Назрява протест на превозвачите заради поскъпналите горива. Транспортният министър Петър Мутафчиев покани на среща браншовата организация на превозвачите, както и производителите и дистрибуторите на горива, за да се обсъдят пакет от мерки, които да свалят цената на дизела, но до решение не се стигна. Притеснението на превозвачите е, че високата цена на дизела ги води към фалит. Според някои оценки в момента цената на горивата  представлява 48% от себестойността на превозваческата услуга. Правителството (разбирай транспортното министрество) обяви, че не може пряко да се намеси при ценообразуването на горивата. В случая държавата ще се опита да посредничи за регулиране цената на дизела. Дистрибуторите обаче обясняват поскъпването на дизела, освен с тенденциите на световните борси, също така и с високия акциз.

Къде обаче е истината за ценовия шок?

Под предлог, че цените на суровия петрол са нараснали значително, винаги може да се очакват манипулации с относителните цени между дизела и бензина. И това се случи преди 2 месеца - дизелът надскочи цената дори на скъпия А-98. Поносимостта на цените на горивата от редовия български данъкоплатец е вече на предела на финансовите му възможности. Те застигат и в някои случаи задминават европейските. Но все пак той може да избира между няколко вида бензини, като най-нискооктановия А-95 с около 7-8% по-евтин от дизела. Плавните покачвания с 1-2 стотинки и временните празнични намаления /спомняме си миналата година това за националния празник 3 март/, само притъпяват и отклоняват вниманието на родните автомобилисти от общата тенденция. Изравняване и дори задминаване на ценовите равнища на бензина и дизеловото гориво е обясним от пазарна гледна точка, тъй като през пролетта е налице сезонен финансов импулс от страна на потребителите на дизел в селското стопанство, поради старта на пролетната сеитба и обработка на почвата, на превозвачите поради началото на курортния сезон и пр.

Подобна тенденция обаче не е нещо необичайно. Обикновено по отношение на цените на дизела има два пика, които производителите на горива "използват" за да реализират печалби. Това са началото на отоплителния сезон /октомври-ноември/, който до известна степен съвпада с есенната сеитба и обработка на почвите и началото на пролетта, когато стартира пролетната сеитба и намалява потреблението на бензин. Подобни фактори, например преди 2,5 години /октомври 2005 г./ доведоха до ситуация, при която цената на дизела в САЩ беше с 10,5% по-висока от тази на бензина. Тогава анализаторите обясниха това от една страна със завършването на активната фаза на автомобилния сезон в САЩ и намаляването на потреблението на бензин, а от друга - с наближаването на отоплителния сезон, когато нараства търсенето на тежките дестилати - дизел и мазут.     

Естествено зад подобна тенденция се крие "извиване на ръцете на потребителя" от страна на монополиста. Спомняме си преди повече от 2 години "битката" за бензина и газта, която бе по-скоро битка за пазара, а не срещу акциза. "Нефтохим" е монополист на пазара на бензин и дизелово гориво, но държи едва 30% от пазара на пропан-бутан. Обратно, газоразпространителителите и по-точно, вносителите на газ са монополистите на този пазар. Всеки иска ценово да спечели обеднелия български потребител. Последният обаче изобщо не се интересува дали в цената има включен акциз и пр. данъци и такси или не, дали те влизат в бюджета или не! Важното е цената да е ниска. А това може да е резултат не само от намалените или увеличени акцизи, а и въпрос на конкуренция или монопол! Тогава спечелиха газовиците и то два пъти. Веднъж от премахването на акциза върху газта за битови нужди и втори път - поради възможността газта за промишлени нужди да минава като битова, макар и с цената на митнически измами. На практика, сред всички внасяни горива, най-голямо значение за бюджета има пропан-бутана, докато постъпленията от дизеловото гориво са 2-3 пъти по-малки, а за безоловния бензин и леките масла още по-малки. Тоест винаги по-високите цени водят до повече стимули за неплащането на държавните вземания /акцизи, ДДС и такси/, с други думи гарантирано е бъдещото преминаване към тъмната страна на икономиката на още една част от сектора на горивата. Според министър Мутафчиев, почти всички бензиностанции у нас поддържат еднакви цени, но това не било в резултат на монополно договаряне, а по-скоро заради нарушена конкурентоспособност.

Това обаче веднага поставя въпроса с калкулирането на т.нар. справедлива цена, чиято отправна точка е суровият петрол. Според експертите на GTZ цената на дизела би трябвало да бъде поне с около 3% по-ниска от тази на бензина, което вече не е така. Изчисленията показват, че при цена на суровият петрол от 26 долара за барел дизелът трябва да е с цена 0,31$ за литър, а на бензина 0,32$ за литър с включен ДДС /без акциз/. При сегашните цени на петрола цената отива съответно на приблизително 1,24$ за дизела и 1,28$ за бензина.

Дали обаче "провокациите" с по-високите цени на дизела в сравнение с бензина не са "съгласувана" практика на монополист и държава, защото те са добре дошли за управляващото мнозинство! Сезонно по-високите цени на дизела свързани с повишеното му търсене са "желани", тъй като имат по-скоро положителен, отколкото негативен ефект за бюджета. Според експертите на GTZ всяко допълните повишаване на данъците върху горивата с 0,10$ за литър ще вкара допълнително в българската хазна 386 млн. долара.

Повишените акцизи на горивата от началото на годината, рекордните ценови равнища на суровия петрол (ако се запазят в рамките на 120-140 долара  за барел през годината) и извиването на ръцете на потребителя от страна на монополиста-производител ще надуят инфлацията с 2-3%. 

В крайна сметка монопол се бори от антимонополните органи /КЗК/ и потребителските организации! И едва ли ще дочакаме сваляне на акциза, тъй като в България, подобно на Албания, Еквадор, Мадагаскар и Гватемала, според изследване на GTZ, данъците прибирани от страна на държавата от производството и продажбата на горива представляват повече от 30% от общите данъчни постъпления.