16 години БРИКС: Много обещания, малко резултати

17-ата среща на върха на разширения БРИКС+ в Бразилия отново премина под мотото "промяна на статуквото", но реалният баланс е убийствено ясен: обещанията се трупат, резултатите - не.

Създадената през 2009 г. група трябваше да пречупи доминацията на долара и да превърне Глобалния Юг в пълноправен архитект на световната икономика. Вместо това институциите от Глобалния Север продължават да диктуват правилата, а вътрешните противоречия вече подкопават дори регионалната координация - Индия гради свои алианси, а на хоризонта се виждат и нови китайско-пакистански формати.

Риба за милиарди долари: Какъв е износът на този продукт от Русия за страните от БРИКС

За 4 години износът е скочил с 50%

Флагманът на финансовия суверенитет - Новата банка за развитие (НБР), беше създадена през 2014 г. като алтернатива на МВФ и Световната банка, но копира техния модел: централизирани мегапроекти, малко общностно финансиране, липса на прозрачност.

До днес НБР е отпуснала едва 31,9 милиарда долара в 120 проекта - около два пъти по-малко от китайската Азиатска инвестиционна инфраструктурна банка (АИИБ), създадена две години по-късно. Най-големите кредитополучатели на банката на БРИКС са самите членове - Китай (8,1 млрд.) и Индия (7,5 млрд.), а едва 11 % от средствата отиват за чиста енергия. Така инфраструктурата за изкопаеми горива продължава да се разширява под "зелен" етикет.

За първи път китайският президент Си Дзинпин ще пропусне среща на БРИКС

Каква е причината?

Доминацията на долара, която трябваше да бъде преодоляна чрез суапови механизми и нова резервна валута, остава на ниво дискусия. Задлъжнялостта остава проблем без решение, а ЮАР, Бразилия и Индия едновременно потъпкват една от основите на БРИКС, като режат социални разходи, за да обслужват рекордни дефицити.

Неравенството расте: в Индия горният 1 % държи 40 % от богатството, докато долната половина - едва 6,4 %. Южна Африка и Бразилия остават световни "шампиони" в тази дисциплина.

Климатичната криза, дълговият натиск и разрушените здравни системи след COVID-19 показаха неподготвеността на БРИКС. Шестнадесетте предишни срещи не извоюваха реална реформа на банките за развитие и не предложиха поне план за глобално климатично финансиране - а Глобалният Юг е непропорционално застрашен от все по-екстремното време.

Вместо всичко това се четат декларации, които никой после не помни.

Разширението към Египет, Етиопия, Иран, ОАЕ и Саудитска Арабия уж трябваше да увеличи тежестта на Юга, но реално виждаме по-голяма концентрация на интереси на енергийни износители без обаче да расте визионерският потенциал на БРИКС (вече БРИКС+).

Вътрешните геополитически съперничества - особено между Индия и Китай, превръщат всяко гласуване в дипломатическа арена, на която печели най-силният, а не най-нуждаещият се. Именно динамиката между Делхи и Пекин има опасност окончателно да дерайлира алтернативния геополитически блок - особено след ударите по Пакистан, който е един от най-верните китайски съюзници.

Русия, която през последните 3 години спря да бъде глобална сила и на практика доброволно се примири с прогонването си от Близкия Изток, сега гледа единствено към победа в Украйна и възстановяване на отношенията с Европа по правила, които устройват Москва. Това няма нищо общо с интересите на Глобалния Юг.

Членството на Иран е артефакт от друго време - когато Кремъл наистина си представяше как е в центъра на нов световен ред и искаше да даде на близкия си съюзник полагащо се място. Техеран беше изоставен от Москва под израелските бомби, но освен това влизането в БРИКС на големия регионален конкурент Саудитска Арабия и ангажираността на Израел и някои от арабските държави към индийския геополитически проект няма как да внасят стабилност.

И все пак потенциалът не е изчерпан. БРИКС+ може да се превърне в платформа за съвместни действия, ако успее да премести фокуса от геополитически PR към конкретни общи действия и развиване на паралелни международни институции, които реално са в интерес на Глобалния Юг.

В материал по темата индийското издание The Wire цитира южноамериканския икономист Андрес Араус, който напомня, че техническата способност за "разкачане" от доларовия режим вече съществува - липсва единствено политическа воля. Това важи за всичко, свързано с БРИКС/БРИКС+ - заявките са големи, но желанието за реализацията им и последващите резултати не са.