България е държавата в Европейския съюз с най-малък запас от природен газ, като наличното гориво може да покрие едва 3% от годишната консумация. За това алармира в свой доклад глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade.
Според анализаторите това означава, че при липса на алтернатива на спрените на 27 април доставки от Русия, бихме останали без наличности още през май 2022 година.
Припомняме, че на 26 април, стана ясно, че доставките на природен газ от "Газпром Експорт" за България ще бъдат спрени.
Българската страна е изпълнила изцяло задълженията си и е извършила всички плащания, изисквани по настоящия договор, своевременно, стриктно и в съответствие с неговите клаузи, коментираха тогава от Министерството на енергетиката.
Прогнозата се базира на направения от експертите на Allianz Trade симулативен модел, в който се търси отговор на въпроса доколко ще бъдат засегнати различните страни в ЕС при хипотетично спиране на доставките на руски газ на 16 май 2022 година и запазване на алтернативните източници без увеличение. За България и Полша отправна дата е реалната - 27 април. При оценката си специалистите взимат под внимание колко резерв има в хранилищата на съответната държава в момента и какво е среднодневното потребление в нея (на база 10-годишна предистория). По този начин те формират консервативен песимистичен сценарий за развитието на ситуацията в ЕС, в който не се допуска потенциална подмяна на енергийните източници в микса или промени в потреблението. Въпреки това тези хипотетични изчисления могат да са от полза, за да се идентифицират държавите в ЕС, които наистина ще срещнат сериозни предизвикателства от спирането на руския газ, категорични са експертите.
При прилагането на симулативния модел освен запасите се отчита и делът на руския газ в цялостното енергийно потребление на съответната страна. Така България попада точно в групата на най-засегнатите държави заедно с Унгария, Германия, Чехия, Словакия, Нидерландия, Австрия, Румъния, Италия и Полша. Според експертите на Allianz Trade в тези страни може да се очаква следващата зима да бъде тежка. След България, втората държава с най-ограничени запаси на газ е Унгария, като те ще стигнат за около 2,5 месеца. Германия и Чехия имат хоризонт от около 3 месеца, Словакия и Нидерландия - около 4 месеца, Австрия и Румъния - около 5 месеца, а Италия и Полша - 6 месеца.
При спиране на руския газ се очаква да се търсят алтернативни доставките, както и ограничаване на потреблението, но е много малко вероятно това да спаси най-уязвимите държави в ЕС от сериозни икономически щети през следващата зима, опасяват се анализаторите.
И тъй като фокусът на защита от дефицит ще бъде върху битовите потребители, при песимистичен сценарий кризата се очаква да удари осезаемо бизнеса. В този случай симулативният модел показва, че най-тежко ще бъде засегната икономиката на Чехия, като брутната добавена стойност (БДС) под риск е над 20%. По този показател България е класирана в изследването на Allianz Trade на 11-то място, като може да се очаква около 15% от БДС да е застрашена. Най-сериозен у нас е рискът за енергийния сектор, хранително-вкусовата промишленост и металургията.
Според изследването на Allianz Trade при песимистичния сценарий в България ще бъдат застрашени над 12% от работните места, като най-голямата част от тях са в хранително-вкусовата промишленост. По този показател на риск страната ни се нарежда на девето място, като най-тревожно е положението в Чехия, Словакия и Словения. Анализаторите обръщат внимание, че под сериозен риск е и Германия, като застрашени са близо 15% от работните места и близо 20% от БДС в страната.
В доклада на Allianz Trade се правят и препоръки към правителствата на държавите в ЕС да започнат да информират по-активно гражданите и бизнеса за песимистичния сценарий и за необходимостта от промяна на нагласите в потреблението на газ, което към момента е останало без сериозни изменения в сравнение с времето преди кризата. Преминаването към режим на пестене е важно, за да могат да се попълват националните резерви. Освен това са необходими още по-целенасочени усилия за общи заявки и доставки на втечнен газ от алтернативни доставчици, както и съвместна схема за подпомагане между държавите от Европейския съюз. На национално ниво трябва да бъдат изготвени стратегии и постигнати компромисни споразумения между секторите, така че недостигът и тежестта да бъдат разпределени най-безболезнено и с най-малък риск за работни места.