Хедж фондовете си спечелиха постоянно място в челото на бизнес новините. Наскоро дори стана ясно, че китайското правителство е доверило на финансовата машина Blackstone Group три милиарда долара за управление. Учудване привлече и откритието, че топ мениджърите на хедж фондовете печелят повече от милиард за година.

Независимо от голямото внимание, вътрешните дела на тези 8,800 хедж фонда, които сега функционират в света, остават в дълбока сянка. Тези почти нерегулирани инвестиционни „клубове" за състоятелни инвеститори не уведомяват къде и какво притежават и почти нищо не казват за инвестиционните си стратегии. С близо 1,2 трилиона долара под тяхно ръководство, те оказват някакво въздействие върху финансовите пазари - това е сигурно. Въпросът е: какво?

Едно от първите изследвания по този въпрос е проведено от екипа на четири  бизнес училища, сред които и Wharton. Установено е, че старанията на хедж фондовете да подобрят компаниите, в които те държат значителни дялове, имат положителни ефекти върху всички инвеститори: цената на акциите на нацелените компании много бързо скача с между 5 и 7%. Печалбите, оценени като „извънредна възвращаемост", са около 11% по времето докато хедж фонда се стреми да закупи дял в целта си.

Това прави хедж фондовете далеч по-ефективни, отколкото другите активисти-акционери като например пенсионните фондове и взаимните фондове.

Според изследването, подемът в цените на акциите идва по време на 40-дневния период, съпътстващ изявлението на хедж фонда за настъплението. „Цената се вдига непосредствено след оповестяването" - казва професор по финанси от Колумбийското бизнес училище. Печалбите са свързани с очакванията на инвеститорите, че ще последват подобрения в резултатите. „Подобрения се случват навсякъде след година или две", посочила е професорът.

Факт е, че възвръщаемостта на ценните книжа по правило се повишава през 12те месеца, следващи обявяването на интереса към прицелената компания.

Пример: хедж фондът MLF Investments обяви на 19 ноември 2003 5.8% от Alloy, компания за директен маркетинг. След като от MLF са оказали натиск за освобождаване от несвойствените дейности, цената на акциите на Alloy бързо се е качила с 11%. От Alloy са включили мениджърски партньор от MLF в своят борд и на 31 май 2005 са обявили, че ще извършат предлаганото пречистване на бизнеса. През същия ден акциите са затворили на цена $8.39, над 60% над това, което MLF са платили когато са купували акциите.

Друг случай, Pirate Capital са придобили 7.9% дял в James River Coal. След няколко месеца от Pirate са изпратили на компанията писмо, в което се иска да бъде допусната инвестиционна банка до книжата на фирмата, която да проучи стратегическите алтернативи, такива като продажбите на компанията. От James River са дали неохотно съгласие и акциите са поскъпнали с над 10% в рамките на един ден.

При повечето фирми поскъпването на ценните книжа не е само временен подарък - изследването е установило, че то е траело повече от 12 месеца след обявяването.

Инвеститори в стойност

Освен това е научено нещо и за типовете компании, които хедж фондовете преследват. В началото изследователите са предположили, че хедж фондовете се ориентират към компании изживяващи трудности, но накрая се е оказало, че нещата не стоят така. Напротив, хедж фондовете търсят здрави фирми с подценени акции, след което използват влиянието си да настояват за промени в мениджмънта, увеличение на изплащаните дивиденти или други стъпки, които биха облагодетелствали акционерите.

Изследвани са 888 случая на активност на акционерите от страна на 131 хедж фонда от началото на 2001 до 2005. Изследователите са използвали каталог 13D на Комисията по търговията и ценните книжа, за да идентифицират ситуации, в които фонд държи поне 5% от акциите, което е достатъчно да привлече вниманието на мениджърите на компанията с желание за промяна. След това е регистрирано представянето на акциите в периода преди и след хедж фондовете да оповестят искането си.

Установило се е, че по-голямата част от активните хедж фондове се държат като инвеститори в стойност, които взимат на прицел компании с подценени акции на база анализа на финансовите доклади. Компаниите-цел са с по-малка пазарна стойност в сравнение със счетоводната стойност и са печеливши, със солидни оперативни парични потоци и възвръщаемост на активите и не са технологични компании.

За технологичните компании се установява, че не са добри кандидати, тъй като слабото представяне на акциите им е следствие от „тайнствени" фактори, за която оценка финансистите в хедж фондовете не се чувстват достатъчно компетентни. Същото е валидно и за компании в други индустрии, например фармацевтиката.

Като цяло, хедж фондовете не се занимават с неща, специфични за прицелената компания, като например спад в продажбите. По-скоро те гледат към генерални въпроси като например по-различно поведение на компанията в сравнение с конкурентите в бранша - проценти от печалбите изплатени като дивиденти например. Авторите откриват, че компаниите-цел имат повече механизми за защита против поглъщания и заплащат повече на изпълнителните си директори. Накрая, сравнително малко компании-цели на хедж фондовете са в топ 20% на фирмите по пазарна капитализация, което не е учудващо предвид голямата цена на печеленето на 5% във фирма с по-голям размер.

На малки хапки

Типичната ситуация е, че хедж фондовете не търсят контрол. Медианата на техните придобивания е само 6% от акциите на прицелените компании. Това разграничава хедж фондовете от финансовите ездачи на 1980те, които търсеха на всяка цена контрола на компаниите, които желаеха. Хедж фондовете пък не искат да глътнат цялата компания. Те искат да имат глас относно внедряването на техния план, но като миноритарен акционер.

Активността на фонда варира от дружелюбна до враждебна, но обикновено има повече от един курс на натиск. Две-трети от случаите в изследването са за редовна комуникация от страна на фондовете с цел повишаване стойността за акционерите. В една четвърт от случаите става дума за формално предложение от акционер за промяна. Борба за пълномощия за да се смени ръководството на борда се среща в 11,5% от случаите. Натискът на фондовете е ефективен. В 41% от случаите желанията на фонда се изпълняват, частичен успех се постига в 26%.

Най-големите успехи са 10.94% повишение цените на акциите, когато фондът атакува за продажба на компанията. Настояването компанията да промени бизнес стратегията си носи 4.37% поскъпване, докато съобщение за основни намерения за взаимодействие с мениджмънта без да са посочени по-специфични цели носи 4.99% ръст. Изненадващо е, че активност на фондовете насочена към капиталовата структура и въпроси за ръководството не носят извънредна стойност.

Това всъщност обяснява защо активисти като пенсионните фондове и взаимните фондове не могат до постигнат ръст в цената на акциите - те се фокусират на въпроси за управлението като нови избори за членове на борда. Пенсионните фондове освен това ще настояват за промени от политически или трудово-правен характер, а взаимните фондове въздържат критиките си, тъй като се надяват евентуално да правят бизнес с компаниите, в които са инвеститори. Освен това мениджърите на пенсионните и взаимните фондове не се компенсират съгласно техните постижения като акционери-активисти, докато както стана ясно при хедж фондовете се разпределят огромни суми за ръководството.

Целите на хедж фондовете са по-близки до генерирането на стойност.

Макар че корпоративното управление не е сред главните задачи на хедж фондовете, генералните директори на компаниите-цел съществено олекват откъм заплата. Средно с милион долара намалява заплащането на CEO в компания, в която хедж фонд е събрал съществен дял.

Тук е времето да отбележим, че изследването казва твърде важни за икономистите неща, но за периода 2001 - 2005. И авторите предупреждават също така, че лесните пари са вече направени. Както и другите форми на конкуренция, в които инвеститорите откриват подценени ценни книжа и ги изкупуват, и тази дейност може да загуби възвръщаемостта си след като повече фондове се ориентират към нея.

Установено е, че през 2006 активността на хедж фондовете в изкупуванията продължава да расте. Средната възвръщаемост на активността на хедж фонда е паднала от 10.6% през 2001 до 4.8% през 2005. Авторите считат, че изглежда свързаните с хедж фондове извънредни приходи ще спадат устойчиво, и дори ще изчезнат, след като все повече инвестиционни фондове се ориентират към ставащите все по-малко атрактивни цели.