Работници и куриери: Узбекистанците на Балканите, които са изложени на риск от експлоатация

Първите три месеца работа на работникът от Узбекистан Лазиз на строителна площадка в Сърбия минават добре: доходите му нарастват от 750 евро на 800 и накрая на 1000. След това обаче нещата се променят и работата пресъхва, като договорът му не е подновен.

28-годишният мъж намира работата чрез частна агенция за набиране на персонал, препоръчана от приятели. В търсене на по-добре платена работа, все по-голям брой работници от Централна Азия идват към Балканите, пише Balkan Insight. 

Впрочем, в България също идват много работници от чужбина, но при тях ситуацията определено е по-добра, най-вече поради факта, че страната ни е член на ЕС и правилата се спазват повече. Узбекската агенция по миграция посочва България, Сърбия, Хърватия и Черна гора като водещи регионални дестинации за узбекистански работници.

Най-много чуждестранни работници идват у нас от страна със същото БВП, но с 5 пъти повече население

Служителите пропътуват близо 5000 км, за да изкарват пари в България

Нека се върнем в Сърбия. Днес Лазиз работи във фабрика, но получава заплащане на черно, когато изобщо има заплащане.

"Не съм получавал заплата от два месеца", казва Лазиз, което не е истинското му име.

Историята му далеч не е уникална. Узбекистанците представляват петия по големина контингент от чуждестранни работници в Сърбия. През 2020 г. сръбските власти са издали 57 визи на узбекски граждани. До 2023 г. този брой е скочил до 1069.

Много от тях, в Сърбия и другаде в Западните Балкани, са изправени пред лоши условия на живот, експлоатация и заплаха от депортиране.

Източник: iStock

В доклад от 2023 г. сръбската неправителствена организация за борба с трафика на хора Astra идентифицира два основни фактора за уязвимостта на работниците мигранти: ограничена способност да защитават правата си и разпоредби, които обвързват разрешенията им за работа с работодателя им.

"Ако договорът им приключи, работниците имат много ограничени възможности да намерят друг работодател или са изправени пред необходимостта незабавно да се върнат у дома", съобщава Astra.

Централноазиатци, търсещи кариера отвъд Русия

През 2024 г. Русия наложи ограничения на централноазиатските мигранти след нападение срещу концертна зала в Красногорск, в северозападните покрайнини на Москва, при което загинаха около 145 души; войнствена групировка, свързана с Ислямска държава, пое отговорност, а руските власти идентифицираха четиримата нападатели като граждани на Таджикистан.

Една от най-големите мебелни компании у нас ще прави бизнес с работници от екзотични страни

Средната месечна заплата в дружеството е над 2000 лева, въпреки това дефицитът на служители е все по-голям

Трудови мигранти от Узбекистан и други централноазиатски държави започнаха да търсят работа другаде; само миналата година над 600 000 узбеки са намерили работа в чужбина, а не в Русия; 160 000 от тях са били улеснени от Узбекската агенция за външна трудова миграция (AELM), което е четирикратно увеличение спрямо предходната година.

Източник: iStock

Създадена през 2018 г., AELM регулира узбекската трудова миграция, като подбира кандидати за работа в чужбина, предоставя професионално обучение и езикови уроци и наблюдава трудовите стандарти в чужбина. Агенцията също така подписва споразумения с чуждестранни работодатели и фирми за набиране на персонал и предлага правна и социална подкрепа на работниците мигранти. Тази година агенцията започна да проверява агенциите за заетост.

Агенцията също така съдейства за репатрирането на депортирани граждани и възстановява разходите им. Държавата покрива част от разходите за работни визи, билети за пътуване, оценки на езиковите умения и квалификационни оценки.

Съществуват обаче и неофициални начини за достигане до Балканите от Узбекистан. Медията BIRN идентифицира няколко Telegram групи, в които посредници предлагат услуги за набиране на персонал без договори; дискусиите в тези групи разкриват значителни разлики между условията, обещани от брокерите преди заминаването, и реалностите, с които мигрантите се сблъскват при пристигането си.

Дори за тези, които пристигат на сезонен договор чрез частна агенция, възникват предизвикателства, когато договорите им не могат да бъдат удължени, което ги принуждава да търсят неофициална работа чрез лични връзки, както в случая с Лазиз. Властите предприеха стъпки за борба с измамите.

През юли 2024 г. Агенцията за трудова миграция обяви ареста на няколко заподозрени, които незаконно са обещали работни визи за Сърбия и България за 1500 евро. Марина Папович, социален работник от неправителствената организация Astra, разказва пред BIRN за друг узбекски мъж, който отлетял за Сърбия, само за да се окаже, че споделя стая в хостел с още 20 души.

Човекът иска да си тръгне, но не може да си позволи самолетен билет за вкъщи. След това и паспортът му е конфискуван. Човекът е бил платил депозит от 1000 евро само за да стигне до Сърбия.

"Той е задлъжнял значително, само за да дойде тук и да работи като куриер", казва Папович.

На Албена очакваха работници от Индонезия и Непал - защо не дойдоха

Забавянето на визите застрашава туристическия сезон, предупреждават от бранша

Сърбия е транзитна страна

В началото на 2024 г. сръбските медии съобщиха, че голяма група узбекски работници живеят в трудни условия в Белград.

"Те са работили като куриери и са живели в пренаселени жилища в много лоши условия", каза Марио Релянович, ръководител на Центъра за достоен труд и научен сътрудник в Института по трудово право в Белград.

"Това не е уникално за тях. Всички работници на най-нископлатените работни места са изправени пред подобни обстоятелства. Тези хора работят в строителството, ресторантьорството и куриерските услуги, докато живеят в силно пренаселени жилища - понякога по 20 души на стая, без лично пространство и с лоша хигиена", разказва Релянович пред BIRN.

"Нашият опит показва, че повечето от тях са наети от компании, сключили договори с куриерски услуги."

В групи в Telegram узбеките често обсъждат предимствата на работата в Сърбия; някои я виждат като добра възможност за печелене на пари, други предупреждават за потенциалните капани, като например харчене на 1500 до 2000 евро за визи и уреждане на работа, но в крайна сметка остават без стабилна работа.

Една от най-обсъжданите теми е работата с куриери, където някои твърдят, че агенциите таксуват по 1500 долара само за намирането на работа. Някои узбеки предполагат, че тази инвестиция може да се възстанови в рамките на шест месеца, ако имат късмет, но други се съмняват. Съществуват и опасения, че сръбските работни визи не позволяват лесна миграция към други европейски страни, което оставя много хора разочаровани след пристигането им.

Някои хора споделят истории за това как са използвали Сърбия като транзитна страна, за да се преместят в Германия и да работят като шофьори на камиони. Други все още съобщават, че са стигнали до Сърбия, без да плащат нищо, защото работодателят им е покрил всички разходи, включително такси за визи и самолетни билети.

Чуждестранните работници не остават дълго в Сърбия, според Саша Торлакович, председател на Синдиката на строителните работници и индустрията за строителни материали на Сърбия.

"Ние сме просто транзитна точка за тях - те остават два до три месеца, преди да се преместят в Западна Европа за по-добри възможности", казва Торлакович.

Той алармира, че много работници мигранти плащат "рекет за пътуване", за да стигнат до Сърбия, и реалният брой от Централна Азия е неизвестен. Някои дори са наети от китайски компании, работещи в Сърбия, и са регистрирани като "китайски работници".

През 2022 г. Радио "Свободна Европа" съобщи, че узбекистанските работници в Сърбия са били подложени на малтретиране, глоби и принудително депортиране. Много от тях са били принудени да подпишат несправедливи договори и да работят в тежки, нездравословни условия. От 500 работници 200 са били депортирани, без да получат заплатите си.

Междувременно Лазиз все още чака забавеното си заплащане.