„Държавата готова да плаща и наема на инвеститорите", разкрива от първата си страница „Сега"
Правителството не се отказва от отчаяните си опити да привлича инвестиции с привилегии за избрани вместо с качествено подобряване на бизнес средата за всички. След като стана ясно, че кабинетът "Борисов" смята щедро да опрощава част от осигуровките и от корпоративния данък, вече има и нови идеи за дотации. "Държавата може да се включи в подпомагането на компании, които са открили над 100 места например, с пари за всяко ново място", съобщи вчера директорът на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Борислав Стефанов. Това е практика, поддържана в редица страни от ЕС, и според Стефанов би могла да се приложи и у нас.

"Това, което ние искаме, е да се плати за извършена работа някак и единият от вариантите е на края на годината за известен период от време да се приспадат част от разходите за осигуровки. Точно какъв процент ще е и дали ще е точно за осигуровки, не мога да кажа, но това би бил един доста разумен вариант", обясни шефът на агенцията. Той обаче призна, че има проблем с контрола - уловката е, че компанията може да назначи по-малко хора от обещаното или да ги наеме за кратко само за да вземе държавната помощ, а след това да ги освободи. "Затова обмисляме и друг вариант, като например държавата да плаща част от наема за помещенията. Причината е, че много от крупните инвеститори у нас на практика не разполагат със собствени помещения, а са под наем", обясни шефът на БАИ. Той уточни, че привилегиите ще важат и за чуждестранни, и за български компании.

Според действащия Закон за инвестициите обект на държавната грижа са не само най-големите фирми, но и онези, които инвестират в сектори с потенциал като преработвателната промишленост, образованието, транспорта, високите технологии и др.
Още от статията на „Сега"

„Държавни бонуси за щедри инвеститори", обобщава от първата си страница „Труд"
Нови стимули за големите инвеститори предлага министерството на икономиката - да получават обратно част от осигуровките, които плащат върху заплатите. Отпада идеята да се възстановява корпоративният данък, тъй като ефектът от подобна мярка ще е минимален.

Новият стимул ще бъде записан в промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които все още са в работен вариант.

Предложението идва в момент, в който се обсъжда увеличаване на възрастта за пенсиониране заради дефицита в НОИ. Според икономическото министерство обаче механизмът за връщане на част от вноските, който още не е напълно изяснен, ще бъде направен така, че да не се ощетява бюджетът на НОИ.

Секторът на услугите, научноизследователската дейност и изнасянето на бизнес процеси (аутсорсинг) имат по-специфични нужди и за тях сега действащите привилегии не са достатъчни. Така министърът на икономиката Трайчо Трайков обясни нуждата от нови стимули.

За да получи обратно част от платените осигуровки, компанията трябва да направи изцяло нова инвестиция, да открие много работни места и да плаща високи заплати, обясни пред "Труд" зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов.

Тепърва ще се уточнява какви ще са конкретните условия за ползването на подобен стимул и каква част от вноските ще бъде възстановявана. Според Ангелов детайлите трябва да бъдат изчистени от експертите от Министерството на финансите, за да не бъде ощетяван бюджетът.
Още от статията на „Труд"

„Търсят хирурга на Наглите", четем от първата страница „Стандарт"
Опитен хирург е рязал пръсти по поръчка на Наглите. Докторът вече се издирва от прокуратурата и разследващите. Пред съда вчера двама експерти бяха категорични, че отвлечените Ангел Бончев и Михаил Краус са загубили фалангите на пръстите след професионална употреба на скалпел. Затова пораженията не са толкова тежки и съдът ги определя като лека телесна повреда. "Най-вероятно бандитите са платили солидна сума за услугата на наетия доктор, но може да са го ползвали и друг път", предполагат криминалисти. Ако бъде разкрит и заловен, лекарят може да се превърне в ключова фигура в разследването срещу страховитата банда за похищения. Междувременно Кирил Кирилов-Шкафа стана четвъртият член на групата на Наглите, който бе пуснат от ареста. Делото вече се води от нов прокурор - Стефан Рачев.
Още от статията на „Стандарт"

„Сивият бизнес крие 500 млн. лв. осигуровки за година" е водещото заглавие за „24 часа"
Близо половин милиард лева на година са осигуровките, които сивата икономика крие, а 500-600 хил. души плащат по-малко, отколкото трябва. Това изчисление направи Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Организацията от години прави изследвания на сивия сектор в икономиката.

Анализът на експерта е заради актуалния дебат за дефицита в НОИ и исканията за увеличаване на приходите като част от решаване на проблема. Според Стефанов изходът е в увеличаване на контрола, но и в ясна перспектива.

Последните данни, които имаме за сивия сектор в плащането на социални осигуровки, дават възможност да се направят някои изчисления.

Има две големи групи осигурени, които не плащат пълния размер на осигуровките, върху това, което получават. Едната включва около 10 % от работещите, т.е. 300 000 души, които се осигуряват върху минималния осигурителен праг за съответната професия, но общата сума на възнагражденията им е по-голяма. С други думи получават "пари в плик".

Втората група - около 8%, или 250 000-260 000 души, се осигуряват върху сумата, вписана в договора им, над минималния осигурителен праг, но общата сума на възнагражденията им е по-голяма.

Хората от тази група впрочем са намалели значително - почти двойно - през 2010 г., но въпреки това остават твърде много. Общо тези две групи включват приблизително 500-600 хиляди души. Простата сметка при допускане, че средно тези хора получават по 200 лева над това, което е записано в договорите им, прави 36 милиона лева на месец укрити осигуровки. За година - около 430 милиона лева допълнително приходи за системата.

Излиза, че дори само 200 лева да се укриват на човек, изкарването им на светло би покрило дупката, която в момента съществува в НОИ.
Още от статията на „24 часа"

"Договорени са над 100 млн. евро по програма „Административен капацитет", обобщава от първата си страница „Класа"
Договорени са над 100 млн. евро (56,8%) от бюджета на Оперативна програма „Административен капацитет", а над 40 млн. евро (около 27% ) вече са изплатени. Общият бюджет на ОПАК за периода 2007-2013 г. възлиза на 181 млн. евро. От структурните фондове на ЕС се финансират 154 млн. евро, а националното съфинансиране възлиза на 27 млн. евро, или съотношението е 85% на 15%. От ведомството на министъра на финансите Симеон Дянков отчетоха, че досега са одобрени 52 процедури и са подписани 284 договора за безвъзмездна помощ. Точно 1642 са подадените проектни предложения от над 230 бенефициенти.

Само от юни до ноември 2011 г. по ОПАК са сключени 9 договора за близо 31 млн. лв., одобрени са 41 проекта по 4 процедури на обща стойност 21 063 205 лв., а през ноември приключи оценяването по всички отворени процедури. Очаква се до края на годината да бъдат сключени нови 19 договора на обща стойност над 17 млн. лв. с акцент върху проекти на органите на съдебната власт и така да се навакса изоставането през 2010 г. По този начин сумата на договорените средства по ОПАК за втората половина на 2011 г. ще достигне над 69 млн. лв. Според финансовите експерти целта е възможно най-бързо да се договорят и усвоят предвидените средства по програмата и да не бъде загубен нито лев. За 2012 г. такъв риск не съществува, тъй като дори ще бъдат наддоговорени предвидените средства за следващата година, обещаха от финансовото министерство. Това стана ясно на информационните дни в столичния хотел „Шератон", където експертите от финансовото министерство дават указания за кандидатстване и подробности около бюджетните процедури. Обсъждат се най-често срещаните грешки при подаване на проектните предложения и при провеждане на обществени поръчки. ОПАК е един от основните източници за финансиране на реформите в държавната администрация и съдебната система и за нея са предвидени 3,5% от общата помощ от структурните фондове и 13% от Европейския социален фонд.
Още от статията на „Класа"

"Гражданската според точките в талона", съобщава от първата си страница „Монитор"
Застрахованите лица, на които често им се случват инциденти, да влязат в специален „черен списък", предлагат от Асоциацията за застрахователна сигурност. Причината е, че граждани и фирми масово злоупотребявали и се опитвали неоснователно да получат обезщетение или да вземат по-голяма сума, отколкото им се полага. В списъка ще влязат недобросъвестни водачи на автомобили, както и физически и юридически лица, които подозрително често търпят щети.

„Има случаи, при които шофьори правят по 10-15 катастрофи годишно", обясни Юрий Тодоров, председател на асоциацията. Той разказа още, че имало магазини, които всяка година били застраховани в различна компания и въпреки това ежегодно ги обирали.

Собствениците на ниви също получавали сериозни обезщетения, защото имотите им често се наводнявали.

Според Тодоров този проблем може да се разреши, като се създаде специална система за застрахователна история и оценка на риска. Идеята е компаниите от бранша сами да въвеждат информация в нея и да я ползват. Така фирмите ще могат да се ориентират за кои клиенти рискът е по-голям. „Освен това в момента няма как да се провери дали даден обект не е застрахован в две компании", коментира Тодоров.

От Асоциацията за застрахователна сигурност обаче са скептични към това, че всички фирми от бранша ще се присъединят към системата. „На компаниите не им е приятно да разкриват, че са обект на застрахователни измами", коментира Тодоров. Така на практика ръководството си признавало, че не може да се справи с проблема.
Още от статията на „Монитор"

"Застрахователи губят около 81 млн. лв. годишно от измами", съобщава „Класа"
Застрахователните измами у нас достигат до 81 млн. лв. годишно. Това съобщи Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност (АЗС), по време на среща за злоупотребите в сектора вчера. Според данните на организацията в страната близо 40 на сто от фалшификациите са планирани, а при 25% собствениците са се опитали да увеличат стойността на щетата. Много грешно е становището, че българинът мами застрахователя само във връзка с автомобилното застраховане, подчерта Тодоров и обясни, че напоследък се забелязват по-крупни опити за измами. Според данните на асоциацията в условията на криза има ръст на злоупотребите в сектора, като се наблюдава тенденция измамите да се правят и с медицинските полици, неимуществените щети, злополуките и при каргото. 56 на сто от случаите, за които има съмнения за измами, компаниите в бранша не изплащат претенции, посочи Тодоров. Въпреки това в други 20 на сто измамните заведени щети са били изплатени. Сред най-притеснителните факти според асоциацията е участието на вътрешни хора. В между 60 и 70 на сто от случаите на застрахователни фалшификации в схемата е участвал вътрешен човек, който е помогнал за изплащане на обезщетението.

Тодоров обясни, че е нужна система, която да показва на дружествата всички данни от застрахователната история на клиента, като чрез нея ще могат да се пресекат опитите за двойно сключване на полици. Тази практика в момента няма как да бъде проверена. Като пример от асоциацията съобщиха за случай на клиент, който застрахова всяка година своята нива в различна компания и тя всяка година се наводнява. Друг пример е таксиметров шофьор, който предявява по 7 претенции към застрахователя ежегодно и сменя компаниите на 12 месеца.

Освен системата за история на клиента от АЗС настояват и за въвеждането на индивидуален рисков коефициент за „Гражданската отговорност". Според Тодоров това ще даде права и на клиентите, които сключват полиците. Самият коефициент ще се смята на база контролните точки от шофьорските книжки на водачите в страната.
Още от статията на „Класа"

"Българинът тегли все по-малки заеми за дом", информира „Сега"
Българите теглят все по-малки ипотечни кредити. През октомври средният за страната размер на взетите заеми е 34 298 евро - с 2000 евро по-малко в сравнение със септември. Хората приемат лошите новини за еврозоната и прогнозите за нова рецесия като заплаха за работата и личните доходи и не смеят да се нагърбват с големи задължения, сочат наблюденията на компанията "Кредит Център".

След като през септември бе отчетено, че все повече семейства с ниски доходи се решават на ипотечен кредит, и през октомври тази тенденция се запазва. Делът на домакинствата с доход до 2500 лв., взели заем, се е увеличил с нови 1.4%.

Евтините жилища все още заемат най-голям дял от пазара, като наред с цените им падат и размерите на взетите заеми. За купувачите в тази група хора стабилността и добрата перспектива са от най-голямо значение, защото и най-слабото намаление или забавяне на възнагражденията ги изправя пред трудности да вържат семейния си бюджет", коментира изпълнителният директор на "Кредит Център" Тихомир Тошев.

Делът на кредитите между 10 000 и 30 000 евро - традиционно най-голям, е скочил от 48.8% през септември на 58.5% през октомври. Увеличение, макар и само с около процент, има и при едрите заеми - над 70 000 евро. За сметка на това ипотеките между от 30 000 до 50 000 евро са се свили от 37.2% на 28.6% за месец.

Разпределението на ипотечните кредити според тяхното предназначение се запазва почти без промяна през октомври. Девет от всеки десет заема (90.9%) са за покупка на жилище, за лични нужди са 8.3% (при 7.7% за предходния месец), а за ремонти - 0.8%.
Още от статията на „Сега"

"Световно турне за инвеститори", съобщава „Стандарт"
На 1 декември тръгвам на световно турне, което ще представя България като инвестиционна дестинация, каза министърът на икономиката Трайчо Трайков. Първата сбирка ще бъде с топмениджъри в сферата на информационните технологии и аутсорсинга в Лондон. Останалите дестинации са Германия, Белгия, Франция, САЩ, Австрия, Русия, Китай и Япония. Последната, девета дестинация ще се избира между Катар и Обединените арабски емирства, каза изпълнителният директор на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов. Освен световното турне се планират и нови стимули за привличане на инвеститори. Обмисля се държавата да поеме част от осигуровките на работещите при инвестиции над определено ниво. Това ще стане с промени в Закона за инвестициите, каза министър Трайков. Той обясни, че инвеститори в аутсорсинг на бизнес процеси или в научноизследователска и развойна дейност не се интересуват от подпомагане с изграждане на водопровод или път, а имат нужда от подпомагане с "меки мерки".

Световната обиколка ще приключи за година и половина. Всеки форум в съответната страна ще бъде фокусиран върху две-три индустрии, в които държавата е водеща и би имала интерес към България. Секторите са транспортно оборудване и машиностроене, електроника, храни и земеделие, химическа индустрия, логистика, ИТ, аутсорсинг, спа и уелнес туризъм.
Още от статията на „Стандарт"

"Подготвяме концесия на основните гари, стават търговски центрове", казва в интервю за „Монитор" Камен Кичев, зам.-министър на транспорта
Г-н Кичев, каква е прогнозата ви за обявената от железничарските синдикати ефективна стачка, която трябва да започне на 24 ноември?
- Не мога да прогнозирам, но разчитам на здравия разум и на отговорното отношение и на железничарите, и на синдикатите. Отправям молба към всички железничари и служители на БДЖ да не преминават към ефективни стачни действия, защото те биха се отразили пагубно на компанията. Реформата в БДЖ е абсолютно и категорично необходима, без нея няма да получим необходимото финансиране за извършването на много закъснелите промени. Хората са наясно, че държавата не може и няма откъде да извади пари, които да налее в БДЖ. Ние спазваме евродирективите и директно наливане на пари се счита за държавна помощ. Единственият начин БДЖ да получи пари е посредством т.нар. нотификация, а тя минава през реална реформа, която да бъде отчетена като такава от евроинституциите. От ЕК казват: обемът на средствата, които получи БДЖ, трябва да е изравнен като инвестиция със същия обем пари от страна на дружеството. Железницата няма такива пари. Затова с всички сили вървим към продажбата на „Товарни превози".

Но ЕК започва да разглежда като скрита държавна помощ и неплащането на инфраструктурни такси от страна на БДЖ към НКЖИ.
- Не е точно така, защото на БДЖ са фактурирани всеки месец средствата, които трябва да плати на железопътната инфраструктура. БДЖ просто не ги плащат до пълния им размер и закъсняват с тях. В момента БДЖ и НКЖИ преговарят почти ежедневно за начините, по които тези закъснения да бъдат наваксани. С част от продажбите на неоперативни активи на БДЖ трябва да бъдат погасявани дълговете и към инфраструктурата. Сега обсъждаме възможностите за прехвърлянето на няколко имота от едното предприятие към другото и по този начин да намалее задължението на БДЖ.

Какъв е интересът на НКЖИ да се натовари с неоперативен актив на пътнически превози?
- На този етап дълговете на БДЖ са приблизително 800 млн. лв. и повечето са към банкови институции. Когато у превозвача постъпват свежи пари, те обикновено отиват за погасяване на тези дългове, а други суми трябва задължително да се отделят за поддръжка на подвижния състав. Затова НКЖИ ще може да се разпорежда с такъв имот, който при успешна продажба ще им донесе свежи пари.
Още от интервюто на „Монитор"