Добиваме нефт и газ, за да строим нови тръбопроводи, за да ги пълним с още по-големи количества нефт и газ... Големият икономически въпрос е: къде отиват огромните петролни пари, след като се движим по такива пътища и живеем в такива градове и домове.

Мисълта за това, колко е богата Русия на нефт, газ и другите полезни изкопаеми, ме тормози винаги, когато се връщам от пътуване по автомобилните пътища на Руската федерация. Когато отново и отново се убеждавам, как се пренебрегват извечните проблеми на нашата страна. Не стана изключение и пътуването ми през майските празници в Новгородска област...

У мен естествено възникна желанието да погледна: колко пари, например, е получила Русия от експорта на нефт и газ през последното десетилетие. И така, за периода 2001 - 2010 г. приходът от износ на нефт е бил за 854,6 млрд. долара, от природния газ - 354,5 млрд. д., от нефтопродукти - 382,6 млрд. долара. Общата сума възлиза на почти 1,6 трлн. долара. Това, между другото се равнява на почти 5 годишни бюджета на Руската федерация по отношение на приходите (ако погледнем приетия федерален бюджет за 2011г.).

Още едно сравнение: за този период. сумарните приходи от експорт на нефт, газ и нефтопродукти са превишили съответните за периода 1991 - 2000 г. (около 325 млрд.д.) също почти пет пъти.

Как ние използвахме тези пари? Съдейки по безобразното състояние на нашите пътища, не по най-добрия начин. Някои ще кажат: да, но ето натрупахме в Резервния фонд средства, които ни помогнаха при кризата. Действително, пред пролетта на 2009 г. в Резервния фонд на Руската федерация бяха натрупани 4,9 трлн. рубли, от които към края на 2010 г. останаха 750 милиарда. Похарчихме здраво. Помогнахме в кризата и на населението, и на банките, и на неефективните предприятия.

Тези пари позволиха, да се провежда ярко изразена популистка политика, държавата пое върху себе си повишени социални отговорности. Това, че тези задължения се оказаха завишени в пълна степен доказва самият живот.

Получава се следната ситуация. От гледна точка на инфраструктурното обновяване на страната направихме твърде малко по отношение ефективното използване на „нефтените" пари. Къде е тя, спретната Русия?! Никой не казва, че ситуацията въобще не се е подобрила. Но все пак, помислете - 1,6 трлн. долара! „Бонбон" би трябвало да я направим Русия за такива пари.

Това, че не сме се преустроили инфраструктурата е половината беда. По-неприятното е, че благодарение на тези пари разходите на държавата бяха издигнати на такова равнище, каквото никой не може да поддържа при запазената структура на икономиката и сегашното ниво на ефективност на нейното управление.

И още. Нищо не ни учи нас историята. Да си припомним миналото. Общите валутни приходи на СССР от експорта на нефт и газ представляваха през периода 1965 - 1982 г. 170 млрд. долара. За тези пари бяха построени  нефто- и газопроводи, в това число и за сметка т.н. сделки „ газ срещу тръби". Но голяма част от тези средства бяха похарчени и за военната надпревара, за внос на храни и потребителски стоки.

Както отбелязваше Егор Гайдар, „нефтените" пари бяха използвани за постигането на такъв жизнен стандарт само до такъв предел, който можеше устойчиво да се подържа при социализма. В резултат - настъпи кризата на системата.

„Нефтените" пари през последното десетилетие на 20 век, а и след това, също бяха използвани за постигане на такъв БВП на човек от населението и съответно равнище на жизнен стандарт, какъвто можеха да се осигуряват от сегашната структура и ефективност на управлението на икономиката.

Справедливостта изисква да се отбележи, че и при съветската и при сегашната руска икономика, все пак нещо успя да се направи за сметка на приходите от износа на нефт и газ. Съвременното за онези години машиностроене, не би било възможно да се развие без валутните постъпления. Сегашните положителни изменения в редица отрасли също в някаква степен са следствие от експортните постъпления на енергоносителите. Но проблемът е в това, че ефектът от благоприятната конюктура на суровинните пазари през последното десетилетие можеше да бъде много по-голям. Можехме да имаме друга, по-хубава страна.

Навярно, за някои Русия  действително е станала друга. Все пак равнището на кражбите и злоупотребите с държавната хазна, по признание на самите власти, са нараснали значително. Но като цяло държавата си остана същата.

За съветската икономика известният еколог М. И. Лемешев говореше още през 70-те години на миналия век: „ Добиваме желязна руда, за да строим екскаватори, правим екскаватори, за добиваме желязна руда." Ще си позволя да перифразирам тази мисъл: „ Добиваме нефт, за да строим нефтопроводи и изграждаме нефтопроводи, за да можем да добиваме нефт". Самоизяждането на, сега вече, руската икономика продължава.

Когато нашите власти с възторг говорят за строителството на нови нефто- и газопроводи, би трябвало да си дават сметка, че всичките тези нови тръби са рамката на една икономика от суровинен тип. Тръбите трябва да се пълнят, за да се изпълняват задълженията - значи все повече и повече ресурси руската икономика трябва да насочва към добиването, добиването и добиването на все по-труднодостъпни места на заветните суровини.

За да не бъда голословен: инвестиционната програма на компанията „Транснефт" предвижда изграждането между 2010 и 2013 г. на 3539 км. тръбопроводи . Общата стойност на тази програма е 509,6 млрд. рубли. Известни са и най-важните проекти - нефтопроводът „Източен Сибир - Тихия океан" и Балтийската тръбопроводна система-2. Инвестицията в „Северен поток" ще бъде не по-малко от 300 млрд. рубли.

Имаме ли шанс да се избавим от това самоизяждане? Навярно - да. Но опитът на други страни, като Австралия и Норвегия например, не е много убедителен.

Може би нашите ръководители не трябва да посещават „потьомкински села", а да пътуват до някакви си градчета като новгородското Сольци или в други такива въпиющо неблагоустроени места. И да си зададат закономерния в случая въпрос : „Къде са парите? Къде са огромните „нефтени" пари, след като всичко е толкова лошо?" И може би тогава да се замислят за това, че е време да се приключи със самоизяждащия се характер на нефтената икономика.

Статията е преведена с незначителни съкращения от gazeta.ru