Газовата и петролната дейсност в САЩ имаше експоненциален ръст през последните години. С навлизането на по-ефективни техники за добив, като фракинг, петролната индустрия отбеляза един от най-големите ръстове на производството и износа в глобалния пейзаж. Този растеж, макар и сравнително скорошен, е предшестван от период на производство на нефт и газ в САЩ, който датира от 80-те години. Тази неистова дейност в добива на нефт и газ остави хиляди петролни кладенци в страната изоставени, пише Антонио Гарсия, преподавател по финанси в Публичния университет на Навара и кандидат за EMBA в EAE Business School за OilPrice.
Има два вида неизползвани нефтени кладенци - от една страна, изоставени кладенци са тези, които са известни на компанията, която ги стопанисва, но е решила да спре да ги експлоатира и да добива ресурси в района. "Осиротели" кладенци са тези, които са престанали да бъдат производители и които компаниите, които са управлявали този кладенец, не работят или са неизвестни.
Според Министерството на вътрешните работи на Съединените щати вторият вид кладенци са изключително опасни зони за околната среда и могат сериозно да засегнат общественото здраве в района, като замърсяват водата и отделят вредни газове като метан. Тези райони могат дори да бъдат засегнати от наводнения, земетресения и експлозии, като по този начин се засяга дивата екосистема на района. Само в Съединените щати Агенцията за опазване на околната среда изчислява, че може да има приблизително 4 милиона изоставени нефтени и газови кладенци в 27 щата, от които повече от 117 000 се считат за "осиротели" кладенци. Няма компания, която да управлява и да отговаря за въздействието върху околната среда, което тези кладенци могат да генерират. Те могат да бъдат изоставени в продължение на няколко десетилетия, ето защо в много случаи е трудно да бъдат открити поради растителността на района или поради проблеми, присъщи на терена, където се намира изоставеният кладенец.
Например в Западна Вирджиния се изчислява, че има хиляди такива кладенци, които все още не са документирани, в допълнение към най-малко 6500 кладенци, които са документирани.
Много от находищата - кладенци, които сега са неактивни, идват от десетилетието на Втората световна война и десетилетието на 80-те години. По това време тези кладенци са били покрити със стомана и цимент. Този материал е започнал да корозира. Някои от кладенците, които вече са изведени от експлоатация и запушени, отново създават екологичен проблем, тъй като използваните материали са неефективни за запушване на кладенеца.
Една от основните бариери, които затрудняват компаниите да управляват такива кладенци, е цената на операцията. Изчислено е, че разходите за запушване на изоставен кладенец могат да надхвърлят 100 000 долара, дори да достигнат 2 милиона долара, в случай че капакът на кладенеца се повреди и той трябва да бъде възстановен и в района трябва да се извършат дейности по почистване и преструктуриране на околната среда.
Колумбийският университет изчислява, че разходите за покриване на 500 000 кладенци (около 15% от прогнозния общ брой в Съединените щати) могат да надхвърлят 24 милиарда долара.
Проблем е и, че много от тези компании са неизвестни или са изпаднали в несъстоятелност и в много случаи правителството на Съединените щати е това, което трябва да обърне внимание на този проблем.
Като цяло тези кладенци може да се превърнат в един от най-лошите екологични кошмари за Съединените щати в новата история. Изследвания и инвестиции в тази област са от съществено значение, за да може да се ограничат отрицателните въздействия, смята авторът.