Най-големите сривове на петролните цени в последните десетилетия

В последния месец наблюдаваме силна волатилност на петролните цени, експертите често менят и прогнозите си за тяхното равнище през следващата година.

Котировките на сорта Брент, например, от над 80 долара за барел през октомври преди няколко дни се сринаха до 58 долара за барел - спад за последните седмици с 30 на сто.

Посоката на петролния пазар на този етап остава силно непредсказуема, защото търговската война между САЩ и Китай, симптомите за забавянето на световната икономика поставят въпросителни пред търсенето.

От друга страна най-големите производители на суровината Русия, САЩ и Саудитска Арабия значително повишиха производството през септември, октомври и ноември.

Участниците в споразумението за намаляване на добива ОПЕК+ най-вероятно ще вземат мерки за балансиране на пазари и поддържане на цените в диапазона 60 - 70 долара за барел. 

В същото време, експертите отбелязват, че много събития в света ще допринесат само за повишаването на петролните цени. Или ще станем свидетели на поредния срив на стойността на "черното злато"?

Тези събития включват граждански сблъсъци във Венецуела и Либия, атаки срещу петролната инфраструктура в Нигерия, спорове между правителствата в Багдад и иракския Кюрдистан, възстановяването на санкции срещу Иран и проблемите на техническата инфраструктура по света.

Независимо от това редица експерти все още не виждат причина за значително увеличение на цените на петрола, тъй като все повече и повече производители по света ще се стремят да печелят пазарен дял и да не намаляват добива си. 

В най-новата история имаше четири основни колапса на цените на петрола, като всеки от тях имаше свои собствени причини.

Източник: Saudi Oil

Сривът на цените на петрола през 1985-1986 г.

Свръхпроизводството през 80-те години на 20-ти век бе в резултат от сериозно намаление на търсенето на суров петрол, причинено от рязкото покачване на цените на суровината след нефтеното ембарго на арабските страни от 1973 г. и ислямската революция в Иран през 1979 година. 

До 1980 г. цената на петрола на световния пазар достигна пик от 35 долара за барел, а към 1986 г. падна до $10 на барел и по-надолу. 

Факт е, че в началото на 80-те години цената на петрола беше доста висока и много държави извън ОПЕК решиха да се възползват от възможността и започнаха да увеличават производството. 

В същото време страните от ОПЕК бяха принудени да се борят за пазарен дял, а също повиша нивото на производство. Това стана причина за свръхпроизводството и последвалото сриване на петролните цените.

Източник: iStock

Сривът на цените на петрола през 1990-1991 г.

Поради нахлуването на Ирак в Кувейт в периода юли - октомври 1990 г., цената на суровината се повиши рязко от 15 долара за барел до 41,15 долара за барел. 

След края операцията "Пустинна буря", осъществена от водена от САЩ международна коалиция, иракските войски напуснаха Кувейт, а до февруари 1991 г. цената на петрола отново слезе до нивото от 17-18 долара за барел.

Източник: iStock

Сривът на цените на петрола през 2008-2009 г.

2008 година се оказа трудно за енергийния сектор и за световната икономика като цяло. В началото на годината бе отбелязан бърз растеж развитие след стагнацията през 2006 година.

През първите 6 месеца цената на еталонните сортове суров петрол WTI и Brent почти се удвои. След достигането на рекордно високи стойности цените за около две седмици се запазиха в диапазона от 140-145 долара за барел.

"Бичите тенденции" тенденции, проявили се през пролетта бяха предизвикани от заплахата за ирано-израелска война, атаки на бунтовници срещу тръбопровода на Royal Dutch Shell в Нигерии. Тогава средният дневен обем на търговията надвишаваше световното дневно производство 15 пъти. 

Но фундаменталните фактори показваха бърз спад в цената на петрола, който започна през юли и продължи до средата на септември. Президентът Джордж У. Буш влоши ситуацията, когато позволи шелфови офшорни сондажи. 

Впоследствие на това на суровинните борси започна разпродажбата на активи. Тя се превърна в колапс за петролните цени, когато започна войната в Грузия и световната финансова криза.

До началото на септември цената на петрола спадна под 100 долара за барел, но отново се повиши почти наполовина от нивото на спад само за няколко дни. Но след това последва нов шок - фалита на Lehman Brothers и последвалата световна финансова криза. 

На пазара се появи паника, която смаза търсенето на суровината и от края на септември 2008 г. започна рязък спад в цените на петрола. 

Той продължи до края на годината. След това имаше период на застой, когато цената на петрола беше $30-35 на барел. През януари 2009 г. тя се покачи заради поради конфликта в ивицата Газа.

Такива глобални и мощни компании като Exxon, Royal Dutch Shell, Eni, Total, Chevron и BP също усетиха катастрофалните последици от колапса на петролните на петрола. 

Източник: GettyImages

Сривът на цените на петрола 2014-2015.

Основната официална причина за спада в цените на петрола от 2014 г. е значителното свръхпредлагане на суров петрол на пазара. 

Поради това някои експерти смятат, че кризата от 2014 г. е подобна на кризата от 1985-1986 година. 

В продължение на няколко години преди началото на колапса водещите членове на ОПЕК ( главно Саудитска Арабия) активно увеличиха производството и продадоха все повече суров петрол при високо ниво на цените - над 100 долара за барел. 

Паралелно с това страните износители, които не са част от картела, също увеличиха обемите си на производство и достигнаха рекордни нива на добива. 

Задължително е да се отбележи, че високите цени стимулираха експлоатацията на стотици нови кладенци за добив на шистов петрол в Съединените щати.

Но свръхпредлагането доведе до началото на спад в търсенето и съответно на котировките. Политиката на Саудитска Арабия, наложена на ОПЕК, бе силният спад на цените "да изгони" от пазара американските производители. Но междувременно себестойността на шистовия добив бе спаднала значително и американските компании издържаха на спад до 50 и по-малко долара за барел.

В края на 2016 г. ОПЕК и други големи производители, вкл. Русия, бяха принудени да приемат споразумение за съкращаване на добива с 1,8 млн. барела на денонощие , за да балансират пазари да спрат срива на цените.

Постепенно котировките на "черното злато" се възстановиха на нива над 60 долара за барел. А от края на лятото на тази година, опасността от проблеми с доставките, заради санкциите на САЩ срещу Иран, ги "изстреля" до над 80 за барел. През първата седмица на ноември цените обаче тръгнаха рязко надолу, заради повишеното световно производство и по-меките от очакваното санкции срещу Техеран на фона на намаляващо търсене на суровината и скъп долар.

Темпът на спада на петролните цени от октомври насам е равен на този от ценовата катастрофа през 2008 г. и по-стръмен от този през 2014-2015 г., като и двете ситуации подтикнаха ОПЕК да постигне съгласие за изпреварванията на износа в подкрепа на пазара.

Ще станем свидетели на поредния срив на стойността на "черното злато"?