Европа и Обама - това може да стане трудна глава в историята. Може, защото не се знае дали Обама ще бъде преизбран догодина. Възможно е също така не всички европейци да съжаляват, ако той не получи втори мандат. Същите тези европейци, които го посрещнаха като месия след края на ерата Буш. Гневът им се дължи на странния подход на Обама към Европа - той й пробутва "Черния Петър", тръбейки, че европейската дългова криза разклащала международните пазари. Обама май е забравил, че всичко тръгна от финансовата криза, предизвикана от американските банки.

Настоявам, настоявам, настоявам!

От месеци насам САЩ изпращат предупредителни сигнали към Европа. Не го прави само президентът, правят го и министрите му, но на това място трябва да отбележим, че нито един американски министър не би сторил това без подкрепата на президента. Самият Обама не спира да повтаря, че европейците трябва да се вземат в ръце, че трябва да действат по-бързо, че трябва да вложат повече пари в мерките за справяне с евро-кризата.

Европейците от своя страна се питат колко малко разбиране трябва да има Обама за демократичните процеси в един съюз от рода на Европейския. А това е ужасяващо на фона на толкова много години трансатлантическо сътрудничество. Бил Клинтън например, който е следвал в Европа, никога не би изрекъл подобни думи. Такова е мисленето в Европа понастоящем.

Присмял се хърбел на щърбел

Че Европа трябва да постигне съгласувана финансова и икономическа политика, това го знае всеки европеец. Тъй че кому са нужни нравоученията на американския президент, който не може в своята Америка да обедини две партии около обща финансова и стопанска политика?

Истината, която нито един европейски държавен или правителствен ръководител не иска да изрече на глас, е, че САЩ се препъват в борбата срещу собствените си гигантски дългове. Политическият застой придобива катастрофални измерения, безработицата в Америка е страховита. А това не е добра основа за човек, който иска да поучава другите.