Моделът на директно и неконкурентно възлагане на държавните поръчки в сферата на IT се разраства по подобие на схемата с "Автомагистрали" - практика, при която изключението за вътрешно ("инхаус") възлагане се превръща в правило.
Това обявиха в отворено писмо до премиера Румен Радев и вицепремиера и икономически министър Александър Пулев от осем водещи работодателски и браншови организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), КРИБ, Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), БАСКОМ, PARAi и ИКТ Клъстер.
Те се обявиха срещу нарастващата концентрация на поръчките в дружеството "Информационно обслужване", в което държавата е с мажоритарен дял - нещо, което няма аналог другаде в ЕС.
Авторите на писмото реагират и на публични изявления от страна на ресорното министерство, внушаващи, че критичната инфраструктура и данните на държавата не може да бъдат поверявани на частния сектор. Според тях подобни твърдения несправедливо поставят под съмнение репутацията на цял един икономически отрасъл.
Какво показват данните на СИГМА
Позовавайки се на правителствената система за мониторинг СИГМА, писмото посочва, че средно 58,21% от договорите, възложени от "Информационно обслужване" между август 2020 г. и юли 2026 г., са сключени по процедури с една-единствена оферта - тоест без реална конкуренция.
По този начин са разходвани близо 85 млн. евро без ДДС. Отделно 40% от стойността на всички поръчки на дружеството, над 90 млн. евро, са отишли само при три компании.
Бизнесът напомня, че по Плана за възстановяване и устойчивост България се е ангажирала делът на неконкурентните поръчки да падне до 34%.
Организациите предупреждават, че резервирането на голяма част от държавните проекти за един изпълнител практически затваря между една пета и една четвърт от пазара за технологичните фирми - толкова е средният дял на публичните поръчки в приходите на водещите европейски системни интегратори.
Ефектът според бизнеса е по-слаб износ, по-малко инвестиции в развойни центрове и облачна инфраструктура и риск най-квалифицираните специалисти да търсят реализация извън страната.
Правни рискове пред членството в ОИСР
Отделно приложение към писмото описва защо действащият специален статут на "Информационно обслужване" е проблематичен от гледна точка на присъединяването на България към ОИСР. Според цитирания в документа правен анализ не е изпълнено нито едно от трите кумулативни условия за прилагане на изключението за "инхаус" възлагане по чл. 12 от Директива 2014/24/ЕС - включително изискването за липса на частно капиталово участие. Бизнесът посочва, че към февруари 2026 г. в капитала на ИО все още остава частен дял от 0,23%, разпределен между над 1200 акционери.
Писмото уточнява и че прекратяването от Европейската комисия на процедурата за нарушение срещу България на 4 юни 2026 г. не е констатация за законосъобразност на модела, а решение "по целесъобразност", основано на уверения от българската страна за предстоящи промени.
Седем искания към кабинета
Бизнесът настоява за незабавен експертен дебат с участието на държавата, бранша и академичните среди и формулира конкретни стъпки: спиране на разширяването на изключителността на "Информационно обслужване"; отмяна или стесняване на законовия ѝ монопол; връщане към открити процедури по Закона за обществените поръчки; разделяне на функциите на собственик, регулатор и възложител в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация; ограничаване на "Информационно обслужване" до тесен, законово определен оператор на държавна инфраструктура; въвеждане на преходен график за отваряне на пазара; и по-строг обществен контрол дотогава.
Авторите на писмото подчертават, че не искат замяна на един привилегирован играч с друг.
USD
CHF
GBP
