Върнете часовника 150 години назад. Свободна България все още я няма на картата, но по нашите земи вече се виждат първите белези на модерност - появяват се производства, търговци правят връзки далеч в Европа. В тази среда на Възраждане и надежда в едно село до един от най-будните градове - Габрово, се ражда момче.
Още преди да навърши 30 години спират да му казват "Пенчо" - вече се обръщат с "г-н Семов" към един от най-големите български индустриалци от първата половина на XX век. Запомнен от съвременниците със своята благотворителност, той е ключова фигура в икономиката и обществото, но днес за него извън Габрово почти не се говори.
Пътят нагоре
Историческата справка, направена от Регионална библиотека "Априлов-Палаузов" - Габрово, показва, че Пенчо Семов е роден в село Цветковци на 8 октомври 1873 г. От 12-годишен помага на баща си - търговец на занаятчийски произведения. По-късно работи самостоятелно в дюкян за манифактурни стоки в Тутракан - установява връзки с други търговци от Букурещ и Галац.
Натрупва първоначален капитал и заедно с тъста си през 1898 г. основава Събирателно дружество "Талев - Семов" за производство на сапун. Регистрира семейна фирма за производство на трикотаж в Габрово, акционер е във фабрика за вълнени прежди и платове, както и в други вълненотекстилни, памукотекстилни, кожарски и трикотажни фабрики.
През 30-те произвежда по 10-15 тона плетива годишно.
Участва в управлението на редица компании в различни сфери и председателства Българското параходно дружество.
Инвестира в тютюневата индустрия и банковото дело. Според данните, които Сдружение "Пенчо Семов" цитира на сайта си, индустриалецът умножава 159 пъти първоначалния си капитал през своя живот. Девизът му е "Любов, труд, постоянство".
"Условно казано, ако изключим огромните му дарения, активите му са за около 150 млн. днешни долара - може би и повече, това е една от реалистичните преценки през покупателната сила на тогавашния лев. Той оставя над милиард тогавашни лева. Има много варианти за преизчисляване и една от най-оптимистичните оценки е, че богатството му може да достигне до милиард днешни долара", посочва пред Money.bg проф. Пенчо Пенчев, който преподава дисциплината "Стопанска история" в Университета за национално и световно стопанство.
Благодетелят
Малкото останали до наши дни артефакти от дейността на Пенчо Семов са свързани не толкова с неговата стопанска дейност, колкото с направеното от индустриалеца в полза на обществото.
Възможно е фактор да са трагедиите, през които преминава той на фона на бизнес успехите. В рамките на три години - 1901 г., 1902 г. и 1903 г., от туберкулоза умират първата му съпруга Аница и невръстните му деца Иван и Бонка. Семов основава с лични средства фонд за борба с болестта и построява сграда, която по-късно се превръща в специализирана болница за белодробни заболявания в Габрово. Днес тя носи неговото име.
Личните дарения на Семов се изчисляват на около 55 милиона лева, а направените чрез фондацията му - още над 200 милиона лева. Те са дадени за държавата и общините, училищата, Аграрния факултет на Софийския университет, църквите и манастирите, гражданските организации, културата и за работниците от фабриките му.
Създава и подпомага материално домове за сираци, стари хора и бездомни, а и до днес в Габрово всички познават построения от него девически пансион във формата на параход.
Смята се, че през 1919 г. той финансово е подпомогнал усилията текстовете на Ньойския договор да бъдат максимално щадящи за България - и да не се удовлетворят съкрушителните териториални претенции на Сърбия и Гърция. И до днес е жива легендата, че Семов с големия си международен авторитет е предотвратил бомбардировки на Габрово и по време на Втората световна война.
Според проф. Пенчев социално активните български предприемачи от този период са преди всичко изключителни хора: "Било през личната си съдба или виждайки недостатъците на обществено-политическия живот в България се опитват да ги решават не само през това да направят пари, но през дарения или да опитат да подтикнат обществото в някаква посока, която в повечето случаи правилно преценяват за вярна".
Големият български индустриалец умира на 10 юли 1945 г. на 71-годишна възраст. Изпратен е в последния си път от хиляди габровци.
Помним ли го?
Завещанието на Пенчо Семов ясно посочва как иска да бъде разпределено имуществото му - включително каква благотворителна дейност да се извършва с него. Промените след 9 септември осуетяват всичко това. Фабриките са национализирани, а останалите сгради не се използват според волята му.
По-тъжното е, че извън Габрово, където пазят силен спомена за Българския Рокфелер и до днес, за Пенчо Семов почти не се говори. Същата е съдбата и на други негови съвременници като Мито Орозов във Враца.
"Българските предприемачи - с изключение на тези от преди Освобождението, са непознати. Знаем имената на доста бандити, на не особено читави политици, но не познаваме онези хора, които са подпомагали стопанството и цялостното развитие на България през икономиката", категоричен е проф. Пенчев.
По думите му това не е уникално за България, "но при нас премахването на частната собственост и нейното демонизиране със сигурност е допринесло за това тези хора да не ги знаем".
А българските предприемачи от XXI век имат какво да научат от Пенчо Семов. "Ще научат колко е трудно да се прави истински бизнес. Това го показва съдбата на всеки що-годе читав български предприемач през първата половина на XX век. - пречките са прекалено много, обществото не е пазарно ориентирано", посочва професорът.
Изборът на сфера, в която да се развиваш, е еднакво ключов и днес, и преди век: "Пенчо Семов неслучайно тръгва от вълнено-текстилната индустрия. Този сектор в Габрово е много развит и преди него - има силна традиция, в която той израства. Предпоставка за успех в бизнеса е да не тръгваш в нещо, което е тотално непознато и без връзка с локалните традиции, а да доразвиеш онова, което познаваш".
Самият Семов обобщава живота и делото си в няколко изречения, към които би било добре да се стреми всеки предприемач и в наши дни: "Аз се явих беден и цял живот творих, борих се и победих - моето дело е налице! Аз бях учител, без да бях педагог, богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет".
bg-stradivarius
на 26.08.2024 в 10:58:20 #1Винаги съм го поставял в топ 5 на най-великите българи отдали цялото си време, здраве и състояние на България и нейния просперитет. Наистина ВЕЛИК. Комунистите не са имали капацитета и възможностите му и идвайки на власт национализират и унищожават всичко градено от него. Няма друг българин с такова влияние в Европа, който да е спасил града си от бомбардировките.