Какво ще направи България с над 20 милиарда лева от Европа?

От Европейския механизъм за възстановяване и развитие по "Инструмента за възстановяване и устойчивост" България ще получи 12 млрд. лева за борба с последиците от пандемията и възможност за заеми в размер на до 9 млрд. лв. Тази сума ще бъде разпределена през Плана за възстановяване и устойчивост, който беше представен от вицепремиере Томислав Дончев. За добиване на мащаб - общото финансиране е в размер на 750 млрд. евро, от които грантове (т.е. безвъзмездна помощ) за 390 млрд. евро и 360 млрд. евро достъп до кредити (по желание на самите страни).

Това възлиза на почти три четвърти от стандартния бюджет на Европейския съюз годишно, а времевият хоризонт, в който трябва да се случат проектите по плана във всяка страна, е до 2026 г.

"Стратегическата цел след пандемията е тези средства да бъдат инвестирани по такъв начин, че да създадат дългосрочни предпоставки за растеж", каза Дончев, припомняйки, че през следващия период страните ще получат повече средства от еврофондове, както и достъп до други инструменти.

Тук ще видим за какво ще се харчат парите и дали ще постигнем наистина някакво "възстановяване и устойчивост", или отново огромни суми ще потънат в черната дупка на неефективното държавно финансиране.

Европейско финансиране до 2027 г.

През следващия програмен период, изтичащ през 2027 г., на разположение на България ще са следните инструменти и финансиране:

• Оперативни програми: 17,7 млрд. лв.;
• Програма за развитие на селските региони: 3,9 млрд. лв.;
• Директни плащания: 10 млрд. лв.;
• React EU: 1,3 млрд. лв.;
• Фонд за справедлив преход (част от "Зелената сделка"): 2,3 млрд. лв., които ще се харчат на регионално ниво.

Освен тях, идва и горепосоченото финансиране по "Плана за възстановяване и развитие" в размер на 12 млрд. лв. и възможност за заеми на обща стойност до 9 млрд. лв. "Възможност" идва от това, че държавата може да не сметне за необходимо да се теглят подобни кредити. Както стана ясно по-горе, времевият хоризонт е до 2026 г., но две трети от средствата трябва да се инвестират в първите две години от плана.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

"Планът за възстановяване и развитие не са просто едни пари над оперативните програми, които ние просто трябва да усвоим", каза Дончев. "Планът е уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са основните нужди на България." Дали?

Използване на средствата

Сумата от над 12 млрд. лв. ще бъде изразходвана за следните инициативи:

• Иновативна България: 20% или 2,4 млрд. лв.

Тя включва подотраслите "Образование и умения", "Научни изследвания и иновации" и "Интелигентна индустрия". "Те включват модернизация на образователния процес", каза Дончев. "Цялата образователна система - от входа, през учебното съдържание, до квалификацията на учителите, стигайки до там какви знания и умения формира тази система. Те трябва да са важни за живота и да съответстват в максимална степен на пазара на труда."

Как държавата простреля пазара на труда в България

Негативите от политиките тепърва предстои да се видят

И с какви проекти ще бъде постигнато това? Със строителни, разбира се. Най-голямото перо в Иновативна България е за модернизиране на образователните институции, разбирай обновяване на сградния фонд на училища, детски градини и общежития, за което ще отидат 712 млн. лв. Малко по-малко или 650 млн. лв. ще се инвестират в изграждане на среда за природни и математически науки, 410 млн. лв. ще са за програма за ускоряването на икономическото възстановяване и трансформация, а други 490 млн. лв. - за развитие на индустриални паркове и тяхната инфраструктурна свързаност.

Какво означава "създаване на научна среда" за правителството и за какво ще се похарчат въпросните 650 млн. лв.? За строеж и оборудване на 1680 кабинета. Едно от нещата, които би трябвало властите да са разбрали в настоящата криза, е, че инфраструктурата не подобрява средата. "Леглата" в болниците не лекуват. Но въпреки това те продължават да дават средства за недвижимо имущество, а не за реформиране на системата.

Все пак реформа се споменава - ще бъде променена системата за финансиране на научните изследвания, която стартира още тази година чрез изграждането на Държавна агенция за наука и иновации. Предвид запазването на централизираността в системата обаче едва ли можем да очакваме чудеса от нея.

Накратко, по този стълб нямаме нещо невиждано - основно инфраструктура и материална база.

• Зелена България: 37% или почти 4,5 млрд. лв.

Тя включва: "Кръгова и нисковъглеродна икономика", "Устойчиво селско стопанство" и "Биоразнообразие". Фокусът, по думите на Дончев, е енергийната ефективност във всичките ѝ измерения. Само че виждаме отново инфраструктура.

Правителството направи първата правилна мярка до момента: понижаването на данъците

Реториката на финансовото министерство обаче може да изиграе лоша шега на икономиката

Огромната част от стълба Зелена България или 3 млрд. лв. от него ще отидат по Програмата за енергийна ефективност в сграден фонд, т.е. за саниране на жилищни и публични сгради, което също е добре позната програма на правителството. Други 511 млн. лв. ще бъдат канализирани към Дигитална трансформация на Електроенергийния системен оператор, а 848 млн. лв. ще са за Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура, т.е. в напоителни системи.

• Свързана България: 22% или 2,6 млрд. лв.

За широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура ще се отпуснат 806 млн. лв., 1 млрд. лв. ще отидат за дигитализация на железниците, нови влакове за около 300 млн. лв. и реновиране на някои гари. 575 млн. лв. ще са за изграждане на канализации в малките населени места (до 10 хил. души).

• Справедлива България: 21% или 2,5 млрд. лв.

Тук имаме следните пера: Дигитализация на масиви от данни в администрацията (150 млн. лв.), електронна идентификация, т.е. нови цифрови документи за самоличност (192 млн. лв.), деинтитуционализацията на грижата за възрастните хора и хората с увреждания (755 млн. лв.), фонд за финансиране на културен обмен и съдържание (60 млн. лв.), модернизация на материалната база на държавните и общински лечебни заведения (607 млн. лв.).

Резултати от Плана за възстановяване и устойчивост

Има два аспекта, които трябва да засегна: теоретичен и емпиричен. Първо, защо изобщо се дават тези средства?

Логиката е, че така ще се постигне ефект на мултипликатора - т.е. че чрез инжектирането на тези 12 млрд. лв. в икономиката ще се постигнат ефекти в размер на много повече от въпросната сума. Тук проблемът е, че тази концепция не работи - тя е математическа алхимия, създадена от Джон Мейнард Кейнс, която се изучава във второ равнище на "Макроикономика" в университетите, но тя няма нищо общо с действителността.

Второ, по отношение на емпиричните ефекти от средствата, заделени в плана, виждаме, че управляващите се съсредоточават върху добре познати действия от българския политически ландшафт през последните над 15 години - инфраструктура, сгради, саниране и какви ли не други материални активи.

Как коронавирусът създаде уникална възможност за икономиката на България

И защо политиците най-вероятно ще я пропиляват

Важни ли са изброените от Дончев неща? Несъмнено. Но за постигането им има много по-добри инструменти от просто наливането на повече пари. Сред тях са либерализацията на пазарите и цели сектори като образованието, понижаването на правителствените разходи и данъците, както и реформа в съдебната система например. За това не са нужни пари. Виждаме обаче точно обратното - създаване на нови държавни структури и фондове в страна, в която и без това има мегабюрокрация от над 400 хил. души.

Нещо повече, почти нито един от тези проекти няма абсолютно нищо общо с темата на заданието, а тя е план за възстановяване и устойчивост. Добре е децата да учат в модерни училища, но това не е пряко свързано с "възстановяването" на икономиката; би било прекрасно, ако възрастните хора и хората с увреждания получат много добри условия за живот и те несъмнено го заслужват, но подобни разходи също по никакъв начин нямат досег с икономическото възстановяване.

Същото важи и за санирането - гигантска програма, която вече видяхме, но ефективността от която е пренебрежима, защото с първото ѝ издание бяха санирани по-малко от 0,5% от старите сгради. Тя, отново, няма общо с възстановяването на икономиката, но има много общо с раздаване на средства на много средства на свързани фирми.

Защо здравеопазването в България убива и как да подобрим системата веднага

Три десетилетия след краха на комунизма, централното планиране в България продължава да отнема животи

Може би най-негативният аспект от плана са въпросните 670 млн. лв. за материална база в здравеопазването. Причината не е, че тя няма нужда от обновяване. Има, при това остра. Но много по-големите проблеми в този отрасъл са други. Разгледах ги подробно в друга статия, но тук ще кажа, че легла има, даже над 53 хиляди и все пак дефицитите са огромни, защото цялата структура трябва да бъде приватизирана. В противен случай ще продължат да се наблюдават недъзите, които виждаме и в момента и тези 670 млн. лв. ще бъдат похарчени на сляпо, защото точно това се случва, когато държавата разходва средства и няма действащ механизъм на свободните цени.

Накратко Планът за възстановяване и устойчивост не може да донесе и няма да донесе никакво "възстановяване" и доста спорна "устойчивост". По всичко личи, че той ще бъде просто поредното средство за канализиране на средства към крони компании.