Адиър Търнър е бивш председател на британската Financial Services Authority и бивш член на Financial Policy Committee. В момента е председател на Institute for New Economic Thinking. Материалът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.

Откакто Китай се отказа от политиката си само за едно дете от 1 януари 2016 година, ражданията за година се увеличиха до 17,86 милиона, но през 2018 година намаляха до 15,23 милиона, което е под нивото от 2015 година. Бейби-бумът, който не последва, не трябва да изненадва никого.

Нито една друга успешна източноазиатска икономика е успяла да въведе политика за едно дете, но на всички останали раждаемостта остава под коефициент на плодовитост. В Япония една жена ражда средно 1,48 деца, в Южна Корея 1,32, а в Тайван - 1,22.

В случая на Китай този коефициент ще остане под нужните 2, дори и всички ограничения да бъдат премахнати.В такъв случай неминуемо следва намаляване на броя на населението. Според прогнозите на Организацията на обединените нации общото население на Източна Азия ще намалее от 1,64 милиарда днес до 1,2 милиарда през 2100. И регионът не е изключение. В Иран коефициентът е 1,62, във Виетнам - 1,95. В Америка от Канада (1,56) до Чили (1,76) коефициентите или вече са далеч под 2 или падат бързо.

Така можем ясно да посочим, че е обичайно за успешните икономики да имат нисък коефициент на плодовитост. А в бедните региони на Индия все още има такива над 3.

Винаги трябва да сме внимателни, когато обобщаваме, но както пишат Даръл Брикър и Джон Ибитсън в последната си книга Empty Planet: The Shock of Global Population Decline, изглежда, че спокойно може да направим едно. Откакто този коефициент падна под 2 за първи път в САЩ и Западна Европа през 70-те години на миналия век, по-висока плодовитост (в САЩ например средната е над 2 между 1990 и 2010) се появява само когато първо поколение имигранти я носят със себе си.

Във всички успешни икономики, в които жените са добре образовани и свободни да направят избор, по-ниският от 2 коефициент е резултат от различни индивидуални подходи. Някои жени (обикновено около 15-20%) решават да нямат деца, множество избират едно или две, а някои и повече. Всеки техен избор трябва да бъде уважаван.

Факт е, че има намаляване на населението в развитите икономики. И много хора се жалят от него. Но докато бързото намаляване на населението, каквото може да изпита Япония, е трудно за управление, при коефициенти, които са малко под 2, например 1,8, този процес не просто е управляем, но дори ще бъде в полза за богатството на населението.

Пенсионните системи могат да станат работещи с увеличаване на средната възраст за пенсиониране, което ще създаде и стимул за обществата да живеят по-здравословно. Намаляващият пазар на труда ще помогне за компенсиране на нивата на автоматизация и ефектът на този процес върху реалните заплати и неравенството.

Междувременно, на световно ниво, колкото по-малко е населението, толкова по-малка ще е борбата за земя, която се създава заради нуждата от храна, биоенергия в нисковъглеродна икономика и желанието за запазване на биоразнообразието и природните красоти.

Очакваното постепенно намаляване на населението, стига то да е резултат от свободен избор, трябва да бъде приветствано. Противно, авторитарните шовинисти като президентите на Русия, Турция и Бразилия виждат увеличаването на населението като национална цел и задължение на жените.

И дори множество коментатори смятат, че има нещо странно и неустойчиво в намаление на населението и че застаряващите общества са по-малко динамични, както и че имиграцията в големи мащаби е единственият отговор.

Но призивите на шовинистите ще бъдат неефективни, докато има свободен избор. А тези, които предлагат миграцията като решение, трябва да се изправят пред простата реалност: ако всички хора на Земята се радват на просперитет и свободен избор, имиграцията от други планети няма да бъде отговорът на неизменното намаляване на световното население, което ще последва.

Подобно намаление се очаква след около век. Всъщност най-голямото демографско предизвикателство пред богатството на хората не е ниската раждаемост, а твърде високата, която все още е факт в държави и региони като Пакистан, Близкия изток и Африка, където общото население ще се увеличи от 1,3 милиарда днес до 4,5 милиарда през 2100. Бързото нарастване на населението в Африка ще направи по-трудно постигането на инвестиции на глава от населението, които са нужни за запазване на бързо икономически растеж. Както и на създаването на работни места. А млади хора без работа със сигурност ще се превърнат в заплаха за политическата стабилност в следващите много десетилетия.

По-бързо намаляване на раждаемостта в тези страни ще донесе огромни ползи, както и ще направи по-лесно постигането на устойчивост в световен мащаб. За щастие не е нужно да прибягваме до неприемливите политики на Китай за ограничаване на населението. Образованието за момичетата, свободния достъп до методи за контрацепция и освобождаването им от шовинистките искания на консервативни религиозни или политически лидери ще са достатъчни.