Магията на фондовия пазар пленяваше мислите ни години преди той да се появи отново у нас - с мечтите за притежаване на акции, за бързо забогатяване, за влияние и участие в управлението на големи и силни компании. Хаотичното възникване на първите примитивни тържища не мина без еуфория, предлаганите книжа се разграбваха като топъл хляб. Сред най-апетитните тогава бяха ЛЕКС, "Тракия комерс", застрахователното дружество "България", "Ти Би Ес хотели", инвестиционният фонд "Развитие", Първа частна банка, Кредитна банка, Банка за земеделски кредит. Дружествата привличаха с обещания за приказни дивиденти, по-високи от банковите лихви... Сега повечето от онези емитенти ги няма, а издадените от тях книжа са просто купчина хартия, навяваща само носталгия или гняв заради претърпените загуби. А някои от първите измамници и досега похапват обилно от плодовете на тогавашното ни незнание и ниска инвестиционна култура. С прехода на българската икономика от планова към пазарна възникна и необходимостта от изграждане на действащ капиталов пазар, който по правило се възприема като огледало за състоянието на стопанството на всяка страна. В тази връзка у нас решаваща роля за формирането му трябваше да изиграе масовата приватизация. Наистина тя направи три милиона българи акционери в различни предприятия и приватизационни фондове, но това само засили илюзията им за очаквано богатство. След което дойдоха измамите и първото голямо разочарование. За истинския старт на "БФБ-София" се смята 9 октомври 1997 г., когато тя получи лиценз от Комисията за ценните книжа и фондовите борси. Първата си търговска сесия БФБ проведе на 21 октомври същата година, която бе открита тържествено от тогавашния министър-председател Иван Костов. Първоначално за търгуване се предлагаха акциите на над 1000 дружества, включени в първата вълна на масовата приватизация. Количеството им обаче така и не донесе очакваното качество на сделките. Административно създаденият пазар и наложените контролни (и защитни) механизми не помогнаха за изграждането на ефективно действаща фондова борса. Оказа се, че много от дружествата не са готови (и като мениджмънт, и като манталитет) да действат като публични, а други дори не породиха интерес сред инвестиционната общност. Постепенно броят им започна да се топи - главно за сметка на неликвидните дружества, които се отписваха от публичния регистър. Повторно излъганите надежди след изобилните обещания в масовата приватизация охладиха ентусиазма и не позволиха да се използва ефективно потенциалът на фондовата борса в интерес на инвеститорите и предприятията. А от друга страна, се видя и че пазарът страда от липсата на атрактивна "стока". Фондовата борса така или иначе е рисков пазар, който носи и добри печалби, но и много неблагополучия. Загубата винаги е здравословен коректив на всеки спекулативен интерес и тя връща инвеститора на земята. И е добре, който не е готов за това, да не ходи там. Лицата на борсата Идеите движат всяко едно начинание, а хората са тези, които го представят. Мнозина са допринесли по нещо за развитието и просперитета на фондовата борса у нас в най-новото време. Някои само са минали оттук, други все още се изявяват на капиталовия пазар. Изкачване по стълбата, която... всъщност води надолу - така могат да се оприличат промените в мениджмънта на БФБ през годините. Докато в началото в него все още попадаха и някои от играчите на пазара (например инвестиционни посредници, брокери), постепенно те бяха изместени от чиновници и от назначени по най-различни съображения лица. Иначе казано, всяка власт "намираше" своите хора. И какво чудно - големият акционер в "БФБ-София" е държавата, която чрез Министерството на финансите държи 43.96% от акциите с право на глас. Годините минават, а няма правителство, което да се е ангажирало със свой проект за подобряване на състоянието на капиталовия пазар у нас. Но така е само на пръв поглед. От една страна, държавата доста често е организирала кадровите въртележки и е поставяла удобни за себе си лица в зависимост от конюнктурните си настроения. Наред с това погледът назад към хората, управлявали борсовия оператор, разкрива поддържането на едно статукво, чиито плодове имат доста противоречив вкус (особено по отношение на контактите с инвестиционната общност). Кариерата на Апостол Апостолов преминава под знака търговията с ценни книжа. Той е свързан с фондовата борса у нас още от 1992 година. Започвайки като главен експерт на Пловдивската фондова борса и брокер на Софийската стокова борса, Апостолов израства до изпълнителен директор на тържището в Пловдив. В следващите години (1996 -2001) е изпълнителен директор на "Централен депозитар" АД, а от декември 1998 до септември 2001 г. е и сред управляващите "БФБ-София". После - до февруари 2003 г., е председател на борда на директорите й. Две години оглавява Агенцията за приватизация, а впоследствие сяда и в креслото на председателя на Комисията за финансов надзор, където остава до май 2009-а, когато изтича мандатът му. Впрочем Апостолов е единственият, който успя да "обходи" ръководните позиции във всички важни органи, свързани с управлението на капиталовия пазар. Банкерът Пеньо Хаджиев влезе в съвета на директорите на "Българска фондова борса" през 1997 г., а от август 2000-а стана неин изпълнителен директор. Преди това той беше изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, както и член на надзорния съвет на бившия приватизационен фонд "Индустриален холдинг България". В бизнес средите е познат и като основател на ТБ "Българска инвестиционна банка" (придобита по-късно от Commercial Bank of Greece). Председател на борда на "БФБ-София" по това време е Георги Прохаски, а втори изпълнителен директор е Апостол Апостолов. Последният голям проект, в който участва Хаджиев, е като акционер в системния оператор на електронни плащания чрез мобилни телефони - "СЕП България" АД, заедно със софтуерната компания "Сирма Груп" АД, но през август 2008-а напуска дружеството. Георги Прохаски е член на директорския борд на "БФБ-София", а от 1997 г. и неин председател. Под негово ръководство на борсата е въведена руската система за търговия RTS. Прохаски е завършил "Международни икономически отношения" в УНСС и има докторат от Московския институт за световна икономика и международни отношения. Известно време е преподавал в УНСС, а от 1990 до 1997 г. е изпълнителен директор на фондация "Отворено общество". След това бе съветник на вицепремиера Александър Божков и шеф на борда на директорите на БРИБанк (сега СИБанк). В момента е председател на Центъра за икономическо развитие. Георги Драйчев беше освободен от длъжността изпълнителен директор на "БФБ-София" в началото на 2006 г. по негова молба. Внедряването и развитието на системата за електронно подаване на поръчки чрез интернет COBOS е най-голямото му лично постижение. За нов изпълнителен директор след него бе избрана Бистра Илкова, която и до този момент е член на директорския борд на борсата. Най-младият член на управлението й е Иван Такев който от август 2008-а е изпълнителен директор и директор на дирекция "Търговия" на борсата. Виктор Папазов и Бистра Илкова са доминиращите фигури на фондовия пазар вече десетина години, като се сменят на върховите шефски места в борсовия оператор. Двамата винаги са се радвали на партийна подкрепа. И естествено, когато времената се промениха и "БФБ-София" трайно затъна през последните година-две, те станаха прицел на критиките на доста хора от брокерската общност. Най-често и най-дълго споменаваното име (и коментирано - че го "движат" комунистите, "Мултигруп" и кой ли още не) е това на Виктор Папазов През 1992 г. той основава "Първа българска фондова борса". След сливането й (през 1997 г.) с множеството малки регионални борси се пръкна "Българска фондова борса", чието управление бе поето от Папазов. След прекъсване през 1998 г., когато държавата вече се управляваше от правителството на СДС, и след известен престой в туроператора "Болкан холидейс сървисис" Папазов се върна в мениджмънта на борсата. От 2001 г. е заместник-председател на борда й, а от 2003-а поема кормилото на фондовото тържище. След оттеглянето на Илкова през 2005-а той отново става председател на съвета на директорите на "БФБ-София". Бистра Илкова е член на борда на директорите на борсата от 2001 г., а от 13 декември 2005 г. става и неин изпълнителен директор. Тя има над 25 години стаж във финансовата система, като 16 от тях са в банковата сфера (БНБ, Минералбанк, Балканбанк и Българска пощенска банка). На капиталовия пазар работи от 1995 година. Била е изпълнителен директор, а после и председател на борда на директорите на инвестиционния посредник "Авал ин", била е председател на Държавната комисия по ценни книжа (сега Комисия за финансов надзор). Тя стана изпълнителен директор на "БФБ-София", след като в последния момент се размина с председателския пост в Комисията за финансов надзор (през 2003-а), когато беше изпреварена от друга знакова фигура на българския капиталов пазар - Апостол Апостолов (тогава директор на Агенцията за приватизация). При създаването на мегарегулатора тя беше основен фаворит за негов шеф. Но я препъна дебатът в парламента, в който се изясни, че е работила във финансово-брокерската къща "ЛЕКС" и във фалиралите по-късно Минералбанк и Балканбанк. Тогава лобитата на НДСВ и ДПС се бориха за ръководството на новата Комисия за финансов надзор, която обедини контролните функции върху застраховането, осигуряването и ценните книжа. Папазов (по онова време изпълнителен директор на "БФБ-София"), зад когото се смяташе, че стоят ДПС и някои жълти депутати (сред които и Димитър Ламбовски), също беше кандидат за шеф на надзора. Илкова пък имаше подкрепата на вицепремиера Лидия Шулева. Сега Илкова е обект на недоволството на борсовите играчи заради конфликта на интереси, който според някои възниква от факта, че тя "съчетава" позицията си в "БФБ-София" с председателския пост в съвета на директорите на инвестиционния посредник "Авал Ин". В интерес на истината никой все още не е изнесъл факти, илюстриращи недвусмислено проявата на такъв конфликт. Бунтът на брокерите и желанието на инвестиционните посредници за промени в ръководството на борсата в последно време са свързани с неудовлетворението от работата на съвета на директорите на БФБ-София като цяло, а не "към конкретни членове в частност", твърди официалното становище на браншовата организация (БАЛИП). Доколко държавата е готова за това и как ще действа ще се види скоро. Но така или иначе безспорно е, че се налагат доста по-радикални мерки, за да излезе фондовата борса от сегашното трудно положение. ретро Българският капиталов пазар се заражда в началото на XX век. Първият Закон за борсата е приет през 1907-а и регулира структурата и дейността на фондовата и стоковата борси. На 15 април 1914 г. с царски указ № 7 се разрешава учредяването на първата истинска фондова борса в България - "Софийска фондова борса". Според указа тя е "тържище, където се срещат членове на борсовата корпорация и борсови посредници за покупка и продажба на публични и частни ценни книжа". "Софийска фондова борса" започва реална дейност през януари 1918 г., като първоначално на нея се търгуват акциите на 21 дружества. Въпреки големия интерес и увеличаващите се обеми изтъргувани ценни книжа, през 1947 г. тя е затворена от комунистическата власт. ново начало Българският капиталов пазар възкръсна повторно и спонтанно през 1991 г. с приемането на Търговския закон. В края на същата година се създаде и "Първа българска фондова борса" АД, където се формираше почти половината от тогавашния оборот на акции у нас. Възникването на капиталовия пазар е свързано със структурните, икономическите и социалните промени в България, започнали след 1989 година. Поради нарасналото търсене на ценни книжа в периода 1992-1994-а в страната се създадоха около 20 регионални фондови борси. Пазарът бе нерегулиран и функционираше без ясни правила, докато през юли 1995 г. не бе приет Законът за ценните книжа и фондовите борси. Като първа стъпка към урегулиране и контролиране на играчите бе създадена Комисията по ценните книжа и фондовите борси, а в края на 1995-а се обособи и "Българска фондова борса" АД. Сред нейните учредители бяха "Първа българска фондова борса", Пловдивска фондова борса, Черноморска фондова борса, Стокова борса "Дунав" и Фондова борса "Север". Така БФБ остана единственият действащ фондов пазар в страната. Другата основна институция на капиталовия пазар - "Централен депозитар" АД, бе основана през следващата - 1996 година. Тъй като нито едно от дружествата, търгувани на борсата, не отговаряше на изискването да имат одобрен проспект, през 1996 г. "Българска фондова борса" АД преустанови търговията с ценни книжа и тя бе възобновена през октомври 1997 година. По-важни дати Юни 2008 На 16 юни е въведена електронната система за търговия на "Дойче Бьорзе" - Xetra®. Споразумението е за срок от пет години. Борсата представя официално и своята нова корпоративна визия и идентичност. За ново лого на БФБ-София е избран бик, който заменя старото лого - шестоъгълник. Февруари 2003 "БФБ-София" АД стартира системата за електронно подаване на поръчки чрез ИНТЕРНЕТ от клиенти на членовете на борсата, наречена COBOS (Client order book online system). Октомври 2000 С цел измерване на атрактивността на предлаганите ценни книжа от 20 октомври се изчислява борсовият индекс SOFIX, който включва най-ликвидните емисии, търгувани на регулирания пазар. Август 1999 На новия пазарен сегмент - "Облигационен" към "Официален пазар", е регистрирана първата публична емисия от корпоративни облигации - на ИТ компанията "ПроСофт" АД. Януари 1998 Първата сделка за приватизация, чрез публично предлагане на акции на борсата, е за продажбата на 60% от капитала на бургаския производител на кабели "Елкабел" АД. Юли 1997 "Българска фондова борса" променя наименованието си на "Българска фондова борса-София" АД. Декември 1995 Повечето регионални фондови борси се обединяват в "Българска фондова борса" АД. Юли 1991 Българският капиталов пазар възобновява своето съществуване. Евгений Натов * Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.