Подкаст: Как един министър въоръжава армията с лоши, но скъпи картечници или защо не работят законите у нас

Стопанската история е като огледало на автомобил за обратно виждане - важно е да поглеждаш към него, за да не катастрофираш. Водени от този мотив, Money.bg създаде първия подкаст за стопанска история на български език - "Пари през вековете". В него на разбираем език и по увлекателен начин ще разказваме любопитни подробности от стопанското минало.

Водещи на подкаста са проф. Пенчо Пенчев - ръководител на катедра "Политическа икономия" в УНСС и единствен професор по стопанска история в България, и Георги Минев - доктор по икономическа журналистика, преподавател в катедра "Медии и обществени комуникации" в УНСС и главен редактор на медийните продукти под марката Money.bg. В бъдещите епизоди в него ще намерят място и други подготвени експерти за съответните теми.

Чуй епизода тук:

В България често важи правилото, че законите са добри на хартия, но не и на практика. А когато става дума за контрол върху публичния финансов ресурс, историята показва, че колкото и да искаме да го опазим от кражби, толкова и не успяваме.

В новия брой на подкаста за стопанска история на Money.bg "Пари през вековете" разглеждаме примери за прескачане на обществения интерес (и действащото законодателство) за сметка на личното облагодетелстване - нещо, което далеч не се случва само през последните 30 години, каквото усещане за демокрацията имаме, а започва още след Освобождението на България.

"Търновската конституция предвижда поне две или три добре звучащи постановки за контрол върху публичните средства - като например тази, че изпълнителната власт не може да взема безконтролно заеми без разрешение на Народното събрание", казва проф. Пенчо Пенчев по време на новия епизод.

Siemens подкупва български министър, "Видахим" смайва французи с лоша продукция: истории от социалистическата икономика

Поглеждаме през очите на "Държавна сигурност" за реалното състояние на народното стопанство

Той обяснява още, че чрез основополагащия закон се създава и Върховната сметна палата у нас, която и до момента е основният орган за контрол на публичните средства. "Още в първия си доклад тя публикува много примери как не трябва да се харчат държавни пари и как отчетните документи не са добре издържани, проправяйки път за безконтролно харчене", казва още проф. Пенчев.

С времето обаче на политическата класа у нас не се харесва независимите доклади на контролиращия орган и неговият ръководител бива ... сменен. Заедно с това по-късно самата Сметна палава бива "удавена" от излишна работа, така че да не може да върши реалните проверки. "През 1935 година ръководителят й пише доклад до изпълнителната власт с молба да не намаляват щата, тъй като на ден 1 инспектор трябва да положи между 800 и 1000 подписа". С други думи, никой инспектор няма времето да чете какво подписва.

Как военен министър става лобист на оръжейна компания?

Красноречив пример за неправилно изразходване на публични средства с цел лично облагодетелстване виждаме през 1925 година, когато страната трябва да закупи 100 леки картечници и провежда необходимата обществена поръчка. Явяват се 3 фирми - датска, английска и германска. Поръчката печели датската компания "Мадсен" (която и до днес произвежда оръжие), която от трите предлага продукт с най-ниски технически параметри, но за сметка на това с най-висока цена. 

"Когато се прави демонстрация, лично министър на войната ген. Иван Вълков заляга и показва възможностите на датската картечница", обяснява проф. Пенчев. Тази демонстрация на симпатии се прехвърля и върху комисията, която оценява предложенията. Резултатът: Вълков забогатява видимо след сделката, след което е освободен от поста и пратен ... посланик в Рим. 

Имотите в София поскъпват с 300% преди 80 години: какви са приликите със сегашната ситуация?

В първия епизод на подкаста "Пари през вековете" срещаме стопанското минало с настоящето

Да строим железни пътища

Две са министерствата, които разполагат с най-големи бюджети - това на войната и това на строителството. Политическият елит на млада България решава да строи железопътна инфраструктура, за да засили икономическото развитие на страната. Уви, железниците се оказват скъпи, вземат се заеми, увеличават се данъците, но ... БВП на глава от населението почти не се променя. "Железниците може да се окажат едни от най-големите корупционни ями в България", казва проф. Пенчо Пенчев. 

Той обяснява още, че въпреки нагледно евтиното строителство, което излиза и доста некачествено, поддръжката се оказва доста скъпа. Една доста позната и до ден днешен схема за източване на държавни средства.

Може да се абонирате за подкаста във всички водещи платформи - Spotify, Google Podcasts, Apple Podcasts и Soundcloud