"Прогнозираме много голям годишен спад на БВП през второто тримесечие на 2020 г., последван от постепенно възстановяване", пише в публикувания днес втори брой на тримесечното издание на БНБ "Икономически преглед". Данните към 17 юни показват, че през второто тримесечие на 2020 г. следва да се очаква един от най-големите в ретроспективен план годишни спадове на БВП в България. БНБ обаче предупреждава, че съществува голяма несигурност по отношение на мащаба на икономическия шок през този период.

В анализа се посочва, че съществува 60% вероятност спадът на реалния БВП през текущата година да е в интервала от -4.1% до -13.1%. Факторите, които могат да повлияят на развитието на спада към по-ниските или към по-високите нива, са детайлно представени в отделна глава на изданието.

Централната прогноза на БНБ е, че реалният БВП на България ще се понижи с 8.5% през 2020 г., което ще се определя главно от спад на частното потребление (принос с -3.4 процентни пункта) и на инвестициите в основен капитал (принос с -3.2 процентни пункта) и в по-малка степен от негативния принос на нетния износ (с -2.6 процентни пункта). Централната банка очаква частното потребление да се понижи с 5.3% през 2020 г. в съответствие с прогнозираното влошаване на условията на пазара на труда и с намалението на реалния разполагаем доход на домакинствата. Отбелязано е че въведената от правителството програма за подпомагане на заетостта и доходите частично ще ограничава тези негативни ефекти.

Според БНБ, засилената несигурност в икономиката и влошените нагласи на потребителите са предпоставка домакинствата да отложат покупките си на дълготрайни стоки и да увеличат размера на предпазните си спестявания. За инвестициите в основен капитал се смята, че размерът им ще се понижи със 17% през 2020 г. в реално изражение изцяло поради очаквания спад на частните инвестиции.

БНБ отбелязва, че фактори, които ще допринасят за това, са влошените перспективи за търсенето на български стоки и услуги, свиването на потреблението на домакинствата, по-голямата несигурност и влошаването на финансовото състояние на фирмите, както и затягането на кредитните стандарти от страна на банките. Въведените мерки за подпомагане на бизнеса, като временният мораториум за обслужването на заеми, предоставянето на безвъзмездни средства по програми на ЕС и гаранциите за заеми за малки и средни предприятия, се очаква да смекчат само частично негативните ефекти от пандемията върху финансовите условия и нагласите на фирмите и съответно върху готовността на мениджърите да започнат инвестиционни проекти.

Що се отнася до фискалната политика - тази на бюджета и на данъчните власти, прогнозата е че през 2020 г. тя ще допринася положително за растежа на реалния БВП чрез по-високия размер на националните и на съфинансираните от ЕС разходи за правителствено потребление и инвестиции.

Приносът на нетния износ за растежа на реалния БВП през 2020 г. най-вероятно ще бъде отрицателен. Прогнозираното понижение на икономическата активност в основните търговски партньори на България и нарушаването на веригите за доставки се очаква да допринесат за спад на общия износ на стоки и услуги с 15.1%. По отношение на износа на услуги (по-специално транспорт и туризъм) БНБ смята, че спадът ще бъде по-голям от този при групата на стоките. Прогнозата за вноса на стоки и услуги също е за понижение през 2020 г. в съответствие с описаната низходяща динамика на частното потребление и инвестициите, които се характеризират със значителен вносен компонент, а също и поради по-слабия износ на стоки и услуги.

През 2021 г. БНБ предвижда частично възстановяване на икономическата активност и растеж на реалния БВП с 5.1%. "За това ще допринася възстановяването на частното потребление в условията на плавно отслабване на несигурността, на умерено повишаване на заетостта, а също и на засилване на растежа на заплатите спрямо 2020 г. в съответствие с увеличението на производителността на труда. Прогнозираме публичните инвестиции да продължат да допринасят положително за растежа на БВП, подкрепяни от по-добро усвояване на средствата от ЕС в последната фаза на програмния период 2014-2020 г. и от продължаващото изпълнение на големи инфраструктурни проекти, финансирани от националния бюджет. Очаква се процесът на възстановяване на частните инвестиции да бъде сравнително бавен и приносът им за икономическия растеж да бъде нисък. Прогнозираното повишаване на външното търсене през 2021 г. ще бъде фактор за увеличение на износа на стоки и услуги, с което нетният износ ще допринася положително за растежа на реалния БВП", пише във второто издание на "Икономически преглед".

За 2022 г. БНБ предвижда икономическата активност да продължи да нараства, но с по-бавен темп (4.6%) и към края на годината реалният БВП да достигне нивото си от 2019 г.