Фидел Кастро бе героичното лице на революцията, но остави след себе си тежко наследство. Куба действително постигна успехи в образователното дело и спорта. Само че сега Островът на Свободата е в тежка икономическа криза, а специалистите бягат в чужбина на тълпи - пише кореспондент на Spiegel. Притеснения буди и икономическата зависимост от близката социалистическа Венецуела.

Пример за икономическите затруднения на Куба е „енергетическата революция": програмата за намаляване на разходите за енергия на острова е получила етикета си от Фидел Кастро. Нови автобуси за градски и междуградски транспорт, както и локомотиви с марка „Произведено в Китай", трябваше значително да подобрят енергийния баланс на Куба.

Дали последната икономическа визия на Команданте ен Хефе от 2004 г. ще има положителен икономически ефект? Това все още не е ясно. Определено обаче предприятия от цял свят проявяват към Куба подчертан интерес. Тук не става дума само за туризъм и пури, а и за инсталиране на възобновяеми енергийни мощности, кооперация в областта на медицинската техника, биотехнологията, пречистването на отпадни води. Това поне трябва да се признае като безспорна заслуга на Фидел Кастро.

Другата заслуга на Фидел Кастро е невероятната образователна инициатива след победата на Революцията през 1959 г. Постигането на пълна грамотност на село и в града осигури базата за създаване на общество на знанието. Даже в „прощалното" си обръщение, публикувано във вторник сутринта в Granma, Кастро изтъква, че практически всеки кубинец е завършил 12 клас на средното училище.

„Нацията от абитуриенти" дава своите плодове:  в някои сектори на биотехнологията и фармацевтиката Куба е начело в света. Учени в Хавана работят върху създаване на ваксини срещу СПИН, проказа, холера. Малко преди пускане на пазара са първите серуми срещу ракови заболявания.

Един от тези медикаменти, Osag101, спира разпространението на туморните клетки в областта на главата и гърлото. Едно предприятие от Хамбург е купило лиценза за Osag101 за 46 страни и скоро ще го пусне на пазара - а това е само един от примерите за поразителните кубински успехи в биотехнологията. Кубинците разполагат и с много други препарати в процес на създаване - но се сблъскват с проблем, щом стане дума за пускането на пазара.

Има и друг проблем - много от кубинските учени не могат да устоят на изкушенията на Запада. Най-квалифицираните кубинци от лабораториите в Хавана с лекота си намират работа в Сан Франциско, Париж или Лондон, където заплащането е несравнимо по-добро. Наистина, учените в страната на революцията имат някои привилегии: премии във валута, хубави жилища и специализации в чужбина. Само че на острова често липсват и най-необходимите всекидневни стоки.

Причината според автора на Spiegel е, че в Куба много се контролира, но малко се произвежда. Кастро не успя да повтори безспорните си успехи в образованието и политиката също и в икономическата динамика. „Биотехнологичната революция" стартира през 1981 и в момента носи на Куба половин милиард долара. За американските биотехнологични предприятия това са „джобни пари".

В редица сектори балансът на кубинската икономика е негативен. Най-яркият пример е селското стопанство. Само през миналата година Куба внесе хранителни стоки за 1.7 млрд. долара. Като се отчете, че Фидел Кастро още през 2002 г. нареди да се ограничи производството на захар, за да се увеличи производството на други хранителни стоки, това е лош знак. Даже кубинските специалисти по селско стопанство признават, че резултатът е равен на поражение. Неволно си припомняме, че веднага след победата Че стана министър на земеделието.

Вината сега трябва да се търси най-вече в централизираните и бюрократизирани процеси на вземане на решения. В Куба не се говори открито за това, че постоянните реформи в собствеността на земята са вредни за производството. Икономист от института CEEC в Хавана описва проблема по следния начин: „Защо да инвестирам в земята, след като тя не ми принадлежи?"

Паралелно с това, заплатите не могат да догонят цените на средствата за препитание. От 1989 г. досега кубинското песо е загубило 76% от покупателната си сила (последното е изчислил експерт в Университета Питсбърг в САЩ). Само че Главният сочи като основна причина за ниската производителност на кубинската икономика търговското ембарго, наложено от САЩ.

Флорида е само на 140 км. по права линия от Куба, а в Маями има огромна кубинска диаспора. Но държавите от двете страни на революцията остават разделени с желязна завеса. Кастро с пълно право заклеймява САЩ за търговското ембарго. Това можем да разберем по следния пример. Управлението по контрола на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ разследва подозрителни финансови трансфери, главен компонент на „войната срещу тероризма".

През 2004 г. е станало ясно, че само четирима от 120 служители на Управлението се занимават с капиталите на Осама бин Ладен и Саддам Хюсеин, докато „повече от двадесет следят за спазване на незаконното ембарго срещу Куба". От 1990 до 2003 това управление проведе 93 свързани с тероризма проучвания на обща стойност $9000 и 11000 свързани с Куба проучвания на обща стойност $8 млн. Тези данни са широко премълчавани от САЩ, публикувани са от непримиримия Ноам Чомски.

След като Фидел Кастро обяви на света, че се оттегля от ръководния пост в Куба, САЩ побързаха да заявят, че не преустановяват ембаргото. По това можем да съдим, че поне според американското разузнаване Куба не е направила рязък обрат в политическата си ориентация.

Но как да се скрие това, че в кубинската потънала в бюрокрация държава и икономика перспективите пред предприемчивите младежи са малки? След като производството на захар бе спряно отгоре, трябваше да се създадат други производствени фактори - но този проект не успя. Сега Раул, по-младият брат на Фидел, ще трябва да разчиства.

За разлика от почти бившия президент, наследникът е готов да дискутира деликатните вътрешни проблеми на Куба. Към тях спада и зависимостта от братска Венецуела. В момента около 30 хиляди кубински експерти, лекари и инженери работят във Венецуела. Трудът им се възнаграждава по братски: Венецуела е най-важният източник на приходи (и петрол) за Куба.

Специалистите от института за икономически изследвания CEEC коментират: в колониалната епоха Куба принадлежеше на Испания, след това на САЩ, след революцията - на СССР. Сега идва зависимостта от Венецуела и нейният президент Уго Чавез. (това се дискутира само зад закрити врати и в тесен кръг). „Икономическият ръст през последните години достигаше 40%. На първо място той се получаваше чрез износ на услуги за чужбина, преди всичко във Венецуела", обяснява социологът Омар Еверлени. „Но за разлика от това, във вътрешната икономика липсва динамика", като една от причините е подновената през 2003 г. централизация.

Сега очакванията са насочени към прагматично мислещият брат Раул и възможността той да обърне посоката в икономиката. Девизът на Раул Кастро гласи: „Революцията отново трябва да стане вкусна на кубинците". Това би функционирало най-добре чрез кухненската маса.