Търговската война е в началото си и никой не знае как точно ще приключи. Още е рано, за да кажем дали въвличането на технологични предприемачи, крипто милиардери и рискови инвеститори в държавното управление е било добра идея. Има обаче една битка, която американският президент Доналд Тръмп започна от Ден 1 на втория си мандат и вече изглежда спечелена.
Републиканецът започна истински кръстоносен поход срещу принципите на разнообразието, равнопоставеността и приобщаването (DEI) в държавния апарат. Тръмп ги заклейми като дискриминационни спрямо мнозинството американци и започна подготовка за мащабно закриване на структури и освобождаване на служители.
Не само това, но и някои от големите американски работодатели обърнаха гръб на DEI. Атмосферата, в която се трудят хората отвъд Океана, определено се променя. Как ще се отрази това на работната среда у нас?
Що е то DEI и какво му се случва в САЩ?
Концепцията за разнообразие, равнопоставеност и приобщаване възниква именно в САЩ през 60-те като продължение на движението за граждански права, довело до приемането на законодателство срещу дискриминацията.
От 80-те нататък DEI придобива все по-голяма масовост с аргумента, че дава конкурентно предимство, а през новия век се превръща в глобално явление, което влияе на корпорации и институции. В по-ново време, на фона на движения като #MeToo и BLM, преплитането на бизнес и социален активизъм е съчетано с поемане на ангажименти от страна на фирмите за милиарди долари.
Тук не говорим само за знаменца с цветовете на дъгата и тематични лепенки из офиса. Ключови моменти за DEI са признаването и целенето на различията по пол, раса, етническа принадлежност, сексуална ориентация и т.н., осигуряването на справедлив достъп до ресурси и възможности и създаването на среда, в която всеки се чувства ценен и уважаван.
Нищо от не звучи проблематично, но прилагането на концепцията на практика - чрез политиките и вътрешните правила на компаниите и институциите, е по-сложно.
Критиците атакуват DEI за това, че в някои случаи просто обръща посоката на дискриминацията, вместо да я премахва или че генерално натоварва бизнеса с неприсъщи за него социални очаквания.
"Въпросните DEI инициативи се превърнаха в една от основните точки на вече изминалата кандидат-президентска кампания в САЩ. Според консервативните кръгове политиките за позитивна дискриминация, всъщност са расистки в своята същност и облагодетелства всички за сметка на белите. За огромно съжаление във времето се появиха такива доказателства, че в определени компании и държавни служби наистина е имало такива случаи", обяснява пред Money.bg HR експертът Петър Джугански.
Източник: Личен архив
Ако за Доналд Тръмп отмяната на diversity политиките е изпълняване на предизборно обещание, защо корпорации гиганти като Meta, Walmart, Amazon и Target също правят 180-градусов завой? "Не е особена изненада за точно изброените компании - огромни, но невинаги славещи се като добри работодатели", отговаря консултантът по организационно развитие Мария Стоева.
Какво ще се случи в българските офиси?
Open space пространствата, хибридният режим, но и голяма част от бизнес етикета и вътрешните политики в българските фирми са "внос" от западния бизнес. От няколко години и в нашата страна се говори за приобщаване и разнообразие. Как заявките за радикална промяна отвъд Океана ще се отразят на случващото се в родните офиси?
И Стоева, и Джугански са на мнение, че социалният контекст у нас е много по-различен от този в САЩ - а и много от проблемите, срещу които DEI се изправя на Запад, тук не са така силно изразени или направо отсъстват.
"В България не само DEI инициативите, а и всичко, свързано с корпоративната социална отговорност, обикновено служат повече като PR инструмент, отколкото като истински заложена фирмена ценност. Те се внедряват предимно от международно опериращи компании, водени от външен натиск, а не от автентично вътрешно убеждение", смята Петър Джугански. Допълнителен фактор е, че у нас "няма силен социален или пък регулаторен натиск".
В същото време е трудно да се каже, че там, където има реална нужда от промяна, сме постигнали достатъчно. "За да бъдат ефективни, тези инициативи трябва да бъдат интегрирани в корпоративната култура и да отразяват истински ангажимент към многообразието и приобщаването - нещо, което, уви, често не е така. Все още виждаме, че за хора от малцинства, майки с малки деца или хора с трайни здравословни нарушения започването на работа е значително по-трудно", дава пример Мария Стоева.
Източник: Личен архив
Според нея приобщаването у нас по-често се движи не от DEI, а от недостига на работна сила.
Все пак обаче по думите ѝ няма индикации за оттегляне от социалните ангажименти там, където ги има. Не е изключено обаче някои организации да преосмислят подходите си, включително - ако имат американски централи и те настояват за това.
Равен шанс в търсене на най-добрите
Целият DEI сюжет изглежда като идеологическа борба от средата на XX век, пренесена в епохата на изкуствения интелект. Непримиримостта на двете страни в спора изглежда нелепа, но може да има последствия.
"Съществува риск реакцията срещу DEI инициативите да доведе до намаляване на подкрепата за по-слабо представените групи на работното място. Най-малкото - реална е възможността това да предизвика бурни реакции, спорове и език на омраза", предупреждава Стоева.
Джугански не вярва да стигнем до репресия на работното място спрямо хора от по-слабо представените групи, като причината е свързана с бизнеса: "Компаниите, които предприемат открито дискриминационни политики, ще понесат сериозни пазарни последствия - загуба на ценни кадри, намалена иновативност и отслабени бизнес позиции".
И, все пак, как може да се гарантира равен шанс за развитие на работното място без политически залитания в която и е да е посока? Тук и двамата експерти са близки позиции - ключови винаги трябва да са прозрачните и обективни критерии.
"Това включва ясно дефинирани процеси за наемане, обучение и развитие, достъпни за всички заинтересовани лица от екосистемата на компанията", подчертава Мария Стоева.
За Петър Джугански две думи са ключови: "меритокрация и човечност". Най-добрите кандидати трябва да бъдат избирани въз основа на уменията, опита и потенциала си, а не на аспекти без отношение към професионалните им качества.
"Дискриминацията, расизмът и ксенофобията - независимо дали са насочени към малцинства или мнозинства - нямат място нито на работното място, нито в обществото, и срещу тях трябва да се вземат ясни мерки", категоричен е той.