Франция се намира в центъра на политическа и икономическа буря, която заплашва да се превърне в глобална финансова криза. Премиерът Франсоа Байру поиска вот на доверие в опит да осигури подкрепа за своя план за икономии от 44 милиарда евро.
Това е рискован ход, който вероятно ще доведе до падането на третото правителство за малко над година.
Ситуацията както с държавните финанси, така и с икономическото здраве на Франция е сериозна, а значимостта на страната както в рамките на евросъюза, така и в глобален план превръща случващото се в Париж в проблем, който засяга всички ни.
Размерите на кризата
Френският дълг достигна рекордните 3,345 трилиона евро в края на първото тримесечие на 2025 г., което представлява 113,9% от БВП - рекордно високо ниво за страната.
Бюджетният дефицит на Франция е 5,8% от БВП - почти двойно повече от разрешените 3% според правилата на ЕС.
Това не е случайна криза. Както отбелязва RFI, Франция не е имала бюджетен излишък над 50 години - от преди нефтената криза от 1973 г. Държавните разходи достигнаха 58% от БВП, а данъчната тежест върху работниците е 47% - една от най-високите в ОИСР.
Политическият тупик
Байру се опитва да наложи мерки за икономии, включващи замразяване на пенсиите, ограничаване на социалните помощи до нивата от 2025 г. и премахване на два от официалните дни. Въпреки че предложенията са скромни, те са твърде много за френския парламент, където опозицията обещава да го свали.
Проблемът е, че макар политиците да се съгласяват, че нещо трябва да се направи за намаляване на дефицита, няма консенсус как точно да стане това, отбелязва Sky News. Всяка партия търси различни решения - едни искат намаляване на разходите, други повишаване на данъците.
Заплахи за световната икономика
Daily Telegraph обобщава защо френската криза крие три основни риска за глобалната стабилност:
- Банковата система е под натиск. Акциите на Société Générale паднаха с 10% за пет дни, а тези на BNP Paribas с 8%. Френският държавен дълг представлява 3% от общите активи на банковия сектор и 71% от основния капитал. Загуби по тези инвестиции могат да доведат до колапс на големи банки.
- Заразата може да се разпространи бързо. Както Гърция зарази Ирландия, Португалия, Италия и Испания през миналата криза, така и френският колапс може да засегне други страни, включително Великобритания.
- Решенията са опасни. Най-лесният от популистка гледна точка начин Франция да излезе от фискалната криза е да напусне еврозоната и да възстанови франка. Макар че това би довело до масивна девалвация, ходът би намалил дълга и дал тласък на износа. Това обаче би било катастрофално за втората най-голяма валута в света.
Растящите разходи за дълга
Поради растящите лихвени проценти, разходите за обслужване на дълга могат да станат най-големият разход в бюджета до 2029 г., предупреди Байру. Тази година те ще достигнат 75 милиарда евро - повече от разходите за здравеопазване или образование.
Синдикатите и протестните групи планират национална кампания от 10 септември. Бизнес федерацията Medef предупреждава за "замразяване на инвестициите, загуба на доверие, повишен риск от фалити и унищожаване на работни места."
Въпреки това, икономическите данни показват изненадваща устойчивост. БВП растеше с 0,3% през второто тримесечие, а производствения сектор започна да расте през август за първи път от две години и половина. Все така обаче темпото е анемично.
Перспективи
Дори ако Байру оцелее, политическата окопна война ще продължи до президентските избори през 2027 г. До края на същата година Oxford Economics прогнозира, че държавният дълг ще надхвърли 120% от БВП, отбелязва Euronews.
Френската криза вече не е вътрешен въпрос. С третия най-голям дълг в света след САЩ и Япония, но далеч по-малка икономика, Франция може да се превърне в детонатор на следващата глобална финансова криза. Имплозия на еврозоната, верижна реакция от кризи като в Южна Европа преди 15 години - всичко е възможно, ако в Париж изтърват юздите.
USD
CHF
EUR
GBP
