Шамар за самодоволните усмивки в България

Предният път, когато страната ни бе удостоена с честта да попадне в заглавията на „Икономистът", бе на 17 април в материала „Мръсна политика". Още нещо характерно: материалът "Брюксел удрая България" от четвъртък, 17 юли, въвежда нова икономическа категория: „Корупцията в България". Нека разберем по-подробно какво пише The Economist за страната ни.

Европейският съюз вече замрази около € 1 млрд. фондове, които са надзиравани от български политици. На тях вече не се вярва (става дума за българските политици). В доклада, който ще бъде публикуван на 23 юли, ще пише, че от България ще „конфискуват" значителни суми пари - ще трябва да се връщат стотици милиони евро от предприсъединителните програми на ЕС преди януари 2007 г. Парите бяха отпускани да подготвят страната ни за трудностите на живота в ЕС.

Най-проблемни са €250 млн. в неоползотворени фондове на програмата известна като ФАР, които трябва да се върнат на Брюксел, ако не бъдат вложени до месец ноември на тази година. Общото количество на парите, които ще трябва да се връщат, според български дипломат може да възлезе на €782 млн.

Това може да доведе до някаква реакция дори в българската администрация, която досега не пропускаше възможността да разочарова служителите на ЕС, пише The Economist. Разочаровани бяха и съседите в Съюза, които разчитаха на това България да компенсира изоставането си след 50 години под комунистическия режим, загубени за развитието.

Редакторите на The Economist може би не са напълно запознати с българския феномен. Изоставането през 50-те години тоталитаризъм е безспорно. Но това „обективно" изоставане не може да се сравни с изоставането по времето, когато останалите европейски страни „в преход" правеха промени, често започвайки от по-неблагоприятна позиция от тази, в която бе България.

Страната ни обаче имаше лошия шанс да попадне в капана на политиците. Това са конкретни хора, които срещаме в информационното пространство ден след ден, година след година. Това са хората, които ни управляват вече повече от едно десетилетие. За тях не може да става дума за правене на национална политика по призвание и вътрешно убеждения. Това са развалени, покварени хора, не виждащи по-далеч от собствения си "кеф".

Обсебили медийното пространство и профанизиращи демократичния процес, нашите „политици" през 1997 г. вече бяха загубили седем години - както тогава ни каза известен чуждестранен икономист. Сега сме в 2008 г., 19 години след. Нашите князчета и бейове на най-високи държавни постове не са си губили времето, когато става дума за лично забогатяване. Помогнали са им едни хора, които според Европа се наричат „престъпен свят". Шанс за България, лош късмет за българските политици.

Отново „Икономистът": в доклада с язвителни фрази се казва, че няма политическа воля за справяне с измамите и корупцията при боравене с европейските фондове. Има тесни връзки между водещи обществени фигури (това са другите, това са другите!) и компании, които са се облажили в търгове за финансирани от ЕС проекти. Впрочем в английския текст може да се направи интересна игра с фразата „to deal with": това може да значи както „справям се с (някакъв проблем)", така и "сключвам сделки с".

"България трябва да гарантира, че щедрата подкрепа, която получава от ЕС, достига до нейните граждани и не изтича при корумпирани официални служители, работещи съвместно с организираната престъпност".

Агенцията за борба с измамите ОЛАФ заяви на висок глас, че българската страна не си кооперира с нея. Изразена бе загриженост, че политически протекции на най-високо равнище са довели до отклоняване на €36 млн. от програмата за модернизация на селското стопанство, известна като САПАРД. Цитирано е писмо от ОЛАФ до български служител, публикувано от вестник „Дневник", в което се твърди:

"Има мощни сили в българското правителство и / или държавните институции, които са заинтересувани да не наказват никой около (две имена са изпуснати)". The Economist са се сдобили с докалада на Комисията за Българията, в който пише, че ОЛАФ храни сериозни подозрения за намеса на организираната престъпност.

Отделен доклад ще се публикува за правосъдната система на България. Докладът ще е изключително критичен. Нито едно от показните убийства не разкрито. Нито един от висшите държавни служители не е осъден ефективно. ЕС заключава с леден тон, че най-ефективното действие на българските политици за борба с организираната престъпност е да се наеме скъпа чуждестранна пиар компания, която да разчисти имиджа на страната.

Европейската комисия ще публикува и доклад за Румъния в сряда. Северната съседка на България също ще бъде критикувана строго за неуспеха в справянето с корупцията на високите етажи, но за разлика от България, „наказания" няма да има.

Никой в България няма право да твърди, че е изненадан от подобен развой на събитията. Комисията многократно е предупреждавала, че може да лиши страната от парите за модернизация на останалата от комунистическата ера инфраструктура - €11 млрд. в периода 2007 - 2013 г.

Комисията ще оттегли акредитацията си на две агенции за плащания, една във финансовото министерство, а друга в министерството за регионалното развитие, които управляват парите по ФАР. Това е най-простата стъпка в бюрократично и правово отношение - но може да се окаже, че не е последната.

Освен че ще спре фондовете, ЕС може да забави присъединяването на България към Шенгенската зона, планирано за 2011 - 2012 г. Най-голямото оръжие на Брюксел е задействането на предпазната клауза, което ще доведе до това, че решенията на българските съдилища няма да се зачитат автоматично от другите страни - членки.

Според мен оттам, от съдилищата трябва да се започне. Знаете ли, дори не ме е срам, че за страната ни се пишат подобни неща. В момента за мен е по-важното, че има някакъв шанс, и този шанс нараства, на хората със самодоволните усмивки (имам предвид най-малко министър - председателя без трудов стаж Станишев, финансовият министър Орешарски и министърът на икономическото недоразумение Димитров) да бъде поискана сметката.