Правителствата в Близкия Изток, Русия и Китай натрупаха огромни резерви в чуждестранна валута. Родиха се нови нападателни играчи на световните пазари - суверенните фондове. Това са финансови институции от нов тип, които управляват държавното богатство, инвестирайки в чужбина. Счита се, че суверенните фондове сега държат в ръцете си активи за над $2 трилиона.

Големи политици, също и Ангела Меркел, са говорили на пазарите „да не бъдат наивни" относно действителните намерения на чуждестранните правителства. Суверенните фондове съчетават силата на изгряващите държави с тайнственото поведение на хедж фондовете и частните инвестиционни фондове, така че бе разбираемо защо до миналото лято бе почти сигурно, че операциите им ще бъдат ограничени със строи закони.

Но от лятото много неща се промениха. Откакто кредитната криза се разрази, настроенията се смениха и сега суверенните фондове се възприемат като рицари, които идват на помощ в труден момент. Вероятно протекционистичните ограничителни мерки за дейността им няма да могат да се наложат.

Скорошните инвестиции в закъсали европейски и американски банки показват, че суверенните фондове могат да се окажат много полезни, особено по време на криза. Има подозрения, че европейските банки крият още загуби - макар и не толкова много по сравнение със САЩ - това допълнително приглушава недоверието към тях.

Чарли МакКрийви, еврокомисарят по външната търговия, каза следното: „Сегашното сътресение на пазара демонстрира колко жизнено важна за нашите икономики е финансовата ликвидност. Не можем да си позволим дискусията за суверенните фондове да се използва като извинение за създаване на неоправдани бариери за инвестиции и свободно движение на капитали".

Европейската комисия е започнала да подготвя необвързващи препоръки за 27 членове на съюза какво да бъде отношението спрямо тези фондове, детайлите тепърва ще се уточняват.

Протекционистичните настроения са най-силни във Франция. Преди седмица президентът Саркози обеща да „защитава" френските компании срещу чужденците. Засега някакво специфично действие не е предприето, може би защото Франция засега е подминавана от подобни инвеститори. Но се разглежда предложението за създаване на псевдо - правителствена банка, която ще инвестира средствата на пенсионния фонд, така че да се формират големи дялове във френски предприятия, потенциални цели за поглъщане.

В останала Европа настроенията са далеч по-дружелюбни. Във Великобритания редица официални лица открито приветстват суверенните фондове. Островът е отворен за бизнес за инвеститори от всички националности - това бе казано в навечерието на посещението на Лу Живей, ръководител на суверенния фонд China Investment. Подкрепя се и индийската оферта за покупка на Land Rover и Jaguar.

В Германия (където висш политик преди време нарече хедж фондовете и частните инвестиционни фондове „скакалци") миналото лято се тръгна към изработването на закон относно инвестициите на суверенните фондове. Обаче през последните седмици обхватът на планирания закон бе намален и най-вероятно ще се последва модела на САЩ, където междуведомствено се определя дали инвестицията не представлява заплаха за националната сигурност. Предвижда се бърз преглед на инвестиция от над 25% в германско предприятие, ако е намесено някое правителство.

Но в момента заплахите сякаш остават на заден план. По-съществен изглежда въпросът дали суверенните инвестиционни фондове могат да спасят западните финансови институции по същия начин, както страните от БРИК (Бразилия Русия Индия Китай) биха могли да спасят света от глобална рецесия. Защото парите, от които се нуждаят обезсърчените банки, сега се намират на първо място в Азия - Близкия и Далечния Изток. Може би тъкмо суверенните фондове ще се окажат инвеститорите от последна инстанция за американските капиталови пазари.

Парите на Изтока се управляват от малко на брой хора, понякога с еднолично решение, което има своите предимства пред тежкия бюрократичен процес на западните инвестиционни институции. Тези пари си търсят дългосрочно убежище и не се влияят от лъжовните класации на рейтинговите агенции или подозрителните преценки на пазарните анализатори. Така че не толкова географския произход, колкото процесът на вземане на решения за управлението на парите е съществен за СИФ. В бъдещите години това може да доведе до радикални промени на капиталовите пазари.

Нека си припомним някои моменти: през септември британската Barclays направи Сингапурската инвестиционна корпорация и Китайската банка за развитие свои акционери в замяна на наливане на $11.5 млрд. кеш. През декември швейцарският гигант UBS получи почти $12 млрд. от Сингапур и неидентифицирани инвеститори от Близкия Изток. Наскоро се разбра, че още огромни суми отиват в притеснените американски банки Citigroup, Merrill Lynch и Morgan Stanley.

Все пак трябва да отбележим, че проблемите на европейските банки могат като цяло да не се окажат толкова големи, че да принудят изпълнителните директори да търсят чуждестранни правителства за капитал. Анализатор в лондонското Сити твърди: това е проблем на големите инвестиционни банки, които сами са си навлекли неприятности. В по-широкият банков сектор подобен проблем не съществува.

Има неизвестност относно намеренията на Русия, която открива официално инвестиционния си Фонд за бъдещите поколения на първи февруари. Изглежда европейските власти няма да приложат към руснаците тъкмо laissez-faire подхода. Изказват се опасения, че ФБП може да приложи стратегията на Газпром, който използва като свой политически аргумент спирането на доставките. Във финансовия сектор подобно поведение може да има не по-малки последици, отколкото спирането на газа за индустрията и домакинствата. Така че дори закърменият с либерализъм британец потръпва от възможността Газпром да погълне британския доставчик на природен газ Centrica.

Годината за пазара на акции започна изключително негативно. На този фон инвестициите от суверенните фондове са повече от добре дошли. Но трябва да сме наясно, че заедно с парите на СИФ се осъществява и смяна на финансовата власт от исторически мащаб, не е без съдържание паралелът с петролното преразпределение на 1970те. Според някои груби изчисления (засега официални данни липсват), Близкият Изток и Азия са най-големите нетни инвеститори в западни бонове и акции. Акционерните им дялове са все още малки, но допълнителните пари, които в момента наливат на пазара, са повече от нетните потоци на инвестиционните институции от САЩ и Европа.

От гледна точка на инвестиращите държави, СИФ се превръщат в заместители на резервите на централните банки. Като идеология двете са напълно различни. СИФ са заинтересувани в дългосрочната сигурност на богатството на гражданите в страната инвеститор. Резервите са предназначени да посрещнат нуждата на централната банка от чужда валута в резултат на търговските дисбаланси и следователно да контролират валутния курс. Но и двете са собственост на нацията и имат смисъл само ако носят добра възвращаемост. Така че те лесно могат да се трансформират от предпочитаните сега краткосрочни ценни книжа на САЩ в акции и бонове с дългосрочен хоризонт.

Това, което сега се случва, няма да спре скоро. Счита се, че двата трилиона долара в СИФ след пет години могат да се увеличат петкратно. За сравнение, глобалните акции сега се оценяват на $28 трилиона (хиляди милиарда), глобалните бонове на 25 трилиона. Тоест в момента средствата в СИФ не са твърде значителни. Но дори и да има някакво увеличение в обема на боновете и акциите, СИФ след пет години ще държат между 10 и 20 процента от ценните книжа в света. Това е нещо значително.

Какви промени можем да очакваме, че ще се случат в тази връзка? Анализаторът на The Independent Хамиш МакРей се е опитал да ги класифицира в следните шест момента. Първо, волатилността (резките промени) на капиталовите пазари ще намалее заради дългосрочната ориентация на СИФ. Второ, мениджърите ще преследват по-дългосрочни цели и големи промени в бизнес курса ще са по-трудни.

Трето, това е заключение на Morgan Stanley, СИФ няма да се занимават с малки дялови участия и за останалите инвеститори на пазара, разполагащи с време и ресурси, благоприятните възможности ще се разкриват в по-малки инвестиции.

Четвърто, ще се предпочитат акции пред правителствени бонове. В много дълъг период акциите са по-печеливши от облигациите. А СИФ не трябва да отговарят на някакви изисквания от национални регулативни органи и затова не бързат за никъде.

Пето, може да се очаква СИФ да формират собствени инвестиционни посредници, вместо да дават парите си на утвърдените западни такива. И накрая, ще е странно, ако в следващите пет години СИФ не направят опит да изпълнят и някаква национална цел вместо само икономически. Но надали в тази посока ще се залитне много, тъй като дългосрочният интерес на инвестиращите страни не трябва да се унищожава в политически търкания. Например отдавна основаният СИФ на Кувейт е изключително аполитичен. Имаме основание да сме оптимисти в това отношение.

В заключение - ясно е, че заедно със суверенните фондове в западния свят ще дойде и нова инвестиционна култура. Промяната ще е толкова значителна, колкото бе смяната на пазара от индивидуални към институционални инвеститори през миналия век. Определено и гостите от Изтока ще възприемат много неща от западния усложнен финансов свят. Но хората, които ще вкарат новите пари в Запада, са с утвърден светоглед по въпроси като религия, общество, дори околна среда, така че ценностите на западните „капитани на финансовия свят" ще бъдат подложени на преразглеждане. Вместо „сблъсък на пари" можем да се надяваме на „преливане на цивилизации".