Газовата и петролната дейсност в САЩ имаше експоненциален ръст през последните години. С навлизането на по-ефективни техники за добив, като фракинг, петролната индустрия отбеляза един от най-големите ръстове на производството и износа в глобалния пейзаж. Този растеж, макар и сравнително скорошен, е предшестван от период на производство на нефт и газ в САЩ, който датира от 80-те години. Тази неистова дейност в добива на нефт и газ остави хиляди петролни кладенци в страната изоставени, пише Антонио Гарсия, преподавател по финанси в Публичния университет на Навара и кандидат за EMBA в EAE Business School за OilPrice.

Има два вида неизползвани нефтени кладенци - от една страна, изоставени кладенци са тези, които са известни на компанията, която ги стопанисва, но е решила да спре да ги експлоатира и да добива ресурси в района. "Осиротели" кладенци са тези, които са престанали да бъдат производители и които компаниите, които са управлявали този кладенец, не работят или са неизвестни.

Според Министерството на вътрешните работи на Съединените щати вторият вид кладенци са изключително опасни зони за околната среда и могат сериозно да засегнат общественото здраве в района, като замърсяват водата и отделят вредни газове като метан. Тези райони могат дори да бъдат засегнати от наводнения, земетресения и експлозии, като по този начин се засяга дивата екосистема на района. Само в Съединените щати Агенцията за опазване на околната среда изчислява, че може да има приблизително 4 милиона изоставени нефтени и газови кладенци в 27 щата, от които повече от 117 000 се считат за "осиротели" кладенци. Няма компания, която да управлява и да отговаря за въздействието върху околната среда, което тези кладенци могат да генерират. Те могат да бъдат изоставени в продължение на няколко десетилетия, ето защо в много случаи е трудно да бъдат открити поради растителността на района или поради проблеми, присъщи на терена, където се намира изоставеният кладенец.

Например в Западна Вирджиния се изчислява, че има хиляди такива кладенци, които все още не са документирани, в допълнение към най-малко 6500 кладенци, които са документирани.

Индия - един от големите вносители на суров петрол в света: Ще продължим да купуваме евтино от Русия

Третият най-голям вносител на суров петрол в света: Ще продължим да купуваме евтино от Русия

Индийските държавни рафинерии започнаха съвместно да обсъждат условията на потенциална сделка с Русия за дългосрочни доставки на петрол

Много от находищата - кладенци, които сега са неактивни, идват от десетилетието на Втората световна война и десетилетието на 80-те години. По това време тези кладенци са били покрити със стомана и цимент. Този материал е започнал да корозира. Някои от кладенците, които вече са изведени от експлоатация и запушени, отново създават екологичен проблем, тъй като използваните материали са неефективни за запушване на кладенеца.

Една от основните бариери, които затрудняват компаниите да управляват такива кладенци, е цената на операцията. Изчислено е, че разходите за запушване на изоставен кладенец могат да надхвърлят 100 000 долара, дори да достигнат 2 милиона долара, в случай че капакът на кладенеца се повреди и той трябва да бъде възстановен и в района трябва да се извършат дейности по почистване и преструктуриране на околната среда.

Колумбийският университет изчислява, че разходите за покриване на 500 000 кладенци (около 15% от прогнозния общ брой в Съединените щати) могат да надхвърлят 24 милиарда долара.

Нигерия губи по 1000 долара на барел суров петрол, който изнася

Страната, която губи по 1000 долара на барел суров петрол, който изнася

Защо се случва?

Проблем е и, че много от тези компании са неизвестни или са изпаднали в несъстоятелност и в много случаи правителството на Съединените щати е това, което трябва да обърне внимание на този проблем.

Като цяло тези кладенци може да се превърнат в един от най-лошите екологични кошмари за Съединените щати в новата история. Изследвания и инвестиции в тази област са от съществено значение, за да може да се ограничат отрицателните въздействия, смята авторът.