"Българския Рокфелер": Историята на първия милиардер у нас Пенчо Семов

Върнете часовника 150 години назад. Свободна България все още я няма на картата, но по нашите земи вече се виждат първите белези на модерност - появяват се производства, търговци правят връзки далеч в Европа. В тази среда на Възраждане и надежда в едно село до един от най-будните градове - Габрово, се ражда момче.

Още преди да навърши 30 години спират да му казват "Пенчо" - вече се обръщат с "г-н Семов" към един от най-големите български индустриалци от първата половина на XX век. Запомнен от съвременниците със своята благотворителност, той е ключова фигура в икономиката и обществото, но днес за него извън Габрово почти не се говори.

Пътят нагоре

Историческата справка, направена от Регионална библиотека "Априлов-Палаузов" - Габрово, показва, че Пенчо Семов е роден в село Цветковци на 8 октомври 1873 г. От 12-годишен помага на баща си - търговец на занаятчийски произведения. По-късно работи самостоятелно в дюкян за манифактурни стоки в Тутракан - установява връзки с други търговци от Букурещ и Галац.

Натрупва първоначален капитал и заедно с тъста си през 1898 г. основава Събирателно дружество "Талев - Семов" за производство на сапун. Регистрира семейна фирма за производство на трикотаж в Габрово, акционер е във фабрика за вълнени прежди и платове, както и в други вълненотекстилни, памукотекстилни, кожарски и трикотажни фабрики.

През 30-те произвежда по 10-15 тона плетива годишно.

Участва в управлението на редица компании в различни сфери и председателства Българското параходно дружество.

Инвестира в тютюневата индустрия и банковото дело. Според данните, които Сдружение "Пенчо Семов" цитира на сайта си, индустриалецът умножава 159 пъти първоначалния си капитал през своя живот. Девизът му е "Любов, труд, постоянство".

"Условно казано, ако изключим огромните му дарения, активите му са за около 150 млн. днешни долара - може би и повече, това е една от реалистичните преценки през покупателната сила на тогавашния лев. Той оставя над милиард тогавашни лева. Има много варианти за преизчисляване и една от най-оптимистичните оценки е, че богатството му може да достигне до милиард днешни долара", посочва пред Money.bg проф. Пенчо Пенчев, който преподава дисциплината "Стопанска история" в Университета за национално и световно стопанство.

Имотите в София поскъпват с 300% преди 80 години: какви са приликите със сегашната ситуация?

В първия епизод на подкаста "Пари през вековете" срещаме стопанското минало с настоящето

Благодетелят

Малкото останали до наши дни артефакти от дейността на Пенчо Семов са свързани не толкова с неговата стопанска дейност, колкото с направеното от индустриалеца в полза на обществото.

Възможно е фактор да са трагедиите, през които преминава той на фона на бизнес успехите. В рамките на три години - 1901 г., 1902 г. и 1903 г., от туберкулоза умират първата му съпруга Аница и невръстните му деца Иван и Бонка. Семов основава с лични средства фонд за борба с болестта и построява сграда, която по-късно се превръща в специализирана болница за белодробни заболявания в Габрово. Днес тя носи неговото име.

Личните дарения на Семов се изчисляват на около 55 милиона лева, а направените чрез фондацията му - още над 200 милиона лева. Те са дадени за държавата и общините, училищата, Аграрния факултет на Софийския университет, църквите и манастирите, гражданските организации, културата и за работниците от фабриките му.

Създава и подпомага материално домове за сираци, стари хора и бездомни, а и до днес в Габрово всички познават построения от него девически пансион във формата на параход.

Смята се, че през 1919 г. той финансово е подпомогнал усилията текстовете на Ньойския договор да бъдат максимално щадящи за България - и да не се удовлетворят съкрушителните териториални претенции на Сърбия и Гърция. И до днес е жива легендата, че Семов с големия си международен авторитет е предотвратил бомбардировки на Габрово и по време на Втората световна война.

Според проф. Пенчев социално активните български предприемачи от този период са преди всичко изключителни хора: "Било през личната си съдба или виждайки недостатъците на обществено-политическия живот в България се опитват да ги решават не само през това да направят пари, но през дарения или да опитат да подтикнат обществото в някаква посока, която в повечето случаи правилно преценяват за вярна".

Големият български индустриалец умира на 10 юли 1945 г. на 71-годишна възраст. Изпратен е в последния си път от хиляди габровци.

Siemens подкупва български министър, "Видахим" смайва французи с лоша продукция: истории от социалистическата икономика

Поглеждаме през очите на "Държавна сигурност" за реалното състояние на народното стопанство

Помним ли го?

Завещанието на Пенчо Семов ясно посочва как иска да бъде разпределено имуществото му - включително каква благотворителна дейност да се извършва с него. Промените след 9 септември осуетяват всичко това. Фабриките са национализирани, а останалите сгради не се използват според волята му.

По-тъжното е, че извън Габрово, където пазят силен спомена за Българския Рокфелер и до днес, за Пенчо Семов почти не се говори. Същата е съдбата и на други негови съвременници като Мито Орозов във Враца.

"Българските предприемачи - с изключение на тези от преди Освобождението, са непознати. Знаем имената на доста бандити, на не особено читави политици, но не познаваме онези хора, които са подпомагали стопанството и цялостното развитие на България през икономиката", категоричен е проф. Пенчев.

По думите му това не е уникално за България, "но при нас премахването на частната собственост и нейното демонизиране със сигурност е допринесло за това тези хора да не ги знаем".

А българските предприемачи от XXI век имат какво да научат от Пенчо Семов. "Ще научат колко е трудно да се прави истински бизнес. Това го показва съдбата на всеки що-годе читав български предприемач през първата половина на XX век. - пречките са прекалено много, обществото не е пазарно ориентирано", посочва професорът.

Подкаст: Как един министър въоръжава армията с лоши, но скъпи картечници или защо не работят законите у нас

В новия епизод на "Пари през вековете" разглеждаме примери за прескачане на обществения интерес за сметка на личното облагодетелстване

Изборът на сфера, в която да се развиваш, е еднакво ключов и днес, и преди век: "Пенчо Семов неслучайно тръгва от вълнено-текстилната индустрия. Този сектор в Габрово е много развит и преди него - има силна традиция, в която той израства. Предпоставка за успех в бизнеса е да не тръгваш в нещо, което е тотално непознато и без връзка с локалните традиции, а да доразвиеш онова, което познаваш".

Самият Семов обобщава живота и делото си в няколко изречения, към които би било добре да се стреми всеки предприемач и в наши дни: "Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих - моето дело е налице! Аз бях учител, без да бях педагог, богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет".