Имотният пазар в Европе беше разтърсен от пандемията и три години след това все още не може да се върне в нормалния си ритъм. В едни от най-големите градове в Европа хората, които искат да си наемат жилище, се сблъскват с остър недостиг на предлагане, а това води до рекордно високи нива на цените. Лихвите по ипотечните кредити растат и това принуди хората да се откажат от покупките на имоти. В същото време инфлацията увеличава цената на строителните материали, възпрепятствайки предлагането.

В Амстердам студентите прекарват месеци в опити да си осигурят квартира преди началото на учебната година сроковете. В Дъблин и Лисабон пък младежите се отказват и се връщат при родителите си. Тенденцията за бързо покачване на наемите след пандемията не е нещо изключително за Европа, но се усеща сериозно на континента, пише Bloomberg.

"С покачването на наемите животът на много хора се оскъпява сериозно", коментира Кристин Уайтхед,която е професор по жилищна икономика в Лондонското училище по икономика. "Има голяма разлика между 25-годишен, който търси място, с родители собственици на жилище и имоти под наем, и млади хора, които започват напълно сами."

Европейският пазар на наеми е в перфектната буря

Недостигът на жилища е много голям в нидерландската столица, с превръщането на града в магнит за чужденци - 18 000 новодошли се преместват в града тази година. През миналата те са били 882 000 души.

Местните компании като ING Groep NV, Royal Philips NV и Just Eat Takeaway.com NV са разширили работната си сила през последните години. Данъчният климат в града го прави привлекателен за големи международни компании като Tesla и Netflix , които са създали европейски офиси там.

И други столици са в подобно положение. Населението на Дъблин е нараснало с почти 12% през последното десетилетие, най-вече заради стимулите за глобални фармацевтични и технологични компании като Meta Platforms, Google на Alphabet и Pfizer. които да създадат своите европейски централи там.

Наемите на жилища в  Берлин и Мюнхен са скочили с над 15% за година

Наемите на жилища в два от най-големите градове в Германия са сколичи с над 15% за година

Рязкото покачване на наемите е заради отказа на все повече жители да купуват имот

Компаниите често посочват жилищата като едно от основните предизвикателства за наемане и задържане на персонал. Някои компании вече търсят решението на проблема сами. Ryanair Holdings нае квартири през лятото, за да подслони персонала, и обмисля закупуването на апартаменти за работниците си, според съобщения в местните медии.

В Цюрих ситуацията е подобна. В града се намира най-големият изследователски център на Google извън САЩ, процентът на свободни места за апартаменти под наем е само 0,07%.

Новите жители на Берлин често прекарват месеци в търсене на постоянно жилище.

В редица градове в Източна Европа недостигът на жилища и скокът на цените на наемите се засилва от новодошлите украинци, бягащи от войната. Цените на наемите в Естония например са скочили с 22% през 2022 г., според Евростат.

Властите се опитват да намерят решения, но често избират краткосрочни такива, които обикновено имат обратен ефект. Според главният изпълнителен директор на платформа за отдаване под наем HousingAnywhere, която работи в Европа Джорди Сийлман контролът върху цените на наемите е най-лошата политика, която би могла да се приложи, защото ограничава предлагането още повече.

България е европейската държава с най-много жилища на глава от населението

Никъде в Европа хората нямат толкова много жилища, колкото у нас

Ето защо цените на имотите в страната няма да започнат да падат скоро

Би било добре да се търсят решения в дългосрочен план. Той посочва Испания като пример за страна, в която правителствената политика е много по-фокусирана върху либерализиране на строителните разпоредби, за да се увеличи предлагането в дългосрочен план. Във Виена пък се дават по 200 евро на всеки под определено ниво на доходи, които да са в пшомош на плащането на наема. Около 500 000 души в града живеят в общински апартаменти, а през следващите няколко години ще бъдат построени над 3 700 нови жилища.

Инфлацията и зелените политики обаче повишават разходите за строителство и малко правителства успяват да построят нови жилища достатъчно бързо, за да се справят с търсенето.