България, Латвия, Литва и Естония, които са най-бедните страни в ЕС, ще бъдат най-големите нетни получатели от бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. като процент от Брутния национален доход. Това коментира на пресконференция еврокомисарят по бюджета и финансовото планиране Януш Левандовски, цитиран от БТА, след като късно снощи Европейската комисия одобри проекта за следващата финансова рамка.

В отговор на въпрос кои са най-големите печеливши от проекта на Европейската комисия за бюджет за следващата финансова програма на Общността (2014 - 2020 г.), Левандовски коментира, че бюджетът не обособява много победители и много победени. Това е въпрос на баланс и мисля, че сме го постигнали, добави той.

Посочените четири държави са големите победители в този бюджет, но така си гарантираме баланса и 7-годишен икономически мир в Европа, коментира комисарят.

Според председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, някои страни, които силно са подкрепяли разширяването на ЕС, забравят, че това е общност от 27 държави. ЕС поражда задължения между страните от Общността, особено към много по-бедните от тях, добави Барозу. Опитваме се да достигнем средно състояние в ЕС, при което няма как да не бъдат натоварени най-големите нетни вложители, т.е. страните с най-голям принос към общия бюджет. Не ми е известно да има съюз, който не е основан на принципа на солидарността, добави председателят на ЕК.

Той посочи, че въпросът за солидарността е много важен. Разликата в степента на социалното и икономическо развитие между 27-те страни в ЕС е такава, че предполага да бъдат положени усилия за нейното преодоляване, допълни Барозу. Той отбеляза, че приобщаването между страните от ЕС в икономическата, социалната и териториалната област е залегнало в Договора от Лисабон. Трябва да инвестираме в тези посоки и ако искаме да запазим постиженията на ЕС, сред които и общия пазар, трябва да направим усилие и да проявим солидарност, добави председателят на комисията. Ще бъде почти невъзможно да го направим, ако намалим бюджета, коментира той.

Няма правителство в Европа, което да не е поискало от комисията да предостави повече средства за някой сектор, заяви Барозу. Винаги искат от нас да харчим повече, затова няма как бюджетът да бъде намаляван, посоката е обратната, допълни той. Барозу заяви, че няма как да се инвестира повече в ЕС, който вече е и по-голям, с намаляването на бюджета.

В интервю за БНР еврокомисар Кристалина Георгиева уточни, че България ще може да разчита на 10-15 на сто повече пари от еврофондовете след 2014-а година. "И ще бъде изключително важно в следващите 18 месеца, когато вървят преговорите по бюджета, ние да докажем своята готовност да усвояваме фондове, така че тези предварителни цифри, които са записани в предложението на Комисията, да се превърнат в реалност", посочи комисар Георгиева.

Комисията предлага и по-бързо изравняване на земеделските субсидии в старите и новите страни-членки, което според Кристалина Георгиева може да увеличи преките плащания за селските стопани у нас със 70 на сто. 30 на сто от субсидията обаче ще им бъде отпускана само при условие, че развиват екоземеделие.

Въпреки искането на Великобритания, Германия и Франция за замразяване на евробюджета от 2014 до 2020 година, Еврокомисията предложи късно снощи бюджетът да бъде увеличен с 1 процент. Предвижда се част от необходимите допълнителни приходи да дойдат от нова форма на данък върху добавената стойност, който ще отива директно в Брюксел, както и от данък върху финансовите транзакции.