През последните пет години въздушната война претърпя трансформация, която много западни армии все още не осъзнават напълно. Евтини автономни платформи - от импровизирани камикадзе дронове до координирани рояци - промениха баланса между цена, ефективност и риск. Според изпълнителния директор на Merlin Labs Мат Джордж, "малките и средни автономни платформи доминират войните в Иран и Украйна".
И въпреки че САЩ разполагат с най-големите военновъздушни сили в света, те "нямат категоричното лидерство" в тази нова ера.
Евтините дронове като стратегически инструмент
Украйна, Русия и Иран показаха, че автономните системи могат да бъдат масови, евтини и разрушителни. Bayraktar TB2, Shahed‑136, Lancet - това са платформи, които струват малко, но поразяват самолети, танкове, радарни системи и инфраструктура за стотици милиони.
Джордж подчертава пред CNBC, че големите пилотирани самолети са "уязвими от много по-евтини боеприпаси и електронна война". Примерите са многобройни: украинският удар с дронове, повредил над 40 руски самолета и практически извадил стратегическата авиация на Москва от войната или иранските атаки срещу американски самолети в Саудитска Арабия.
Източник: GettyImages
Тази асиметрия е фундаментална. Както отбелязва Asia Times, САЩ често изстрелват ракети за над 1 млн. долара, за да свалят Shahed, който струва 20 000 до 50 000 долара. "Това е едномилионен отговор на въпрос за $20 000", пише авторът - бивш офицер от ВВС на САЩ.
Русия и Иран разбират математиката: не е нужно всеки дрон да уцели целта; достатъчно е да изпращат вълни, докато противникът изчерпи скъпите си ракети.
След години в същата ситуация, Украйна намери по-устойчив модел, разработвайки дронове-прехващачи за 1000-2000 долара, произвеждани в хиляди бройки. Това е подход, който САЩ все още не успяват да възпроизведат.
Бюрокрацията като стратегически риск
Проблемът не е технологичен. Според Asia Times САЩ имат "бюрократичен, а не технологичен проблем". Процесът за придобиване на нови системи включва три отделни цикъла - формулиране на изисквания, бюджетиране и разработка - които могат да отнемат десетилетие.
Дори след премахването на Joint Capabilities Integration and Development System през 2025 г., културата на бавни процедури остава.
Въпреки амбициозната инициатива Replicator, чиято цел бе да достави хиляди автономни системи за 18 до 24 месеца, резултатите към 2026 г. са смесени. Според анализ на GoTech Insights, проектът е срещнал съпротивата на бюрократичната "имунна система" на Пентагона.
Проблемът не е технически, а културен. Старата система, създадена през 1961 г., е проектирана да предотвратява прахосничеството чрез безкрайни проверки, което в сегашните условия е равносилно на капитулация.
Тази система е създадена за епоха, в която основната заплаха са били скъпи самолети и ракети. Днес тя е пречка за бързата иновация, необходима срещу евтини и масови заплахи.
Големите военни изпълнители имат интерес да поддържат статуквото, защото малките компании трудно оцеляват в процес, който изисква години чакане за финансиране.
Когато противникът вече е над американските бази
Докато Пентагонът се бори с документи, противниците действат. Foreign Policy описва случай от март, когато "рояк мистериозни дронове" прелита над базата Барксдейл - щаб на Global Strike Command.
Дроновете остават четири часа, избягват електронни смущения и вероятно събират разузнавателни данни. Според експерти най-вероятният извършител е Китай - водещият производител на дронове в света.
Подобни инциденти се случват от 2023 г., включително над силно охраняваното въздушно пространство на Вашингтон. Въпреки това реакцията на американските институции и медии е минимална.
Foreign Policy отбелязва, че тази апатия напомня и за подценяването на китайската киберкампания Salt Typhoon, която от 2019 г. компрометира телекомуникационни мрежи в САЩ.
Новият фронт: безпилотните изтребители
Паралелно с масовите евтини дронове се развива и друг сегмент - безпилотните изтребители, които трябва да бъдат "помощници" на пилотираните самолети или да изпълняват самостоятелни мисии.
Тук се появява интересен феномен: стартъпи с бързи цикли на разработка конкурират гиганти като Boeing и Lockheed Martin. Компании като Anduril, Shield AI, Kratos и Blue Force Technologies използват подход, подобен на този в технологичния сектор:
- бърза интеграция на налични на пазара компоненти,
- модулни архитектури,
- софтуерни обновления на седмична, а не годишна база,
- прототипи, които летят след месеци, а не след десетилетие.
Експерти, цитирани в анализи на RAND и Defense One, твърдят, че това може да е знак за структурна промяна в мисленето - от "перфектни, скъпи и редки" платформи към "достатъчно добри, евтини и многобройни" системи.
Но има и противоположна гледна точка:
- След първоначалния ентусиазъм, много от тези програми рискуват да бъдат "погълнати" от същата бюрокрация, която забавя традиционните проекти.
- Пентагонът често започва с експериментални инициативи, които след това се превръщат в многогодишни мегапроекти с растящи разходи.
- Големите изпълнители имат силни лобистки позиции и могат да изместят стартъпите, когато програмите преминат към масово производство.
Някои анализатори предупреждават, че без реформа в бюджетния процес и придобиването, "новите" програми за безпилотни изтребители може да повторят съдбата на предишни иновации - обещаващо начало, последвано от години забавяне.
А в същото време Китай от вече няколко години развива и даже показва безпилотните бойни самолети FH-97/FH-97A, както и невидимия за радарите GJ-11, който ще бъде и с палубно базиране. През миналата година на военен парад беше показан и по-голям дрон с размерите на изтребителя J-10.
Източник: GettyImages
Кои от платформите са близо или вече в серийно производство, все още не е напълно ясно.
Автономните системи - от евтини камикадзе дронове до сложни безпилотни изтребители, вече определят бъдещето на въздушната война. САЩ разполагат с огромен бюджет и технологичен потенциал, но бавната бюрокрация, погрешната икономика на отбраната и политическата самодоволност ги поставят в позиция на догонващи.
Въпросът, който стои пред Вашингтон, е дали ще успее да се адаптира към новата реалност - или ще продължи да реагира с милионни ракети на дронове за 20 000 долара, докато противниците му експериментират, учат и се адаптират в реално време.
USD
CHF
EUR
GBP
