важат от дата до дата. Това означава, че ако си купите винетка на 1 май, тя ще важи до 30 април на следващата година, а не до края на декември. Депутатите предлагат промените да влязат в сила от 2017 г.
""Токуда" и "Сити клиник" ще имат нов азиатски собственик", четем на първа страница в. “Капитал Daily”
В България ще има нов частен болничен гигант, след като турският здравен холдинг Acibadem обяви, че е подписал договор за придобиване на 100% от капитала на "Токуда болница София" и една трета от дяловете във веригата "Сити клиник". Обединението ще е най-голямото лечебно дружество в страната, като досега лидерската позиция по приходи се държеше от пловдивска държавна болница "Св. Георги" с приходи от около 110 млн. лв. Втората новост е, че гигантът ще е собственост на чуждестранен инвеститор от сектора, като дотук това беше валидно само за японската "Токуда", но сега мащабът е по-голям и други външни стратегически инвеститори в сектора няма. Без да се оповестява цената, това вероятно ще е сред най-големите сделки на годината, защото оценката на двете български болнични групи надхвърля 100 млн. евро.
Сделката е сложна, защото включва три страни, като преговорите текат от есента на миналата година.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„“Аджъбадем” купи “Токуда” и “Сити клиник” за 250 млн. лв.", четем на първа страница на в. „24 часа"
Турска болница ще е най-голямата частна у нас. Сделката е за 250 млн. лв. и се очаква да приключи до 3 месеца
Турската верига болници “Аджъбадем" е подписала споразумение за придобиването на болница “Токуда” в София, която ще бъде слята с лечебните заведения на “Сити Клиник", най-голямата здравна структура в страната, съобщиха от компанията. Цената на сделката е 250 млн. лв., научи “24 часа”.
Новата здравна група ще носи името “Аджъбадем-Сити Клиник” и ще управлява 4 лечебни заведения с общо към 750 болнични легла, както и 4 медицински центъра. Освен с болницата си в София “Сити клиник” участва и с болница в Бургас и медицински център във Варна.
„Зърното остава най-изнасяната селскостопанска култура", пише в. “Капитал Daily”
България е изнесла селскостопанска продукция за общо 4.9 млрд. лв. през 2015 г., което е намаление с 2% спрямо предходната година. Зърнените и маслодайните култури продължават да имат най-голям дял, което прави експорта силно зависим от глобалните тенденции в цените. При плодовете тенденцията е противоречива, а делът на зеленчуци в износа остава символичен. Това се посочва в анализ на "ИнтелиАгро". Като цяло селското стопанство осигурява 11% от експорта на страната, но с изключение на зърното, маслодайните култури и донякъде птицевъдството от останалото производство се изнася малко и спорадично.
Експортът на пшеница през миналата година дори е нараснал въпреки спадащите цени. Това се дължи на силната реколта и на натрупаните от 2014 г. количества в складовете. С близо една трета обаче е спаднал износът на царевица.
Прочети още от в “ Капитал Daily”
„Бързите заеми остават скъпи въпреки законовия "таван"", пише в. “Сега”
Бързите заеми остават прекалено скъпи, а потребителите нямат никакъв шанс да сравняват между различни оферти. Това стана ясно вчера по време на представянето на изследване на финансовия портал "Моите пари" за този тип кредитиране. На практика въпреки опитите да бъде сложен законодателен "таван" на оскъпяването лесните потребителски заеми се оказват натоварени с високи такси и уловки за клиентите. Около 67% от теглилите бърз кредит определят годишното оскъпяване като високо или много високо. Една трета от анкетираните казват, че фирмите са въвели допълнителни такси за поръчител или за други услуги, които покачват разходите за обслужване на задължението.
80% от клиентите на фирмите за бързи заеми oтгoварят, чe са получили парите без oбeзпeчeниe или пopъчитeл. В тези случаи над 2/3 от заемополучателите са били принудени да платят допълнителна такса "гарант".
“Половин милион българи станали иманяри” пише в. „Труд"
Българите масово стават иманяри. Броят на хората, които копаят и изнасят културното ни наследство, расте постоянно, като според прогнозите на родните археолози той вече наброява 500 000 души, научи „Труд“.
Най-голямата група копачи за съкровища е от Северозападния регион, където друго препитание няма, разказа доц. Сергей Торбатов от НИМХ към БАН. „Преди дни се върнах от обход в Плевенско. Всичко е прясно изкопано. Където и да отидете сега, все същото ще видите“, посочи той. По думите му към официалното число на иманярите, което се цитира у нас, или около 5000 души, трябва да се добавят поне 2 нули.
“Селските казани ще варят до 2500 л ракия годишно“, четем във в. “Монитор”
От догодина малките казани ще имат право да варят само до 2500 литра ракия на година. Това ограничение беше прието единодушно от бюджетната комисия в НС с одобряването на един от общо четирите предложени проекта за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Освен това, с приетите на първо четене текстове, на кметовете се дава право да разрешават на селските казани да работят, да ги спират, както и да ги контролират колко са произвеели. Те ще са тези, които ще събират и акциза върху произведения алкохол, като приходите от него ще остават в съответната община. Занапред на регистрация ще подлежат не само ракиджийниците, но и съоръженията в тях.
Прочети още от статията на в. “Монитор”
„НСИ: Бюджетният дефицит намаля два и половина пъти до 1.777 млрд. лева", пише в. „24 часа"
Държавният дълг на България е достигнал 23.027 млрд. лв., резкият скок е станал през 2014 г. Бюджетният дефицит е намален през миналата година два и половина пъти - от 4.553 млрд. лева през 2014 г. на 1.774 млрд. лева през 2015 г. Това стана ясно от данни на Националния статистически институт, обявени днес и цитирани от Епицентър.
За 2014 г. стойността представлява 5.4% от брутния вътрешен продукт на страната (83.612 млрд. лв.) - дефицит, който значително надхвърля приемливата граница от 3% в ЕС.
През миналата година обаче е отбелязано значително подобрение на този показател. Бюджетният дефицит за 2015 г. е 2.1% от БВП, който се изчислява на 86.373 млрд. лв.
По години размерът на държавния дълг нараства. През 2012 г. той е бил 13.700 млрд. лв. (16.8% от БВП), а през 2013 г. - 13.977 млрд. лв. (17.1% от БВП).
Прочети още от статията на в. „24 часа"
”Вървим към нов световен ред", пише в. “Стандарт”
Вашингтон трябва да стане инициатор на промяната в баланса на световните сили, защото ерата на господство на САЩ приключва. За предстоящото ново глобално преустройство може да се съди по пет основни реалности, показващи започналото преразпределение на глобалните политически сили и стремителното политическо пробуждане на Близкия изток.
Първата от тези реалности е, че САЩ в политическо, икономическо и военно отношение остават все така най-силната държава.
Но като се отчетат сложните геополитическите изменения в регионалния баланс на силите, САЩ вече не са висша сила в световен мащаб. Но и нито една от другите основни държави също не е такава сила. Втората реалност е, че в момента Русия преминава през последния и трескав стадий на имперско преструктуриране и децентрализация. Процесът е болезнен, но това не означава, че Русия окончателно е лишена от възможността да стане в крайна сметка (ако тя действа разумно), водеща европейска национална държава.
Третата реалност е, Китай се развива неотклонно (макар и по-бавно отпреди) като бъдещ равнопоставен и вероятен противник на САЩ, но засега се старае да не отправя открито предизвикателство към САЩ.