Адам Смит е величава личност в историята на икономическата мисъл. Няма въпрос, до който той да не се докосва. Неговото дело е толкова значимо, че днес то не е изгубило своето величие.

Преходът към пазарна икономика, до голяма степен се извършва под влияние на "невидимата ръка". Доколко в нашето съвремие, тя е оправдана от теоретико-методологична гледна точка?

Предварителни съображения и формулировка

на проблема. Смит бива обвиняван в това, че много въпроси приживе не е решил, за да се избегнат днешните дискусии. Обвинението, обаче не е основателно. Няма теория за всички времена, всяка страда от историческа ограниченост и в този смисъл не може да претендира за всеобща истина. Ако вникнем в противоречивия двояк метод на Смит (описателен и аналитичен), проблемът би имал малко по-друго обяснение. За съжаление този подход се пренебрегва.

Теорията на Смит е насочена срещу феодалния гнет и феодалната идеология, към утвърждаването на капитализма. Икономическият либерализъм и свободната конкуренция са стъпка към това утвърждаване.

При такива условия Смит употреби "невидимата ръка". За разлика от своите съвременни събратя (неокласиците), Смит обаче съзря не само позитивизма на самодостатъчността на пазарния механизъм, но и неговата ограниченост. Великата депресия (1929 - 1933г.) опроверга непогрешимостта на пазара - всемогъщият Бог, който ще реши всички проблеми на икономиката.

Противоречивият подход  на А. Смит се отрази и върху трактовката на икономическите категории. От една страна, той разглежда труда, като основа на икономическия живот, и от друга, икономическият човек, като движеща сила на икономическото развитие. А.Смит, го разглежда вън от социалната определеност на формата на производство, придава му до известна степен психологически оттенък.

Смит поставя въпроса за "невидимата ръка", но не го решава. Какво всъщност се влага в нейното съдържание? Този въпрос и досега остава открит. Това подтикна и авторът към неговата разработка. Въпросите в нея се разглеждат не толкова от гледище на миналото, но и от гледна точка на настоящето. Много от тях имат полемичен характер: моделът на "икономическия човек" приложим ли е за нашето съвремие, придобива ли всеобхватност, непоклатим принцип ли е за всички времена? Ако " невидимата ръка" преди е била обективен принцип на стихийното действие на пазара, днес дали това е така?

Отстраняването на предишните грешки на теорията са предпоставка и ключ към решаване и формулиране на новите проблеми. Старите теории са нужни, за осветлят по-добре новите. Такава цел си поставя и настоящата разработка.

Проблемът за "невидимата ръка" е колкото стар, толкова и нов. Стар, защото възниква в самата зора на политическата икономия като система, и нов, защото днес има нови виждания и изменения. В западната икономическа мисъл той е на особена почит. Неокласиката го боготвори. "Спонтанният ред" се движи по законите на невидимата ръка (Хайек), Кейнс не я отрече, но изрази съмнение в нейните възможности, той се обяви за друга "ръка", не тази на пазара, а на обществото, на културата, на морала и пр.

"Невидимата ръка на пазара" днес се приема като своеобразна аксиома, не се подлага на критика и опровержение. Неокласиката я брани с всички средства, аксиомата не подлежи на "проверовъчен тест". Може би това е плод на разбирането: щом дадена теория е доминираща в търсенето на научното знание, значи е безпогрешна в научно отношение, следва се доктрината на Т. Кун - критика към господстващата теория не трябва да има. Това може да стане само с промяна в "структурата на научната революция" и докато не настъпи, критика към нея не бива да има.

Ако това се приеме за вярно, то познанието като логическа форма на мисленето може да се откъсне от своето съдържание; откъснато от него; то се превръща в измислица, граничеща с мистика, откриваща пътя на идеализма. Неокласиката също страда от такава слабост, тя не е в състояние да обясни съвременните процеси, влиза в противоречие с действителността и затова се съмнявам в нейната непогрешимост - да бъде истина от последна инстанция. Науката така се превръща в своего рода религия, пропита с догматика и схоластика, каквато е била по времето на средновековието.

Увлечението по "невидимата ръка" е толкова силно, че в учебниците по "Икономикс" има цели раздели посветени на нея - в нашите също. Нашите политици и либерали строго следват нейните стъпки, сляпо копират чужди образци без оглед на спецификата на икономиката на страната. Историческата динамика е развиваща се система. Тя не търпи еднообразие, шаблони и схеми, налице е нелинейност в нейното развитие. Това обаче, като че ли, не се признава, в противен случай подходът би бил друг. Целта на статията е да разкрие предпоставките, наложили употребата на метафората, нейната същност и съдържание.

Исторически предпоставки за възникване на "невидимата ръка"

Тя се появи при неразвити стоково парични отношения и току що прохождаща свободна конкуренция. Стоковото производство и стоковата размяна са били допълваща система на натуралното стопанство, а не обособена, самостоятелна сфера на дейност.

Цеховият строй е натурално стопанство, приведено на стоково-парични начала. Тайната на производство строго се охранява, търговската дейност твърдо се регламентира, държавата грубо се намесва в стопанския живот, свободата на предприемача се ограничава от своеобразни правила. Стоковото производство и размяна се извършва с помощта на "видимата ръка". При такива условия Смит употреби метафората. Нейното острие бе насочено към това: производството да се отскубне от опеката на държавата и тя да се отдели от икономиката, функциите й следва да се разграничат от тези на гражданите.

Натуралното стопанство е все още доминираща структура в икономиката, стоковото стопанство не е оформено като система, не е ядро и скелет, а допълваща система към натуралното стопанство. Производството е производство за собствени нужди, потребителната стойност, а не печалбата е негова цел.

Организацията на обществения труд се извършва по един централизиран начин, икономическата триада: какво, как и за кого, пряко не придобива стокова парична форма. Свободата на индивида е строго ограничена, той не е юридически свободен, не се разпорежда с работната си сила, неговата воля се подчинява на обществената воля.

Но какво да се прави, логиката на историческия процес е неутолима. Общественото разделение на труда се развива, връзките се усложняват, затворените локални граници се разкъсват и преплитат с пазарните, разрушават се ония условия, върху които то се основава. Икономическата система приема двояк характер - натурална и стокова, последната влиза в противоречие с първата, спомага тя да бъде разрушена.

Стоковото стопанство обаче, не е развито, а е просто стоково, не е всеобща определеност на икономическата система, по-късно то придобива такива черти, преминава през няколко етапа: първо, разложение на отношенията на собственост, непосредствените производители престават да са собственици на условията на производство; второ, лишени от тях, те се превръщат в наемни работници; трето, собственикът престава да бъде собственик на своя труд, продава труда си на този, който има капитал. Отношенията купувач и продавач са отношения на наемен труд и капитал, за да станат такива, контрагентите трябва да са свободни. Следователно работникът и капиталистът се нуждаят взаимно от свобода.

Неокласическата теория пренебрегва този исторически подход, към "невидимата ръка" тя прилага антиисторически, метафизически подход, приема я за нещо дадено и за това не бива да се интересуваме от предпоставките и условията за нейното възникване. Но този, който уважава историята, не може да пренебрегне фактите. Да приведем някои от тях.

Европа по това време е обзета от политически бури: Просвещение, Реформация, Политически революции. Идеите за един по-справедлив и хуманен свят си пробиват път. Свободата, братството, равенството, справедливостта са свещен принцип на новите идейни течения - либерализъм, хуманизъм и пр. Те също оказват влияние върху възгледите на Смит. Повлиян от тях, той издигна "невидимата ръка" като непоклатим принцип на икономическата свобода. Свободата на пазара е път към политически и граждански свободи. Но свобода не може да се получи, ако тя не се изтръгне от прегръдките на абсолютната монархия и не се освободи от идеологията на феодалния гнет. Радетелите за свобода я разглеждаха като естествен, морален принцип на природата, ратуваха "за доброта", "хуманизъм" и всякакви човешки добродетели. Капиталът и трудът имаха нужда от свобода: свободен приток на работна сила и движение на капитали, без които свободната пазарна икономика не би могла да съществува.

Принципите на свещения и неприкосновен характер на частната собственост също подтикнаха Смит да употреби метафората. Третото съсловие не е било защитено от набези и произволи на поземлената аристокрация и кралската власт, то трябваше да бъде опазено от грабежи и незаконна конфискация.

Нещата обаче по-късно се промениха. Съвършената конкуренция се замени с несъвършена, свободната конкуренция прерасна в монополистическа. Монополът и глобализмът стана доминираща сила на икономика, свободата на пазара малко или повече се ограничава от тях. Монополът подкопава (подрива) стоковото производство, с това и свободата на пазара. Съществува не свобода, а диктатура на пазара, на монопола.

Свободният пазар е идеологически обременен. Западната пропагандна система също му придава такъв характер. Тя поставя знак на равенство между свободна пазарна икономика и демокрация. Те обаче не са синоними, като кажеш едното, разбираш другото. Развита пазарна икономика съществува в много страни (Латинска Америка, Азия, Африка и пр.), но демокрация няма - лъжлива демокрация, тоталитарна държава.

Трябва да се прави разлика между свободна пазарна икономика и пазарна икономика изобщо. Едното е по-тясно, другото по-широко понятие. Пазарната икономика не стои на едно и също място. Тя еволюира, преминава през различни степени, обусловени от историческата потребност на времето. Неокласическата теория обаче не признава това, разглежда пазара като универсална структура, неподвластна на времето, влиза в противоречие с историческата истина.

Какво съдържание А.Смит влага в "невидимата ръка"

Преди да поясним, нека разясним: чия е тази ръка, на "Провидението" или на нещо друго; утопия или опит да се постави и реши проблема?

Този проблем няма еднозначен отговор, за да бъде по-сполучлив е нужно да приведем някои мисли на Смит: първо, пазарът сам по себе си може по-добре да решава проблемите на икономиката (всичко поставя на мястото си); второ, всеки преследва своите интереси, но като ги преследва, той работи за общото благо; но този и в редица случаи някаква "невидима ръка" го направлява така, че да се стреми към цел, каквато изобщо не възнамерява да постигне; трето, като преследва личния си интерес, човек работи за интересите по-успешно, отколкото иска да му служи.

Смит обаче не абсолютизира невидимата ръка. Той има и друго виждане по въпроса, като смята, че при определени случаи държавната намеса е необходимост: "първо задължение на владетеля е да закриля обществото от нашествия от страна на други независими общества; второ, задължението да закриля, доколкото е възможно, всеки човек от обществото от несправедливост или подтисничество от страна на всеки друг член на обществото, задължението да създава и поддържа известни обществени съоръжения и обществени институции, създаването и поддържането на които никога не могат да бъдат в интерес на частно лице" (Смит,А. "Богатството на народите" С.,1983, стр.437).

Нашите разсъждения и възражение по този пункт се свеждат до това: Приведената по-горе мисъл се откъсва от първата, последната се възвеличава, втората - пренебрегва. Вероятно това има своето обяснение. Тук, според нас, се вмъкват идеологически подбуди: стремеж пазарът на всяка цена да се обвърже с демокрацията и гражданските свободи, да се покаже, че развивайки се по законите на  пазарната икономика, капитализмът поражда такава демокрация. Свободата на пазара обаче и демокрацията не са еднозначни понятия, те не се покриват едно с друго. Има страни с развита пазарна икономика, но с установен диктаторски тоталитарен режим. Това обаче друга тема.

Адам Смит подхожда двояко към проблема: от една страна разглежда "невидимата ръка", и от друга - "видимата ръка" (държавата). Това произтича от неговия двойнствен и противоречив метод. Това, обаче не се вижда и не се иска да се види от неокласиката. Тя го разглежда антиисторически и метафизически. От една страна  Смит прониква в същността на нещата, улучил е целта й, от друга се впуска в тяхното повърхностно обяснение. "Тези два начина, пише Маркс, не само преспокойно вървят ръка за ръка у Смит, но се преплитат един с друг и постоянно си противоречат един на друг".

Това неокласиката съзнателно пренебрегва. Тук се натъкваме на странен факт: щом дадена теория засяга интересите на определена социална икономическа прослойка, тя се извращава и  фалшифицира, на преден план се поставят други теории, угодни за нея.                                               "Невидимата ръка" не е централна тема на "Богатството на народите", при това не най-силното място. В труда има, къде по-силни места. Смит нарече поповете, свещениците, съдиите, аристократите, монарха - непроизводителни работници, всички те се издържат от годишния продукт на обществото. Да изречеш такива слова в миналото се изисква смелост и гражданска доблест. Неокласиката взема ония пасажи от "Богатството на народите", които са в неин интерес, затваря  си очите пред очебийни факти.

Смит постави проблема, но не го реши

не е ясно, както се каза, чия е тази ръка. Има вероятност тя да е "Божия ръка". Смит е бил дълбоко верующ човек, като такъв той не може да не бъде подвластен на господстващата по това време църковна идеология. Трябва да се прави известна връзка между "Богатството на народите" и "Теория за нравствените чувства" (1759). Втората книга е писана много по-рано от първата. В нея Смит се спира на някои морално-етични категории: съчувствие, симпатия, солидарност, справедливост и други човешки качества. Освен това, той е бил под силното влияние на Бентам, Дж. Лок. В "Богатството на народите" той вкарва в оборот други категории: егоизъм, алчност, корист, скъперничество, жажда за пари, които О. Балзак, В. Юго и др. много релефно описаха в своите романи. Вплетени в икономиката те могат да повишат нейната ефективност и от тази гледна точка да бъдат в полза на общото благо. В случая субективното прониква в обективното.

Икономическите субекти действат в съответствие със своите цели и намерения, основание за едно или друго тяхно поведение. Те обаче не винаги са абсолютно детерминирани. Правото и моралът могат да ги ограничат и поставят под контрол, да са в служба на обществения прогрес.

Не бива да се забравя, че по времето на А. Смит идеите на хуманизма, справедливостта на естественото право са обхванали света. Те са движеща сила в преобразяването на обществото. Неприкосновеният и свещен характер на частната собственост се смятат за дар Божи. Като вярващ човек, Смит не може да не е в плен на  Божите идеи, всеки е в тях. Християнската философия формира икономическата теория. Божията промисъл пронизала всички звена на стопанството, има за краен резултат, че всички блага по своята същност са рожба на Твореца. Бог е направлявал повението на човека, стопанството се движело в съответствие с каноните на религията. Всяка дейност - търговска, занаятчийска е била обвързана с тях. Протестантството, Калвинизмът, Реформаторството произтичат от християнската набожност. На това обърна внимание и М. Вебер.

"Реформацията не е отстраняване на църковното господство над живота, а много повече смяна на формите на това господство с друга форма" [1] Пак по този повод: "появилите се в тогавашните икономически развития райони реформатори, заклеймявали не прекомерната, а по-скоро недостатъчната власт на религията на живота". Бог е поставил всичко на място, човешките действия били предопределени от неговата воля. Вярващият християнин е длъжен да следва повелята му. В този дух Смит употреби метафората: човек се направлява от сили, които се изплъзват от нашето съзнание, "невидимата ръка" се персонифицира в твореца и в този смисъл тя има божествен и митичен произход.

Употребата на метафората не е нещо ново в доктрината на А. Смит. В една или друга степен, тя се среща при Августин и в Йоханес Калвин. "Всичко трябва да се обяснява с Божието провидение" (Августин). То насочва всеки отделен човек към цел, определена от Бога, "Воден от Божията ръка, на Него са подчинени дори тези неща, които се случват случайно". "Божието провидение управлява естествените събития". Редът, причината, целта са неподвластни на човешкото съзнание.

" Бог в известен смисъл държи руля и насочва всичко случващо се.

Следователно, става дума за Божията ръка

в не по-малка степен отколкото за неговия взор" "Висшата същност съществува: тя е тази, която знае всичко" (Кант). [2] Приведохме тези мисли, защото християнството е основа за разбиране на историята. Цялата хилядолетна култура на човечеството се гради върху него. Историята не може да се познава добре, ако не се познава християнството. Смит не е бил чужд на теологията. Някои неща не могат да не носят нейния отпечатък.

Смит поставя въпроса, без да го решава. Ако наистина бе решен, той би трябвало да бъде съпроводен с ясна теоретическа конструкция. Метафората се употребява само веднъж. Смит няма стройна система за саморегулирането на пазара, неговите възгледи не са оформени в стройна система. Изградената хармония на нещата и поставянето им в определен ред не изисква на всяка цена намеса в логиката на пазара, тя остава, каквато е първоначално дадена. Метафората е израз на непълнота на нашите знания, чрез образността се очертават контурите на нашето познание, че светът, в който живеем, се подчинява на закони, които са извън нашето съзнание.

Религията е била връзката на общуване между човека и Бога, всявала е в него чувство на отговорност, карала го е да се замисли за смисъла на човешкия живот и спазването на определени нравствени принципи. Пестеливостта, скромността са благочестиви неща, че спазването им при всякакви обстоятелства е единственият начин да се харесаш на Бога, "че Божията воля желае само това изпълнение и в този смисъл всички разрешени от Бога професии са за него абсолютно еднакви".[3] Пак по този повод: професията е онова, което човек е длъжен да приеме, като Божие предопределение там, където Бог го изпрати.

Всички действия и професии на човека се счита, че са предопределени от Бога, т. е. от "невидимата ръка". Човек може да разчита на верния шанс за успех "само от волята Му и от тази гледна точка да извършва богоугодни дела. Печалбата, парите не са просто самоцел, а акт на добруване. Както се вижда, религията изменя своя подход към тях, от съдник тя се превръща в техен покровител.

И така, версията за божествения произход на "невидимата ръка" все повече излиза на преден план. Разбира се, това е една работна хипотеза, тя обаче не бива да се подценява. Ако следваме Хегеловата философия: духът на определен стадий се въплъщава в природата и в човека. Абстрахирани от митичния характер на този дух, "невидимата ръка" има обективна подкладка на съществуване. Обществото и човекът не са безсилни към силите, които я управляват. Тя може да бъде подложена на контрол и в този смисъл да е в полза на обществото, а не да се възвеличава до небесата, като божествено творение.

[1] Вебер, Макс. " Протестанската етика и духът на капитализма", изд. "Хермес-7", С. 1993

[2] "Философия на религията и евангелска теология", Лутер,Калвин,Кан,Фихте,Хегел,Фойербах.

Съставител и превод: Владимир Теохаров София, 2005

[3] Виж. цитираното съчинение на Макс и Вебер