Много често в предприятията новите идеи се приемат добре само тогава, когато идват от външен съветник или са заимствани от конкурентите - а това често е скъпо струваща грешка. Тя има психологически корени, установиха американски учени, които също така посочват и пътища за изход дилемата.

Исус Христос бе този, който пръв описа парадокса, занимаващ и до днес модерното учение за предприятието. „Никъде пророкът няма толкова малко почит, колкото в собствената си родина, при своите роднини и своето семейство", гласи глава 6, стих 4 от Евангелието от Марк.

Днес съветниците по мениджмънт обозначават въпросния феномен като „преференция на външното знание", a също така могат да го наблюдават често в предприятието: идеите се вземат на сериозно само тогава, когато идват от външни съветници или от конкурентите. Развитите самостоятелно концепции най-често се натъкват на трудности.

Това показват изследванията на американските изследователи Джефри Пфефер от Висшето училище по бизнес (GSB) към Стандфордския университет и Таня Менон от GSB Чикаго. Публикуваните през 2003 г. в „Management Science" казуси показват, че мениджърите на американската верига за бързо хранене „Fresh Choice" оценяват много високо стратегиите на конкурентите „Zoopa". Високата оценка трае обаче само докато конкурентите са закупени през 1997 г. След поглъщането, мениджърите на „Fresh Choice" не обръщат особено внимание на колегите си от„Zoopa". Обратното се случва на Xerox в средата на деветдесетте години: разработената в едно от поделенията на компанията стратегия за интернет развитие не е взимана на сериозно, докато конкурентите не започнали да въвеждат сходни идеи.

От икономическа гледна точка този сантимент към чуждото know how е изключително вреден. „Хората в организациите са склонни да откриват наново колелото, вместо да се учат един от друг. За предприятието това означава огромна загуба на ресурси", пише тричленният екип около Таня Менон през август 2006 г.

Феноменът има на първо място психологическа основа, установяват учените: добрите идеи на собствените колеги се възприемат като заплаха. Когато някой се учи от своят колега по бюро, той чисто и просто си признава - този има по-добри идеи от мен.

Заплахата за самочувствието на индивида, която идва от вътрешен конкурент, влияе върху готовността да се извлича капитал от неговите знания и умения, пишат Менон и компания. Много служители се боят, че някой колега с креативни идеи ще направи по-бърза кариера от тях самите. Широко разпространено е и предубеждението, че ако приемеш идеите на другия, ще признаеш собствената си безидейност. За да се избегне въпросната загуба на статус, ние реагираме дефанзивно спрямо добрите включвания на нашите колеги - говорим за техните идеи с лош тон, или ги игнорираме.

Ролеви игри с над 130 студенти по бизнес - администрация на средна възраст 30 години, които имат повече от шест години трудов стаж, показват следното: колкото повече служителят се чувства заплашен от външен конкурент, толкова по-интензивно той се занимава с неговите идеи. При вътрешните конкуренти случаят е противоположен. Тези резултати не зависят от това, дали конкурентът е индивид или работно поделение.

Въпреки всичко изход има. Недоверието спрямо идеите на колегите изчезва, когато служителят сам е получил признание малко преди това. Който е уверен в собствените си дела, има значително по-малко страх, че ще загуби статуса си от блясъка на духа на вътрешния си съперник.

Тази студия дава важно обяснение за това, защо е толкова трудно да бъде превърнато предприятието в желаната „самообучаваща се организация". Научното управление отдавна вече е въпрос не само на техника, но и на психология.

За да бъдат преодолени видимите бариери, мениджърите би трябвало да работят върху възприемането на его-заплахите в тяхното предприятие. Само тогава визията за предприятие, в което служителите споделят знанията си, има шанс - посочват учените.

„Ако Сименс знаеше какво Сименс знае", каза тогавашният шеф Хайнрих фон Пиерер на пресконференция още през 1995.