Миналата година имаше три основни тези за това какво може да се случи на пазара на имоти тази година, които надделяваха. Първата от тях е беше, че търсенето спада, сделките намалят и на пазара не предстоят добри времена. Втората теза беше, че цените ще спаднат. Очакваше се и че през тази година лихвите ще се увеличат с 1,5%, което ще има негативно отношение върху пазара. Това припомни д-р Мирослав Владимиров - преподавател в Икономическия университет във Варна, член на Съвета на директорите на ЕРА България по време на конференция на водещият портал за недвижими имоти в България Imoti.net.

Действително спад се забелязва, но според експерта той не е чак толкова осезаем. Ако погледнем по-назад, ще видим, че Covid-19 е дал силен импулс на пазара, който обаче вече затихва. "Ето защо 2021-ва година и периодът до 2022-ра година не е са особено показателни като отправни точки за сравнение", коментира д-р.  Владимиров. 

По-мащабен поглед върху данните показва, че всъщност в момента не сме свидетели на някакви драматични спадове. "Ако използваме второто тримесечие за отправна точка, може да видим, че към момента броят на сделките е с 35% по-висок от преди ковид периода", заявява още експертът.

Пазарът на имоти в София се плъзга по надолнище

Пазарът на имоти в София се плъзга по надолнище

Сделките намаляват както на годишна, така и на тримесечна база

От 2010 - 2011 година се забелязва тенденция за постоянно подобряващата се достъпност на жилищата, измерена през индикатора цени на жилища - доходи, който измерва номиналното нарастване на цените, спрямо номиналното нарастване на доходите. "Доходите растат по-бързо от цените на жилищата, което означава и подобряване на достъпността", обобщава той. 

Според ЕРА Недвижими имоти, ако пазарът на труда е толкова силен в 2024-а година и доходите растат в реално изражение, ако цените на имотите нараснат по-малко и достъпността се подобри, то увеличението на лихвите би имало незабележим ефект на пазара като цяло

Според Владимиров основният двигател на цените е инфлацията, а не толкова силното вътрешно търсене.

Очакванията на агенцията за следващата година са пазарът да продължи да се радва на високо търсене. Намаляващата инфлация и евентуално намаляващият ръст на цените на имоти, ще доведе до малък ръст на дефлираните цени. Лихвените проценти едва ли ще се променят през следващата година, но членството в еврозоната може да промени начина, по който функционира. Тогава базовите лихвини проценти ще бъдат много по-чувствителни към политиката на ЕЦБ.

Скорошни данни на БНБ сочат ръст на жилищните кредити у нас. В края на октомври 2023 г. жилищните кредити са 19 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 19,2%. Това представлява и 18,8% годишно увеличение през септември 2023 година, показва статистиката на БНБ. Средният лихвен процент е 2,54%. Дори и лихвените проценти да се покачат, това едва ли ще доведе до огромни промени в цените на жилищата. От ЕРА коментират още, че инфлацията е основен двигател за вдигане на цените на имотите у нас.

И от Адрес Недвижими имоти отчитат спад в сделките за покупка на жилища. Според данните на агенцията, ако през 2021 година на един продавач са се падали средно по 2,5 купувачи, то сега на един продавач се пада по един купувач. Търсенето, според тях е намаляло с 5 на сто.

По данните на Адрес офертите на пазара в столицата са с 8% ръст. Разрешителните за строеж са със спад от 10% за деветмесечието на 2023-та на годишна база. С 10% падат и сделките за същия период.

Адрес отчитат продължаващ ръст на сделките при по-качествени имоти и лек спад при по-неатрактивните жилища и по-трудна реализация.

С близо 20% ръст за година, жилищните кредити в България надхвърлят 19 милиарда лева

С близо 20% ръст за година, жилищните кредити в България надхвърлят 19 милиарда лева

Страната ни е с едни от най-ниските лихви в Европа

Ръстът в цените продължава да бъде между 5-10% от началото на година, в зависимост от качеството на имота.

Все още за над половината от сделките с имоти се разчита на ипотечен кредит - над 60% от сделките се сключват с кредит.

От Адрес очакват лихвите да се запазят ниски, без очаквания за ръст, като банките затягат критериите, но отпускат по-големи заеми.