Работници – екстремисти

Причините за посочената тенденция ще открием в това, което става около нас в света: нарасналата конкуренция за всяко добре заплатено работно място, новите средства за комуникация които заличават часовите зони и разстоянията между хората, културните промени и глобализацията. Мениджърите и ключовите специалисти се съгласяват да работят все по-дълго. Те искат бързо да изградят кариерата си. За мнозина работата се е превърнала в смисъл на живота.

Опасностите са ясни: от подобна работа без мярка са заплашени трайните двойки, семейството, здравето. Именно затова е станало особено важно всеки засегнат чрез ефективно планиране да намира начини за уравновесяване. А работодателите, ако са далновидни, ще се погрижат за своите Големи Потенциали със съпричастност и така ще ги предпазят от физически, психически и личностен срив.

Те работят до среднощ, също и през почивните дни. Някои пропускат погребението на баба си, тъй като то не се вмества в графика. Екстремните работници стават все повече. Но какво ги подтиква да правят това, освен разбира се високите заплати?

„В работата си (сливания и поглъщания на компании в „инвестиционна банка") работя всеки ден най-малко 14-15 часа. Трябва постоянно да съм достъпна по мобилния телефон и Blackberry (ново мобилно устройство, съчетаващо мобилен телефон, безжичен имейл, уеб браузър и органайзер). От една страна по този начин човек се учи много по-бързо (ясно защо, човек работи повече), от друга страна натоварването и натиска са твърде високи. Намирам го за окей да го правя няколко години, тъй като по този начин мога да си спечеля добра позиция и знания".

Така обрисува плановете си за кариера млада дама с интернет ник Emely13, която е просто една от многото, работещи между 60 и 70 часа седмично, почти лишена от личен живот - и въпреки това доволна от ставащото с нея.

Ученият Силвия Анн Хюлет и партньорът в Ernst&Young Каролайн Бук Люс са проучили тази разрастваща се група от високо мотивирани и с големи постижения таланти и ги е нарекла екстремални работници (Extremjobber). Съвместно проучване на същото съсловие в Германия е извършено от консултантската агенция Kienbaum Management и списание Harvard Businessmanager.

От 142 отговорили на въпросите германски мениджъри проличава, че и във ФРГ тази група се разраства. Тези хора работят най-малко 60 часа седмично, печелят много добре, постоянно са на разположение на клиентите си, пътуват много и носят много голяма отговорност.

Разбира се, хора работещи под голямо напрежение е имало винаги. Но днес те вече не се възприемат като хамстери във въртящо се колело, а като горди герои на труда, собственици на Вселената, както Хюлет и Люс ги иронизират. 95% от германските мениджъри твърдят: „Работата ми доставя удоволствие". 87% заявяват, че за тях предизвикателството е много важно, 57% обясняват огромните усилия които полагат с това, че получават признание за постиженията си. Нито един от работохолиците не звучи така, сякаш ще се поклати от тоновете работа, които носи на плещите си.

Но какво означава това за предприятието? На пръв поглед всеки работодател трябва да е повече от доволен от тези повече от мотивирани служители. Но екстремистите в работата си носят и опасностите. Една трета от допитаните признават, че не могат да постигнат баланс между частния си живот и работата и това ги прави недоволни. Почти половината се оплакват, че не могат да прекарват достатъчно време с партньорите си. Три четвърти не се движат достатъчно. Също и Emely13 го казва: „В дългосрочно отношение моята работа не е съвместима с един нормален личен живот, тъй като партньор с „нормална"  професия не би могъл да прояви разбиране - и то с пълно право".

Защо се работи повече?

Осем часов работен ден, 40-часова работна седмица - за много мениджъри това са вече непознати думи. Четири пети от допитаните германски специалисти твърдят, че през последните пет години са започнали да изпитват по-силен трудов натиск. 85% казват, че работят повече от 50 часа седмично, а за тези, които печелят повече от 200,000 евро годишно, половината работи дори над 60 часа. Един от ръководителите на изследването обобщава: „Работното натоварване нараства почти право пропорционално със заплатата".

Цифрите от Германия се припокриват почти изцяло с тези от САЩ. Е, все пак случаи като Судхир (името е променено) са рядкост дори и в страната на неограничените възможности. Този нюйоркчанин от индийски произход работи в голяма търговска банка. През лятото той отхвърля по 90 часа седмично - това, защото лятото е неговият спокоен сезон. През останалата част на годината той бачка по 120 часа и дори повече; за сън, ядене, излизане навън и къпане (подсмива се той) му остават не повече от 48 часа седмично. За Судхир подобно съществуване без личен живот все пак си заслужава, защото 23-годишният индиец спада към онези щастливи 6% с най-високи доходи в САЩ.

Какво мотивира хора като Судхир? Със сигурност високите заплати са важна причина, но само те не стигат. Освен многото пари роля играят интелектуалните предизвикателства: да се анализира една фирма, да се разработи стратегия, да се наложиш сред колегите и над конкурентите.

Натискът на конкуренцията

Но разбира се има и външни фактори, които водят до това, че ръководните сили и топ-талантите неспир превиват гръб. Това са нарастващата конкуренция, новите и ефективно комуникационни средства, културните промени и глобализацията.

Конкурентната борба в и между предприятията чувствително се е повишила през последните години. „Има все по-голяма прозрачност какви са постиженията на ръководните сили". Резултатите от шефската работа могат да се измерват по-добре и да се сравнят с тези на другите. И така посредствените резултати на един мениджър се откриват доста бързо вече.

При това за последните години йерархичната организация в предприятията доста е изтъняла. Затова само щом се освободи по-висока позиция в служебната стълбица, към нея се засилват мнозина колеги. Постоянните сливания и поглъщания и свързаната с това несигурност на собственото работно място още повече изострят ситуацията. Обратната страна на медала: всеки новоизпечен ръководител трябва да поема все повече отговорности. Американски ръководител се оплаква: „Работата е в това, че важността на нещата, които вече не разбирам, става все по-голяма".

Тенденции като аутсорсинга и конкуренцията на добре образовани млади хора от Индия и Китай засилват усещането, че трябва да демонстрираш нещо екстремално, за да си гарантираш работното място.

Как да си призная, че съм екстремист в работата?

В България също се срещат работници екстремисти. Това са специалисти, които седмично работят над 60 часа, печелят много добре (в противен случай говорим за експлоатация) и отговарят положително на поне пет от следните постановки:

• „Имам големи отговорности по повече от една задача."

• „Отговорен съм за назначаването на служители и за развитието на персонала".

• „Всеки ден физически съм поне десет часа на работното си място".

• „Имам чувствителна отговорност за печалбата или загубата на моята компания"

• „Моето натоварване в службата е трудно предвидимо, тъй като често неочаквано трябва да върша важни неща".

• „Постоянно работя под натиска на времето и трябва да спазвам взаимно свързани крайни срокове (deadlines)"

• "Редовно посещавам свързани с работата мероприятия извън работното време".

• „Пътувам повече от два пъти седмично по работа".

• „Клиентите винаги могат да се свържат с мен - 24 часа дневно, седем дена седмично"

Следва продължение