В контекста на затварянето на икономиките и въвеждането на все по-драконовски мерки от правителствата, изглежда, никой не пита най-решаващият въпрос: има ли стратегия за излизане от ситуацията, пише финансистът Питър Шиф. Защото очевидно подобно положение не може да продължава вечно.

Малката мръсна тайна е, че коронавирусът няма просто да изчезне. Винаги ще има риск от заразяване с болестта. Главният здравен консултант на Тръмп, д-р Антъни Фочи, каза, че светът може никога да не се върне към "нормалното" си състояние, дори и ако се изобрети ваксина. Според него постепенно ще можем да "функционираме като общество. Но ако искаме да се върнем към ситуацията преди коронавируса, това може никога да не се случи."

Ще затваряме ли света всеки път, когато броят на заразените с някакъв вирус нарасне?

Ако да, на каква цена?

Икономиката: В трагедията на коронавируса и след това

Икономиката: В трагедията на коронавируса и след това

Ако оптималната цел на мерките днес е да запазим здравето на по-възрастните, трябва да помислим и в каква среда ще живеят те след пандемията

Това е друг ключов въпрос, който политиците игнорираха напълно. Всяко решение има цена и ползи. Добрият ръководител балансира между двете. Политиците не са добри ръководители. Те стремглаво се втурнаха да затварят цялата икономика, без изобщо да помислят за последиците. А икономиката е жизненоважна.

Затова някой трябва да се намеси и да прозре каква е цената.

Но изглежда, че хората не смятат, че тази колосална интервенция в икономиката и в самата тъкан на обществото ще окаже дълготрайни последици. Живеем в странен свят, в който бюрократите ни казват, че трябва да се жертваме, но ни обещават, че няма да ни боли. Хората може би още си мислят, че президентът Тръмп ще щракне с пръсти и икономиката ще избухне обратно към живот.

Това няма да се случи.

Икономиката не е спортна кола. Не спира и тръгва, когато ни се прииска. Тя е по-скоро товарен влак. Ще ѝ трябват месеци, за да започне да се движи отново. Това би било вярно дори и в нормална обстановка. Такава обаче не съществуваше дори и преди коронавирусът да надигне грозната си глава.

Икономиката е голям, тлъст, грозен балон, надут от паричната политика на Федералния резерв. Той вече се пропукваше преди разразяването на пандемията от коронавирус и мерките срещу нея. Централната банка вече извършваше екстравагантна парична политика. През 2019 г. тя три пъти понижи основния лихвен процент. След това се намеси на репо пазара и възобнови количествените улеснения, като дори нямаше смелостта да ги нарече така.

Повечето хора продължават да са фокусирани върху карфицата, докато балонът се взривява на заден план.

Питър Шиф: Когато не знаеш, че има балон, не виждаш приближаващата се карфица

Питър Шиф: Когато не знаеш, че има балон, не виждаш приближаващата се карфица

Фондовият пазар ще се срине; златото може лесно да надхвърли цена от 2 хил. долара, смята експертът

Същевременно Федералният резерв удвои усилията си. Те увеличиха драстично мащаба на политиките, които взривиха балона, в отчаяния залог, че могат да го надуят отново. Само за две седмици централната банка увеличи счетоводния си баланс с 1,14 трлн. долара. Общият размер на баланса ѝ вече е 5,812 трлн. долара - с 1,296 трлн. по-голям, отколкото беше при предишния си пик от 2015 г.

А тепърва започваме да виждаме ефектите от тази огромна програма за стимулиране на икономиката. Каква е стратегията за излизане от ситуацията на Федералния резерв. Как той ще понижи колосалния си счетоводен баланс. Банката не успя да го направи след Голямата рецесия от 2008 г. Какво кара хората да си мислят, че ще се справи днес?

Фед създаде перфектната буря за следващата тежка криза

Фед създаде перфектната буря за следващата тежка криза

Понижаването на основния лихвен процент може да е лебедовата песен на и без това крехкия растеж

Когато банката започва да извършва количествени улеснения, нейният председател Бен Бернанке се закле, че институцията има стратегия за излизане от положението. Той каза на Конгреса, че разликата между монетизиране на дълга и политиките, които извършва Федералният резерв, е, че вторите не създават постоянен източник на финансиране на правителството.

Това обаче изобщо не беше вярно тогава - преди 12 години нямаше стратегия за излизане от ситуацията, такава не съществува и днес.

А още толкова въпроси остават без отговор:

Как бизнесите и индивидите, които изтеглиха толкова много заеми, изобщо някога ще ги платят?

Колко точно грандиозният бюджетен дефицит ще забави икономиката в бъдеще?

Как цялото кредитиране ще се отрази на пазарите на облигации?

Винаги ли ще носим маски, когато излезем навън?

Какво ще се случи на фондовия пазар, ако Федералният резерв опита да увеличи основния лихвен процент и да намали счетоводния си баланс?

Как всички кредитни компании ще оцелеят, ако и когато централната банка реши да нормализира лихвените проценти?

Колко от бизнесите, които властите заповядаха да затворят врати, няма да отворят никога повече?

Как социалното дистанциране ще се отрази на обществото в дългосрочен план?

Кой ще назначи милионите безработни?

Колко хора, живеещи на ръба днес, ще бъдат изтласкани в състояние на бедност?

Дали няма цялото печатане на пари да срине долара?

Колко от "временните" мерки, които правителството въведе днес, ще останат вечни?

Колко ще продължат екстравагантните парични политики?

И, за бога, каква е стратегията да излезем от това положение?