За кратко време Дубай се превърна от малко рибарско селище в глобален имотен хъб и трансформацията му наистина е впечатляваща. Днес там се намират едни от най-високите сгради, изкуствени острови и още много други мегапроекти, поставили емирството на световната карта.

Икономическият просперитет на Дубай почти няма аналог през последните две десетилетия. За разлика от съседните емирства там властта бързо разбра, че не трябва да разчита само на петрола за развитието си. И побърза да си създаде сама други източници на приходи.

В резултат от началото на 90-те години на миналия век добивът и износът на петрол намалява за сметка на истинския бум в туризма.

Допълнителен стимул дават реформите от 2002 година, когато на чуждестранни граждани се разрешава да притежават имоти в Дубай. Това от своя страна води и до огромен скок в имотния сектор. А доказателство за резултата е, че към днешна дата износът на петрол допринася с едва 1% за брутния вътрешен продукт на емирството.

Апетитът към мащабните проекти не закъснява. В момента Дубай е дом на 6 от тях:

  • Най-високата сграда в света - Бурдж Халифа;
  • Най-високият хотел - JW Marriott Mawquis Hotel;
  • Най-високият търговски център - Dubai Mall;
  • Най-големият затворен тематичен парк - IMG Worlds of Adventure;
  • Най-натовареното летище по брой международни пътници - Dubai International Airport;
  • Най-дългото напълно автоматизирано метро.

Наистина, височината на сградите е нещо, с което е най-познат Дубай. Въпреки че има едва 3 милиона души население, броят на небостъргачите там е значителен. Всъщност по броя на такива здания над 150 метра го изпреварват само Ню Йорк и Шанхай.

Пикът на строителството на небостъргачи там е между 2008 и 2010 година. Глобалната криза обаче се оказва проблем и за емирството, като потокът от инвестиции там намалява. През 2009 година се смяташе, че имотният балон в Дубай се е спукал.

През миналата година обаче вложенията се възстановяват, като тогава са отчетени 11 600 активни проекта на обща стойност на 800 милиарда долара.