Международното пласиране на две облигационни емисии от Първа инвестиционна банка за общо 310 млн. евро е значимо събитие не само за банката, но и за българския финансов пазар. Сделката бе направена в първата година след присъединяването на България към еврозоната и показа как новият статут на страната започва да се отразява върху достъпа на българските емитенти до международен капитал.

След приемането на еврото България вече е част от по-широката и по-интегрирана финансова среда на еврозоната. Валутният риск спрямо еврото е премахнат, банковата система е напълно позиционирана в рамката на европейския надзор и пазарите започват да оценяват българските емитенти в контекста на еврозоната, а не като периферен пазар. Това не означава автоматично евтино финансиране за всяка компания. Но означава по-добра разпознаваемост и потенциално много по-широк кръг инвеститори.

Именно в този контекст осъществената от Fibank сделка има по-широк контекст. Тя е практически тест за това как международните инвеститори оценяват български частен банков риск в новата пазарна реалност за България след прекрачването на прага на еврозоната.

Структурата на сделката

Пласирането включва две различни по характер емисии. Основната емисия е за 250 млн. евро, с купон 7.375%, матуритет 5 години и възможност за обратно изкупуване след четвъртата година. Тя е структурирана като привилегирован инструмент с MREL функция. Втората емисия е за 60 млн. евро, с купон 11%, и представлява хибриден капиталов инструмент като допълнителен първи ред (АТ1).

Тези два инструмента не трябва да се разглеждат като еднотипно финансиране. Първата емисия е основната база за сравнение с други банкови MREL инструменти. Втората има капиталова функция и носи различен рисков профил, което обяснява и по-високата лихва. За целите на анализа е достатъчно да се отбележи, че комбинацията от двата инструмента подсилва както регулаторната позиция на ПИБ, така и капиталовата ѝ гъвкавост.

Сделката е особено важна и защото представлява първа публична международна облигационна емисия за Fibank (Първа инвестиционна банка). За българската банка, която излиза за първи път публично на международните дългови пазари, изборът на петгодишен матуритет е съществен детайл. Обичайно при дебютни емисии от този тип международните инвеститори често предпочитат по-кратък хоризонт, особено когато емитентът все още изгражда своята публична пазарна история. В случая приетият матуритет показва, че инвеститорите са били готови да поемат по-дълъг ангажимент към Първа инвестиционна банка. Това е важен пазарен индикатор, оценяващ с високо доверие както банката, така и страната ни.

България като по-разпознаваем пазар след еврозоната

Влизането в еврозоната променя начина, по който България се позиционира пред международните инвеститори. Дълги години достъпът до международните капиталови пазари беше свързван основно със суверенни емисии или с ограничен брой по-големи корпоративни сделки, които бяха основно частно предлагани. Български емитенти рядко излизаха на тези пазари с публични, видими и достатъчно мащабни трансакции.

Сделката на Fibank показа, че този модел върви към промяна. Международните инвеститори вече гледат на България като на част от общата европейска финансова инфраструктура. Това не премахва индивидуалния кредитен риск на всеки емитент, но създава по-добра основа за достъп до капитал. При равни други условия, членството в еврозоната улеснява сравнимостта, намалява валутния риск и прави българските инструменти по-разбираеми за инвеститори, които оперират основно в евро.

Това е причината пласирането да има значение и отвъд самата банка. То добавя още една точка към изграждането на пазарна история за български частни емитенти на международните капиталови пазари. Колкото повече такива сделки се реализират успешно, толкова по-малко България ще бъде възприемана като пазар, представен основно чрез държавен дълг, и толкова по-видим ще става нейния частен сектор.

Пазарният контекст

Сделката е реализирана в активна среда за дълговите пазари в региона. Данни на Bloomberg към началото на юни 2026 г. показват значителна нова емисионна активност, включително при финансови институции и суверенни емитенти. Това поставя пласирането на ПИБ в реален регионален контекст, в който инвеститорите сравняват различни държави, банки и корпоративни емитенти от Централна и Източна Европа и по-широкия CEEMEA регион.

Важен ориентир за тази оценка са CDS спредовете - пазарен индикатор за възприемания кредитен риск на дадена държава или емитент. Колкото по-нисък е CDS спредът, толкова по-ниска е цената на защита срещу кредитно събитие и толкова по-благоприятна е средата за емитиране на дълг.

В случая България остава сред по-нискорисковите пазари в регионалното сравнение, въпреки наличието на вътрешни предизвикателства. Ускоряването на инфлацията - до 6% на годишна база през април и 6.3% през май според хармонизирания индекс на потребителските цени, процедурата по свръхдефицит и политическата несигурност около бъдещата икономическа политика създават потенциален натиск върху възприемането на суверенния дълг. Въпреки това CDS спредът на България остава на едно от по-ниските нива спрямо близки регионални пазари, като съществена роля за това има членството на страната ни в еврозоната.

Снимка 766965

Този контекст е важен за сделката на Fibank, защото международните инвеститори оценяват не само конкретния кредитен профил на банката, но и макроикономическата среда в България. Ниското ниво на държавния риск, съчетано с участието на България в еврозоната, създава по-благоприятна среда за българските емитенти, които търсят достъп до международен дългов капитал.

Вторичната търговия като първа пазарна оценка

Допълнителен важен индикатор за възприемането на сделката е какво се случва с двете емисии на вторичния пазар след пласирането им. Към момента MREL емисията се котира около 102.25/102.65, при индикативна доходност 6.85%/6.77%, спрямо първоначален купон от 7.375%. AT1 емисията също се търгува над номинал — около 102.875/103.875, при индикативна доходност 10.25%/10.00%, спрямо купон от 11.00%.

Това означава, че и двата инструмента се търгуват над емисионната цена от 100%, а доходността им е под първоначалния купон. Подобна динамика обичайно се приема като положителна вторична пазарна реакция, тъй като показва, че след първичното пласиране инвеститорският интерес остава налице и пазарът оценява инструментите при по-ниска доходност от първоначално предложената.

Този факт е особено важен при дебютна публична международна емисия. Първичното пласиране показва способността на банката да привлече инвеститори в момента на сделката, но вторичната търговия дава ранна индикация дали тези инвеститори продължават да възприемат риска позитивно и след началото на търговията. В случая котировките над номинал подкрепят тезата, че сделката не е била еднократен комуникационен успех, а е получила и пазарно потвърждение след пласирането.

Значение за България

Сделката е успех за банката, но и индикатор за развитието на българския пазар след еврозоната. България има нужда от повече частни емитенти, които да изграждат собствена кредитна история на международните пазари. Това е важно за зрелостта на икономиката, за дълбочината на капиталовия пазар и за възможността българските компании да финансират растежа си не само през банкови кредити или вътрешни източници, но и чрез международен дългов капитал.

В този смисъл сделката на Fibank има бенчмарк функция. Тя показва, че български частен банков емитент може да привлече значим международен капитал в публичен формат. Най-вероятно още тази година ще станем свидетели и на други публични емисии, емитирани от частни емитенти на международния пазар, защото пътят вече бе проправен.

България е част от еврозоната, а това намалява част от структурните ограничения пред инвеститорите. Когато този нов статут се комбинира с конкретни успешни частни емисии, се създава по-добра пазарна основа за следващи трансакции.